Решение № 7376 от 20.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4051/2016 г.

Решение № 7376 от 20.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4051/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по реда на чл. 237 - чл. 244 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане, подадено от [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя Г. З. Х., за отмяна на влязло в сила решение № 13283 от 08.12.2015 г., постановено по адм. д. № 11207/2015 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, осмо отделение. Като правни основания на искането за отмяна са посочени чл. 239, т. 1, т. 4 и т. 5 от АПК, приложими по силата на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Твърди се, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за решаване на делото, станали известни на [фирма] след приключването му. Основанието по т. 4 на чл. 239 от АПК се базира на наличието на влязло в сила съдебно решение, постановено между същите страни, за същото искане и на същото основание, което противоречало на част от решението, чиято отмяна се иска, а именно решение № 991 от 28.01.2015 г. по адм. дело № 3004/2014 г. по описа на Върховния административен съд със страни [фирма] и Национална агенция по приходите (НАП), предмет на което бил същият ревизионен акт (РА) № 161201010/31.05.2012 г. С това решение според искателя цитираният РА бил отменен по отношение на 4 бр. тристранни операции, извършени от [фирма] през данъчни периоди м. 10 и м. 12.2010 г. при същите фактически и правни основания, а с решението, чиято отмяна се иска, същите били потвърдени. По т. 5 на чл. 239 от АПК искащият отмяната на влязлото в сила съдебно решение твърди, че е бил нарушен чл. 131 от АПК, тъй като въпреки четирите инстанции, които са разгледали делото, спорът бил гледан по същество само на една инстанция, а именно в окончателното съдебно решение. Нито една от предишните инстанции не била обсъдила представените по делото доказателства и съответствието на ревизионния акт с материалния закон. За отмяна на процесното решение молителят се позовава също на чл. 4, § 3 от ДФЕС и практиката на Съда на ЕС. И. е за отмяна на влязлото в сила решение и връщане на делото за ново разглеждане от състав на първоинстанционния Административен съд П. Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП" - [населено място] при ЦУ на НАП, чрез главен юрисконсулт И. А., е подал писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на искането за отмяна. Като прецени доводите на страните и данните по делото, петчленният състав на Върховния административен съд намира искането за отмяна за процесуално допустимо като подадено от надлежна страна в срока, визиран в чл. 240 от АПК. Разгледано по същество искането за отмяна е основателно на посочените основания по чл. 239, т. 1 и т. 5 от АПК. Производството по делото е било образувано по жалба на [фирма] срещу РА № 161201010/31.05.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - П., И. - С. З., потвърден с решение № 923/27.07.2012 г. на директор на Дирекция "ОУИ" - П., понастоящем Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП, в частта за допълнително начислен ДДС 2 379 340,51 лв. и в частта за непризнат данъчен кредит в размер на 162 270,53 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 513 832,66 лв. По жалбата пред Пловдивския административен съд е образувано адм. дело № 2777/2012 г., по което с решение № 11 от 03.01.2014 г. съдът е отхвърлил жалбата. Това решение е било обжалвано пред Върховния административен съд, който с решение № 991 от 28.01.2015 г. по образуваното пред него адм. дело № 3004/2014 г. го е отменил, като вместо него е отменил РА № 161201010/31.05.2012 г., в частта относно непризнатия за м. 10 и м. 12.2010 г. данъчен кредит в общ размер на 162 270, 53 лв. по протоколи по чл. 117, ал. 1 от ЗДДС за декларирани от [фирма] В. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд в останалата част. В решението е записано, че при новото разглеждане съдът следва да изложи самостоятелни фактически изводи, като извърши анализ на всички относими към спорния предмет обстоятелства, доказателства и възражения, както и че е необходимо да се изследват задълбочено писмените доказателства, приобщени по делото, както и да се изложат конкретни мотиви относно тяхната доказателствена сила и какво се установява чрез тях. При връщането на делото новият състав на Пловдивския административен съд е обявил за нищожен РА № 161201010/31.05.2012 г. в частта за допълнително начислен ДДС в размер на 2 379 340,51 лв., ведно със съответните прилежащи лихви за забава. При обжалването на това решение е постановено решение № 13283 от 08.12.2015 г. по адм. дело № 11207/2015 г. С него е отменено като неправилно решение № 1584/30.07.2015 г. на Административен съд - П. по адм. дело № 251/2015 г. и вместо него е отхвърлена жалбата на [фирма] срещу РА № 161201010/31.05.2012 г., в частта му относно допълнително начислен на [фирма] ДДС в размер общо на 2 379 340,51 лв., ведно със съответните прилежащи лихви за забава. