Решение № 3202 от 26.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 335/2025 г.

ВАСПето отделение26.03.2025 г.докладчик Емил Димитров

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение 9343 от 30.10.2024г., постановено по адм. дело 1344/2024г. по описа на Административен съд-Пловдив, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й. В. Г. против Заповед 3286з-2230/12.06.2024г. на директора на Главна дирекция "Национална полиция".

ОСЪЖДА Й. В. Г. [ЕГН], да заплати на Главна дирекция "Национална полиция", разноски по делото в размер на 270 /двеста и седемдесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: /п/ ДОНКА ЧАКЪРОВА Членове: /п/ ЕМИЛ ДИМИТРОВ/п/ ЕЛКА АТАНАСОВА

Мотиви

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на главна дирекция Национална полиция, чрез процесуален представител, против решение 9343 от 30.10.2024г., постановено по адм. дело 1344/2024г. по описа на Административен съд-Пловдив/АС-Пловдив/, с което по жалба на Й. В. Г. е отменена Заповед 3286з-2230/12.06.2024г. на директора на Главна дирекция "Национална полиция" за отказ за снемане на полицейска регистрация 9060/15.11.2009г. по описа на РУ Първомай-ОДМВР Пловдив, и преписката е върната на АО за ново произнасяне съгласно указанията в обстоятелствената част на съдебното решение. Касаторът иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Подробни съображения излага в касационната жалба и в писмени бележки. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Ответникът Й. В. Г., чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция приема, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. За да постанови този резултат Административен съдПловдив е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в писмена форма, с посочени фактически и правни основания, но в противоречие с материалния закон. Съдът е счел, че задължителното тълкуване на чл.4, § 1, б. в и д от Директива 2016/680, разглеждан във вр. с чл.5 и 10, чл.13, §2, б.б и чл.16, §2 и 3 от същата директива в светлината на чл.7 и 8 от Хартата, дадено в решение от 30 януари по Дело С-118/22 на СЕС (голям състав) е относимо към предмета на делото. АС-Пловдив не е споделил изводите на АО за наличие на абсолютна необходимост от продължаване съхранението на личните данни на Г., тъй като от настъпването на реабилитацията на жалбоподателя е изминал значителен период от време-повече от осем години, през които спрямо него не са повдигани други обвинения за престъпления от общ характер, липсват други влезли в сила присъди, както и не са извършвани други полицейски регистрации. Според съда тези данни са неоценени от АО, който е дал превес на наличните данни за осъществени административни нарушения от извършителя. Съдът е достигнал до извод, че полицейската регистрация не може да бъде извършена за осъществяване на административни нарушения, а именно допускането на такива е изведено от АО като основна причина да се откаже снемането на полицейската регистрация и водещ аргумент да се приеме абсолютна необходимост за продължаване съхранението на личните данни на Й. В. Г.. Решението е неправилно. Производството пред АО е инициирано след постановяване на Решение от 30 януари 2024г. на СЕС по дело С-118/22, от Й. Г., със заявление за снемане полицейска регистрация във вр. протокол 64 от 26.11.2009г. по НОХД 197/2009г. по описа на РС-Първомай, по реда на чл.68, ал.6 ЗМВР вр. чл.18 от Наредбата за извършване и снемане на полицейска регистрация, а не за заличаване (изтриване) на лични данни по чл.21 от Инструкция 8121з-1280 от 7 октомври 2021 г. за реда за обработване на лични данни в министерството на вътрешните работи вр.25, ал.3 ЗМВР, за заличаване на информация, съдържаща лични данни в информационните фондове на МВР. Съдът е смесил двете визирани по-горе административни производства, и въпреки законосъобразния извод за относимост към предмета на образуваното пред него съдебно производство на Решение от 30 януари 2024г. на СЕС по дело С-118/22 е достигнал до неправилно заключение за противоречие на оспорения акт с материалния закон. В конкретния казус АО в проведеното административно производство по искане за снемане на полицейска регистрация е приложил разрешението, възприето в т.45 и т.70 от Решението на СЕС, според което чл.5 от Директива 2016/680 оставя на държавите членки да решат дали да определят срокове за изтриването на личните данни или за периодичната проверка на необходимостта от съхранението им. Подходящите срокове за такава периодична проверка трябва (в съответствие с чл.4, параграф 1, букви (в) и (д) от тази директива и в светлината на чл.52, параграф 1 от Хартата ) в крайна сметка да позволяват изтриване на разглежданите данни, когато съхранението ми вече не е необходимо. При липса на определени от държавата-членка срокове за периодичната проверка на необходимостта от обработването на лични данни за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, на осъден с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, всяко