Решение № 12681 от 9.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7032/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ц. Ю. К., чрез адв. Я. Методиева като процесуален представител, против решение 420 от 09.04.2025 г., постановено по адм. дело 217/2024 г. по описа на Административен съд - Смолян. Изложени са доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се като необоснован от доказателства решаващият извод на съда за наличие на незаконен строеж, който подлежи на премахване с твърдения, че същия е търпим, което обстоятелство са установява с издаденото удостоверение за търпимост. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и за произнасяне по същество за отмяна на процесната заповед. Претендира се присъждане на разноски. Изложените в касационната жалба доводи и искания се поддържат в съдебно заседание от адв. Методиева, както и в представена писмена защита. Ответникът кметът на Община Доспат, чрез пълномощника си адв. Р. Константинова, представя писмен отговор със становище за неоснователност на касационната жалба, което поддържа и в съдебно заседание. Прави искане за оставяне в сила на обжалваното решение и за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на второ отделение, като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Смолян е отхвърлил жалбата на Ц. Ю. К. срещу заповед К-274/25.05.2022 г., издадена от кмета на Община Доспат, с която на осн. чл.225а, ал.1 вр. чл.225, ал.2, т.1 и т.2 ЗУТ е наредено на жалбоподателя да премахне незаконен строеж масивна сграда на един етаж и масивна ограждаща стена , попадащи в [заличен текст] по плана на [населено място] и в уличната регулация. За да постанови горния резултат съдът е приел, че обжалваната заповед е връчена на жалбоподателя надлежно по реда на §4, ал.2 ДР ЗУТ на 16.06.2022 г, а жалбата срещу нея е подадена на 12.06.2024 г., след изтичане на преклузивния 14-дневен срок за оспорване по чл. 215, ал.4 ЗУТ, поради което прави извод, че същата е просрочена. Предвид наведените съображения от оспорващия и претенцията му за нищожност на обжалваната заповед, съдът счита жалбата за нищожност за допустима на осн. чл.149, ал.5 АПК и е извършил преценка на нейната основателност с оспореното пред настоящата инстанция решение. Констатирано е, че административният акт е издаден от компетентен орган по чл.225а, ал.1 ЗУТ кметът на община Доспат, доколкото процесният строеж е от пета категория; при спазване на предвидената в закона писмена форма и с надлежни мотиви; без съществени нарушения на административнопроизводствените правила, вкл. на чл.35 и чл.36 АПК, и на специалните изисквания за връчване на съставния констативен акт по чл.225а, ал.2 ЗУТ; както и в съответствие с материалния закон. Обосновал е извод, че строежът, предмет на оспорената заповед е надлежно индивидуализиран в същата, а във връзка с вида и квалификацията му - че представлява масивна сграда на един етаж и масивна ограждаща стена, т.е. строеж по см. §5, т.38 ДР ЗУТ, извършен в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП и без изискващото се разрешение за строеж по чл.147, ал.1 ЗУТ вр. с чл.151, ал.1 ЗУТ поради което е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т.1 и т. 2 от ЗУТ и подлежи на премахване. Отречени са като неприложими режимите за търпимост на строежите по §16, ал.1-ал.3 ПР ЗУТ и на §127, ал.1 ПЗР ЗИДЗУТ, както и правното значение на издаденото удостоверение за търпимост. С горните доводи е отхвърлена жалбата срещу оспорената заповед. Настоящият състав на касационната инстанция, като извърши служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК на обжалваното решение, счете, че същото е частично недопустимо поради следното: Съдът се е произнесъл със съдебен акт по същество по частично недопустима жалба. Видно е, че административният съд е сезиран с жалба, в която са наведени оплаквания за нищожност и за незаконосъобразност, т.е. унищожаемост, на процесната заповед, във връзка с които е предявено искане за прогласяване на заповедта за нищожна, съотв. за отмяна на същата като издадена в нарушение на материалния закон и на административнопроизводствените правила. В съответствие с така формулирания петитум, правилно съдът е извършил проверка за допустимост на жалбата относно искането за отмяна на заповедта като унищожаема и относно искането за прогласяване нищожността на заповедта. Във връзка с оспорването на административния акт като незаконосъобразен, въз основа на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е констатирал, че предявената жалба е просрочена. Горният извод е законосъобразен и обоснован. От документите по административната преписка по несъмнен начин е установено, че процесната заповед е съобщена надлежно на жалбоподателя по реда на §4, ал.2 от ДР ЗУТ. Видно е, че оспорващият не е намерен на посочения от него адрес в [населено място], [улица], изрично вписан в додаденото възражение срещу констативния акт по чл.225а, ал.2 ЗУТ, което обстоятелство е отразено в констативен протокол от 16.06.2022 г. на длъжностни лица от общинската администрация. С оглед на тези данни е приложена процедурата по § 4, ал.2 ДР ЗУТ, като копие от заповедта е залепено на имота и на информационно табло в сградата на общината и е обявено на интернет страницата на общината на 16.06.2022 г. /вж. констативния протокол на л.29, 2 броя снимки на л.30 и л.31 и извлечението от страницата на общината в интернет на л.32 и л.33 от делото/, от която дата е започнал да тече срокът за обжалване на заповедта по чл.215, ал. 4 ЗУТ. Последният е изтекъл на 30.06.2022 г., а жалбата до съда е депозирана на 12.06.2024 г., поради което е просрочена, както правилно е установил първоинстанционният съд. Въпреки горната констатация, вместо да остави жалбата относно незаконосъобразността на процесния административен акт без разглеждане като недопустима и да прекрати производството по делото, съдът е постановил решение за отхвърлянето й, т.