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 от АПК. По искането за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК влязлото в сила решение подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Разпоредбата има предвид непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Новите обстоятелства по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение, значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо по причини извън процесуалната активност на страната. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като страната не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. В случая по делото са представени следните доказателства: Удостоверение изх. № 1/08.02.2016 г. от Е. Х. - управител на [фирма], [населено място], с което [фирма] се уведомява, че при извършване на текущ вътрешен контрол върху дейността на преводаческата фирма са били констатирани допуснати грешки в множество изготвени преводи на български език на представени от дружеството документи на чужди езици. Към удостоверението са приложени под опис документите с констатирани и коригирани грешки, както следва: 1. Документи, удостоверяващи потвърждение за доставка; 2. Транспортни документи; 3. Фактури; 4. Документи, съдържащи поръчки за покупка; 5.Други документи, представляващи кореспонденция. Приложено е също и писмо от 25.01.2016 г. на Италианската агенция по приходите, с което по запитване на [фирма] относно ДДС за периода 2009-2012 г. за възникналото задължение по ДДС, е даден отговор, че за продажбите, извършени от дружеството на територията на Италия към италиански дружества през периода 2009-2012 г. задължението за плащане на ДДС възниква и остава в сила само и единствено за италианските дружества, които реално са закупили и получили стоката, идваща от чужбина по смисъла на действащия Закон № 633/1972 г. и следващите изменения, поради което българското дружество няма никакво задължение за плащане на ДДС. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд приема, че в случая представените документи представляват нови по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК писмени доказателства, които не са били налични към момента на постановяване на решение № 13283 от 08.12.2015 г. по адм. дело № 11207/2015 г. на Върховния административен съд, осмо отделение. Тези доказателства променят фактическите констатации относно дължимостта на ДДС от [фирма], доколкото решаващият правен извод на съда е за липса на доказателства за писмено потвърждение от придобиващия в тристранната операция, удостоверяващо, че стоките са получени. Следва също така да се има предвид, че в решението, чиято отмяна се иска, са посочени примерно няколко от потвържденията за доставка, като са изброени следните: на л. 5349, л. 4928, л. 4483, л. 4258, л. 4071 и др. Отбелязано е, че в тези потвърждения има дата, предхождаща датата, посочената в текста на писмото като дата на издаване на фактурата, поради което същите не съставлявали годни доказателства удостоверяващи, че придобиващите дружества реално са получили стоките, предмет на спорните тристранни операции. При преглед на посочените примерно изброени потвърждения за доставка се установява, че съдът е приел това обстоятелство за потвърждението на л. 4928, за което с представените нови писмени доказателства се установява, че при превода е допусната фактическа грешка в изписване на датата на потвърждаване на доставката и тази дата не е предхождаща по отношение на датата на съставяне на документа, както е прието в решението чиято отмяна се иска. След като представените с молбата за отмяна, писмени доказателства са от съществено значение за решаване на делото по същество, тъй като могат да доведат до установяване на ново правно положение, различно от това, което е обусловило постановяването на съдебното решение, то искането за отмяна на това основание е основателно и следва да бъде уважено. По искането за отмяна на основание чл. 239, т. 5 от АПК. С искането за отмяна се излагат доводи, че в следствие на нарушаване на съдопроизводствените правила страната е била лишена от възможност да участва в производството - основание за отмяна по чл. 239, т. 5 от АПК. Това твърдение е мотивирано с факта, че делото е