инициирано производство по реда на по реда на чл.68, ал.6 ЗМВР вр. чл.18 от Наредбата за извършване и снемане на полицейска регистрация, или такова за заличаване (изтриване) на лични данни по чл.21 от Инструкция 8121з-1280 от 7 октомври 2021 г. за реда за обработване на лични данни в министерството на вътрешните работи вр.25, ал.3 ЗМВР, за заличаване на информация, съдържаща лични данни в информационните фондове на МВР, предполага извършване от компетентния административен орган на проверка за необходимостта от обработване по см. на ОРЗД на лични данни на заявителя в съответните хипотези, към датата на иницииране на производството. В случая АО изпълнил задължението си да извърши проверка към датата на подаване на искането дали извършваното съхранение на лични данни за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, на осъден с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително при реабилитация на субекта, все още е необходимо. По този начин необходимата предпоставка за законосъобразно провеждане на административното производство по чл.68, ал.6 ЗМВР за снемане на полицейска регистрация, инициирано след писмено мотивирано искане на лицето Г., регистрирано по реда на чл.68, ал.1 ЗМВР е налице. Видно от съдържанието на оспорения акт, в случая АО освен предвидените в чл.19 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация действия е събрал и анализирал наличната информация относно заявителя- субект на данни, не само дали спрямо него са налице предвидените в националното законодателство основания в чл.68, т.1-т.5 ЗМВР за заличаване на полицейската регистрация, но и на по широк кръг от данни, свързани с личността на субекта на данни във връзка с други параметри, включващи естеството и тежестта на престъплението, за което лицето е осъдено с влязла в сила присъда, контекста, в който е извършено това престъпление, миналото и профила на осъденото лице, и други особени обстоятелства, които са известни на органа относими към това лице. Такива обстоятелства за конкретния казус са свързани с поведението на лицето след датата на полицейската регистрация, показващо цинично манифестиране на безнаказаност и незачитане на обществения ред при управление от това лице на МПС, което несъмнено създава опасност с висока степен по отношение на другите членове на обществото факт, изискващ съществена необходимост от превенция на последващи идентични деяния, опасни за обществото. Горно означава, че извършената съпоставка на важността на преследваната с полицейската регистрация цел в конкретния случай и спрямо конкретното лице (субект на данни) и тежестта на ограничението за упражняване на съответни права, вкл. правото на изтриване/заличаване на съхраняваната за лицето информация (вж. т.67 вр. т.62 и т. 69 от решението по дело С-118/22г. на СЕС), в контекст на баланса между обществения интерес, обосновава необходимостта правоохранителните органи да разполагат със специфични данни за лицето Й. В. Г., събрани чрез способа на полицейската регистрация. При установения превес на обществения интерес към момента на извършената проверка, над правото на субекта на данни на изтриване на съхраняваните данни, щом съхранението им вече не е необходимо, се налага заключение за законосъобразност на постановения отказ за снемане на полицейска регистрация. Като е достигнал до различен извод, първоинстанционния съд е постановил съдебен акт в нарушение на материалния закон. Неправилно съдът е свързал извършената полицейската регистрация с осъществяване на административни нарушения от лицето, защото в случая регистрацията е извършена на осн. чл.68, ал.1 ЗМВР- Г. е привлечен като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер по чл.343б, ал.1 НК, а не за извършено административно нарушение. Няма пречка последващи деяния, представляващи извършени административни нарушения от лицето, да са елемент от преценката на органа относно наличие на хипотеза за снемане на полицейска регистрация, съответно съхранение/заличаване на лични данни за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания. От изложеното следва, че оспорената пред АС-Пловдив Заповед 3286з-2230/12.06.2024г. на директора на Главна дирекция "Национална полиция" е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и същата е съответна на приложимите материалноправни норми и целта на закона. Обжалваното съдебно решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което трябва да бъде отменено, и на основание чл.221, ал.2 вр. чл.222, ал.1 от АПК жалбата срещу оспорената заповед се отхвърли като неоснователна. Предвид изхода на спора, съобразно претендираните и доказани разноски и с оглед на факта, че касатора е представляван от юрисконсулт в съдебното производство, на касатора се определят разноски за две съдебни инстанции- юрисконсултско възнаграждение общо в размер на 200лв. и платена държавна такса за касационната инстанция в размер на 70 лева. Воден от горното и на основание чл.222, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,