Решение № 4024 от 8.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7643/2014 г.

Решение № 4024 от 8.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7643/2014 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив против решение № 991/15.04.2014 г. по адм. дело № 1391/2013 г. на Административен съд гр. Пловдив, в частта, с коята е отменен ревизионен акт № 161203039/31.10.2012 г. На ТД на НАП-Пловдив, Офис-Хасково, потвърден с решение № 407/19.04.2013 г. на зам. директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив относно отказано право на данъчен кредит в размер на 18 002, 60 лв. по фактури с издател "Технопроект България" ЕООД за данъчен период м. 09.2011 г., както и в частта за размера на присъденото юрисконсултско възнаграждение, което счита че е неправилно определено в размер на 3 315, 72 лв., вместо 3 962, 85 лв., съобразно изменението на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Изложени са доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му. Претендират се юрисконсултско възнаграждение в посочения размер и за двете съдебни инстанции. Ответникът - "Согесто" ЕООД, с адрес за кореспонденция в гр. Пловдив, не е взел становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява подробно мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил ревизионен акт с установени задължения по ЗДДС, като с решението е отменен РА относно отказано право на данъчен кредит в размер на 18 002, 60 лв. по фактури с издател "Технопроект България" ЕООД за данъчен период м. 09.2011 г., в която част решението е предмет на касационен контрол. За да отмени акта в тази част, съдът е приел, че реалността на доставката е доказана с ангажираните доказателства, включително и приета ССчЕ. Решението е неправилно. Предмет на доставки по процесните 8 бр. фактури издадени от "Технопроект България" ЕООД са "мобилни телефони". В хода на ревизията дружеството-доставчик не е открито на данъчния адрес, на същия няма офис на фирмата. Искането за представяне на относимите към доставката документи е връчено по реда на чл. 32 ДОПК. Постъпили са писмени обяснения и документи, представени от лица без представителна власт към момента на издаване на документите. Ревизираното лице е представило фискални бонове към фактурите и стокови разписки. Още в хода на административното производство стоковите разписки са оспорени като несъдържащи място на предаване на стоките и съдържащи подписи на лица, които не са били представляващи както дружеството-доставчик, така и дружеството- получател. Други доказателства за индивидуализиране, транспортиране и предаване на стоката не са представени. Представената счетоводна отчетност е единствено на ревизираното дружество и същата не дава възможност да бъде проследено движението на процесните стоки, като единствено са отразени по с/ка "Стоки". Счетоводството на доставчика не е проверявано, тъй като същият не може да бъде открит на данъчния адрес. Тези обстоятелства се потвърждават и от вещото лице по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Заключението е изготвено на база счетоводни данни от счетоводството на жалбоподателя и със същото се потвърждава констатацията на ревизията за липса на счетоводни данни за движение на стоките и последващата им реализация от получателя на мобилните апарати. Ревизираното дружество е посетено на място на адреса по регистрация от ревизиращ екип, за което е съставен протокол. Обекта на дейност на дружеството, както е записано в протокола за оглед представлява "шивашки цех и склад". В рамките на проверката е извършено фактическо преброяване на налични стоки и материали в обекта. Данни за движението на мобилните апарати, нито за наличност към момента на проверката, не съществуват. След като получателят е този, който претендира правото, по общото изискване на чл. 154 от ГПК, приложим в данъчното съдебно производство, съобразно § 2 ДРДОПК е длъжен да установи с безспорни доказателства реалност на доставките по смисъла на чл. 6 ЗДДС и да опровергае констатацията по чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Доказването не е осъществено. При така установените данни, решението на първоинстанционния съд е необосновано в извода за доказани реални доставки на стоки по процесните фактури и следва да бъде отменено, като постановено при неправилно приложение на материалния закон. Делото в тази част е изяснено от фактическа и правна страна и настоящата инстанция следва да постанови решение по същество, с което да отхвърли като неоснователна жалбата на "Согесто" ЕООД срещу процесния РА и в тази част. Касационната жалба е основателна и в частта за разноските. Следва да се коригира присъденото юрисконсултско възнаграждение, което съобразно приложимата Наредба № 1 с изменението, ДВ, бр. 28/28.03.2014 г., следва да бъде в размер на 3 962, 85 лева, а не както е определил съдът - 3 315, 72 лв., за което следва да се присъди допълнително възнаграждение в размер на 646, 13 лв. за първоинстанционното производство и съобразно изхода на спора пред касационната инстанция с уважаване на касационната жалба, на Дирекция "ОДОП" - Пловдив следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1230 лв. за касационната инстанция, или общо дружеството-ответник по касация следва да бъде осъдено да заплати на Дирекция "ОДОП" - Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 1876, 13 лв. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, първо отделение