разгледано по същество само от една съдебна инстанция, с което е нарушена императивната разпоредба на чл. 131 от АПК, приложима на основание § 2 от ДР на ДОПК. С разпоредбата на чл. 239, т. 5 от АПК е уредено основание за отмяна на влязъл в сила съдебен акт, което предвижда три хипотези, като общото между тях е, че страната не е могла да вземе адекватно участие в процеса, поради което законът предполага, че делото е останало непопълнено с отнасящи се за спорното право факти или доказателства. В случая съдебното производство по оспорване на РА № 161201010 от 31.05.2012 г. се е развило формално пред две съдебни инстанции - Административен съд П. и Върховен административен съд, но само с окончателното съдебно решение, постановено по адм. д. № 11207/2015 г. съдът се е произнесъл по съществото на спора. Това е така, тъй като решението по адм. д. № 2777/2012 г. по описа на Административен съд П. е отменено с решение № 991 от 28.01.2015 г., постановено по адм. д. № 3004/2014 г., поради допуснати съществени процесуални нарушение и в тази част делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд с дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Касационната инстанция е приела, че административният съд не е формирал собствени фактически изводи, а мотивите му представляват буквален препис на фактическата обстановка, възприета от ответника в оспорения акт. Касационната инстанция е приела, че в обжалваното съдебно решение липсва обсъждане на възраженията и доводите на оспорващата страна, с което е нарушено правото на страната да участва в производството. След връщане на делото за ново разглеждане задължителните указания не са изпълнени. Първоинстанционният съд е обявил оспорения ревизионен акт за нищожен административен акт, като издаден от орган без материална компетентност. При това формално посочено основание отново е налице пълна липса на обсъждане на доказателствата по делото, на доводите и възражения на оспорващата страна, поради което първоинстанционният съд отново не е формирал собствени фактически установявания и не е изложил мотиви по съществото на спора, в какъвто смисъл са дадени указания с отменителното решение, постановено по адм. д. № 3004/2015 г. В тази връзка следва да се отбележи, че освен драстично нарушаване на процесуалната норма на чл. 224 от АПК, първоинстанционният съд не е съобразил факта, че с касационното решение частично е отменен оспорения ревизионен акт, като незаконосъобразен, с което спора за действителността на оспорения акт е вече е бил решен с влязъл в сила съдебен акт, постановен в касационно производство от състав на Върховния административен съд. В противоречие с дадените указания и с изводите на касационната инстанция, направени в частта, с която спора е разгледан по същество, при новото разглеждане на делото от първоинстанционния съд отново е налице пълна липса на произнасяне по съществото на спора, обсъждане на доказателствата по делото, възраженията на оспорващата страна и формиране на собствени правни изводи по съществото на спора за законосъобразност на оспорения РА. Спорът е бил разгледан по същество единствено от касационния състав, постановил решението, чиято отмяна се иска. Съгласно разпоредбата на чл. 131 от АПК, приложима на основание § 2 от ДР на ДОПК, съдебно-административните производства са двуинстанционни, т. е. развиват се в две отделни и самостоятелни производства. Първоинстанционният съд е този който следва да разгледа спора по същество, като именно пред този съд се реализира в най-пълен обем процесуалното право на страната да участва в процеса, като релевира възражения за незаконосъобразност и да сочи доказателства, които съдът следва да събере и след като извърши собствен анализ на установените факти, да формира правни изводи, които да мотивира в съдебния акт. Касационната инстанция, съгласно уредбата, предвидена в Административнопроцесуалния кодекс, е контролно-отменителна и нейната задача е да провери валидността, допустимостта и правилността на постановеното от първата инстанция съдебно решение. С решението, чиято отмяна се иска, е извършен дължимия касационен контрол, при който съдът е отменил като неправилно обжалваното решение, с което съдът не се е произнесъл по съществото на спора, а е обявил оспорения ревизионен акт за нищожен, и на основание чл. 227, ал. 1 от АПК касационният съд е решил спора по същество. В разглежданата хипотеза, настоящият състав намира, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила - чл. 131 от АПК, в следствие на което страната е била лишена от възможност да упражни правото си на защита по същество пред две съдебни инстанции. Това