е. произнесъл се е по съществото на жалбата и в недопустимата й част. От изложеното следва, че обжалваният съдебен акт е недопустим в посочената му част. Дължимото произнасяне от касационната инстанция е при условията на чл. 221, ал. 3 АПК за обезсилване решението на Административен съд Смолян в частта, с която е отхвърлена жалбата на Ц. Ю. К. срещу заповед К-274/25.05.2022 г. на кмета на община Доспат относно искането за отмяна на същата като незаконосъобразна /унищожаема/, както и за прекратяване на производството по делото в тази част. Оспореният съдебен акт в допустимата му част, е правилен. Обоснован от доказателствата и в съответствие с приложимия закон е изводът на съда, че не са налице основания, водещи до нищожност на оспорената заповед. Според критериите, приети в правната теория и утвърдени в съдебната практика, за да бъде нищожен административният акт следва да е засегнат от особено тежък порок, който да е пречка актът да породи целените от издателя му действие и последици. Съобразно посочените критерии, нищожни са актовете: издадени от некомпетентен орган; при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, довело практически до липса на волеизявление; при липса на законово основание или когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от никой орган. Както обосновано е прието в обжалваното решение, порок от категорията на изброените по-горе не се установява да е налице при издаване на оспорената заповед. В случая не се оспорва компетентността на издателя на административния акт, а и същата следва от доказателствата относно вида и категорията на процесния строеж, представляващ масивна сграда на един етаж и масивна ограждаща стена, т.е. строеж от пета категория, за която съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ компетентен да издаде заповедта за премахване е кметът на общината. По отношение формата и процесуалните правила, обоснован е изводът на съда, че оспореният акт отговаря на изискванията по чл. 59, ал. 2 АПК, тъй като е в предписаната от закона писмена форма и съдържа фактически и правни основания, както и точно описание на процесния незаконен строеж, а в процедурата по констатиране на същия са спазени разпоредбите на чл.35 и чл.36 АПК, съотв. на чл.225а, ал.2 ЗУТ, т.е. липсват нарушения, обосноваващи нищожност на заповедта, която материализира ясно и валидно волеизявление на органа, формирано след надлежно изпълнена административна процедура. Твърдените от жалбоподателя нарушения при съобщаване на констативния акт, освен, че са неоснователни, но и не биха могли да доведат до нищожност на процесната заповед. Не са налице и пороци, които да обосноват нищожност поради противоречие с материалния закон. Както се посочи по-горе, за да има такова противоречие следва да е налице пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата правна норма / в случая чл. 225а вр. с чл.225, ал. 2, т.1 и т. 2 ЗУТ/ или акт със същото съдържание да не може да бъде издаден въз основа на никакъв нормативен акт, от нито едни орган. Всички останали несъответствия на административния акт са основания за неговата отмяна като унищожаем /незаконосъобразен/, но не и за прогласяването му за нищожен. В случая жалбоподателят не сочи конкретни нарушения на материалния закон при издаване на процесната заповед, водещи до нищожност на същата. Горният порок на акта се свързва с режимите за търпимост, чиято приложимост неоснователно са претендира от оспорващия. Както обосновано е приел административният съд, налице е строеж по см. на §5, т.38 ДР ЗУТ, извършен без издадени строителни книжа, което го квалифицира като незаконен на основанията по чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ и подлежащ на премахване. От горното следва, че оспореният административен акт е издаден при наличие на условията, предвидени в материалния закон, поради което не е налице нищожност на същия. Наведените в касационната жалба твърдения за търпимост на строежа са относими към законосъобразността на заповедта и конкретно към основанията за унищожаемост, но не и за нищожността на същата, поради което не следва да бъдат разглеждани в настоящото производство. Видно е, че първоинстанционният съд е обсъдил всички хипотезите за търпимост, предвидени от законодателя но предпоставките за приложението им са отречени, както и относимостта за спора на издаденото удостоверение за търпимост. Ирелевантни за преценката за валидност на заповедта се явяват и доводите на жалбоподателя във връзка с предвижданията и приложението на действащия ПУП в частта относно процесния имот и уличната регулация. Следователно като прави извод, че заповедта не е нищожна, първоинстанционният съд постановява решение в съответствие с материалния закон. Доводите в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила са неоснователни. Противно на поддържаната теза, съдът е разпределил доказателствената тежест между страните по правилото на чл.170, ал.1 АПК, събрал е относимите и необходими за спора доказателства, включително няколко СТЕ, обсъдил е същите надлежно, което е видно от мотивите на съдебния акт. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение в допустимата му част, с която е отхвърлена жалбата относно нищожността на процесната заповед е правилно и следва да се остави в сила. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. Предвид неоснователността на касационната жалба и своевременно направеното искане на ответника, съдът присъжда в полза на община Доспат разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1250,00лв., които следва да заплати касаторът. Последният няма право на разноски. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,