Решение № 13224 от 23.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13901/2019 г.

Решение № 13224 от 23.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13901/2019 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на "Танекс – Пропъртис" ЕООД, ЕИК: *********, подадена чрез адвокат Д. Димитров, против Решение № 4108/17.06.2019 г., постановено по административно дело № 2447/2019 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Виза за проектиране за пристрояване на асансьор към съществуваща сграда с идентификатор 68134.101.53. 1, в УПИ I – 53, кв. 402, м. "Зони – Г – Центъра", от 30.11.2018 г., издадена от Главния архитект на Столична община. В касационната жалба се сдържат доводи за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се отмени процесната виза. Подадена е и частна жалба от "Танекс – Пропъртис" ЕООД против Определение № 6492/02.09.2019 г., постановено по делото, с което е оставено без уважение искане на дружеството по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта на разноските. Твърди се, че неправилно съдът е присъдил разноски в полза на етажната собственост, тъй като по делото не били представени надлежни документи, доказващи извършването на такива. На проведеното по делото заседание, "Танекс – Пропъртис" ЕООД се представлява от адвокат Димитров, който поддържа касационната и частната жалба и моли да бъдат уважени. Ответникът - Главният архитект на Столична община се представлява от юрисконсулт Иванова, която оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила по съображения, развити в писмен отговор. Етажната собственост се представлява от адвокат Николов, който оспорва касационната и частната жалби по съображения, развити писмено, като моли да бъдат оставени без уважение като неоснователни и претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и на частната жалба, поради което предлага оспореното решение и определение да бъдат оставени в сила. Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – София град е виза за проектиране за пристрояване на асансьор към съществуваща сграда, която е в режим на етажна собственост. Първостепенният съд е извършил правилен анализ на събраните доказателства, отговорил е на поддържаните пред него възражения, извършил е цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт и е достигнал до законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Установено е, че визата е издадена по повод подадено заявление от страна на К. Разсуканов, за който не е спорно, че е собственик на самостоятелни обекти в същата сграда. В този смисъл правилно съдът е приел, че визата е издадена в допустимо административно производство, започнало по искане, изхождащо от етажен собственик на сградата, тоест от лице, притежаващо качеството на възложител по смисъла на чл. 161, ал. 1, пр. 1 ЗУТ. Това обстоятелство е от значение в случая, с оглед поддържаните от страна на жалбоподателя възражения, че лицето К. Разсуканов не е представлявало по надлежен начин етажната собственост. Действително К. Разсуканов е участвал в съдебното производство като управител на етажната собственост, но дори да не е притежавал такова качество, този факт би могъл да е от значение само досежно етажната собственост, респективно касационния жалбоподател не би могъл да защитава чужди процесуални права. Освен това безспорно е, че това лице се явява възложител, по чието заявление е издаден оспорения акт, като именно в това си качество също е имало право да участва в съдебното производство. Правилно съдът е приел, че оспорената виза е съобразена с материалния закон, като за целта е приложил относимите за случая норми. Визата е издадена за пристрояване на асансьор към съществуваща сграда, на основание чл. 184, ал. 1 и ал. 3 ЗУТ, тъй като се касае за изграждането на съоръжение за достъпна среда на хората с увреждания в общите части на съществуваща сграда в режим на етажна собственост, при която хипотеза не се изисква съгласието на останалите съсобственици в имота, съответно на собствениците на самостоятелни обекти в етажната собственост. В този случай е приложима и разпоредбата на чл. 134, ал. 6 ЗУТ, съгласно която когато при прилагане на действащи подробни устройствени планове се променят само разположението и конфигурацията на предвидените сгради, в т. ч. при пристрояване и надстрояване на съществуващи сгради, без да се променят начинът и характерът на застрояването и правилата и нормативите за съответната устройствена зона, не е необходимо да се изменят тези планове, като конкретното застрояване се определя с виза по чл. 140 ЗУТ. В касационната жалба се съдържат твърдения за нередовно съобщаване на визата на всички заинтересувани лица. Тези доводи не могат да повлияят върху законосъобразността на оспорения акт, а биха имали значение единствено при преценката за допустимост на евентуално подадени срещу акта жалби. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебното решение е валидно, допустимо и не страда от сочените основания за касирането му, следва да бъде оставено в сила. Частната жалба против определението, с което съдът е оставил без уважение искането на "Танекс – Пропъртис" ЕООД, за изменение на решението в частта за разноските, е допустима и неоснователна. Съдът правилно е отказал да измени съдебния си акт, в частта, с която е осъдил дружеството да заплати в полза на етажната собственост разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева. Тези разноски са действително сторени, видно както от съдържанието на представения по делото договор за правна защита и съдействие от 11.06.2019 г., така и от допълнително представената фактура от 11.06.2019 г. Касационният съд не намира основание да отмени или измени съдебното решение в тази му част, с оглед изхода на спора, както и предвид представените доказателства за извършените разноски, поради което оспореното определение следва да остане в сила. При този изход на настоящия спор, в полза на Етажната собственост следва да бъдат присъдени разноски за касационното производство в доказан размер от 360 лева, съгласно представен Договор за правна защита и съдействие от 14.08.2019 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,