нарушение на процесуалните правила, настоящият състав прецени като, такова лишаващо страната от възможност да защити правата си като формулира и аргументира доводи по отношение на фактическите установявани, възприети в касационното съдебно решение. Допуснатото нарушение дава основание за отмяна на съдебното решение, като с оглед осигуряване на възможност за разглеждане на спора от две съдебни инстанции, така както изисква императивната разпоредба на чл. 131 от АПК, се налага и отмяна на първоинстанционния съдебен акт и връщане на делото за разглеждане от друг състав на Административен съд П. По искането за отмяна на основание чл. 239, т. 4 от АПК. В искането за отмяна се твърди, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго съдебно решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска - чл. 239, т. 4 от АПК. Като противопоставимо се сочи решение № 991 от 28.01.2015 г., постановено по адм. д. № 3004/2014 г. от тричленен състав на Върховния административен съд - осмо отделение. Твърди се, че двете решение си противоречат по отношение на възприетото в тях от правна страна, като в противопоставимото решение съдебния състав приема, че при тристранните операции е приложим принципът на данъчния неутралитет. До противен правен извод е стигнал съдебният състав в решението, чиято отмяна се иска, поради което е налице основанието за отмяна, предвидено в чл. 239, ал. 1, т. 4 от АПК. Настоящият състав счете, че в случая не е налице обективна идентичност на разрешения правен спор в двете противопоставими решения. С решение № 991 от 28.01.2015 г. съдът, след отмяна на първоинстанционния съдебен акт, е постановил решение по същество на спора, с което е отменил РА № 161201010 от 31.05.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП П. в частта, потвърден с Решение № 923 от 27.07.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" - [населено място] при ЦУ на НАП относно непризнатия за м. 10 и м. 12.2010 г. данъчен кредит в общ размер на 162 270, 53 лева по протоколи по чл. 117, ал. 1 от ЗДДС за декларирани от [фирма] В.. В останалата част съставът е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Решението, чиято отмяна се иска, е постановено само по отношение на частта, за която делото е върнато за ново разглеждане. В случая не е налице обективно тъждество на спора, поради което не е налице основание за отмяна. Последното основание, на което се иска отмяна е по чл. 4, § 3 от ДФЕС и практиката на СЕС. И. се твърдения, че е налична практика на Съда на ЕС по преюдициални дела, която е относима към разглеждания спор, поради което наличието на тази практика обосновава отменителното основание по чл. 239, т. 1 от АПК. Настоящият състав счете, че не е налице твърдяното основание за отмяна. Основанието за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК изисква да са открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Касае се за непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Под "обстоятелства" законът разбира факти от обективната действителност, които имат спрямо конкретното спорно право значение на юридически или доказателствени факти. Под "нови писмени доказателства" законът има предвид писмени документи, установяващи факти, които са били твърдени по времето на висящността на процеса, но не е могло да бъдат доказани, поради липсата на тези документи. Решенията на СЕС, посочени в искането за отмяна, съдържат тълкувателни заключения, дадени във връзка с преюдициални запитвания. Това тълкуване не представлява ново обстоятелство или ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, поради което искането за отмяна на това основание е неоснователно. С оглед на изложеното, настоящият състав счете, че следва да бъде отменено решение № 13283 от 08.12.2015 г., постановено по адм. д. № 11207/2015 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, осмо отделение, както и решение № 1584/30.07.2015 г., постановено от Административен съд - П. по адм. дело № 251/2015 г. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на Административен съд П., като само по този начин ще се гарантира спазване на изискването на чл. 131 от АПК за двуинстанционно съдебно производство във връзка с оспорване на административен акт. Искането за отмяна на основание чл. 239, т. 4 от АПК и на основание чл. 4, § 3 от ДФЕС и практиката на Съда на ЕС е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. При този изход на делото и с оглед тълкуването, дадено в т. 4 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 6/2012 г. разноски по делото не се дължат. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав на първа колегия