Решение № 233 от 29.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 178/2010 г.

Решение № 233 от 29.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 178/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Борислав Ангелов Производството е образувано по жалбата на подсъдимия И. А. М. против решение № 282 от 15.12.2009 г. по в.н.о.х.д. № 512/09 г. на Пловдивски апелативен съд. Касационната жалба е изготвена саморъчно от подсъдимия И съдържа оплакване само за явна несправедливост на наказанието. Намира, че наказанието е завишено с оглед на деянието което е извършил. Служебната защита поддържа жалбата и като основание за намаляване на наказанието излага съображения за ниска степен на обществена опасност на грабежите поради това, че не се отличават с упражнена сили и заплаха. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. ВКС на РБ, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 137 от 14.10.2009 г. по н.о.х.д. № 2187/09 г., Пловдивски окръжен е признал подсъдимия И. А. М. за виновен в това, че в периода от 5.06.2009 г. до 15.06.2009 г. в гр. П., при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив извършил три грабежа на обща стойност 576.64 лв., поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. "б", вр. с чл. 58а и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на четири години лишаване от свобода, първоначален "строг" режим. С обжалваното решение присъдата е потвърдена. Върховният касационен съд като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението в пределите на чл. 347, ал. 1 НПК намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред първата инстанция е протекло при условията на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК. Подсъдимият М. е признал изцяло фактите изложени в обвинителния акт и се съгласил да не се събират нови доказателства. Налице е валидно самопризнание на подсъдимия, разяснени са му последиците от него и той е манифестирал, че ги съзнава и е съгласен с тях, както и правилно е извършена преценката по чл. 372, ал. 4 НПК. При постановяването на осъдителната присъда са обсъдени и решени въпросите по чл. 301 НПК. Направеното възражение в жалбата на подсъдимия за завишено наказание, макар и определено при условията на чл. 55 НК е неоснователно. То е било обсъждано и от въззивната инстанция и по реда на чл. 339, ал. 2 НПК и с пълно основание, след изложени убедителни съображения определеното наказание от четири години лишаване от свобода, е прието за справедливо. Констатирани са отегчаващи отговорността обстоятелства, които определят завишена степен на обществена опасност на деянието и дееца. Касае са за едно от най-тежките престъпни посегателства срещу собствеността. Подбудите и начина на извършване на деянията, проявената престъпна упоритост /три грабежа за кратък период от време/ както и това, че са извършени върху жени в центъра на гр. П., са подчертано укорими. Затова съдилищата по същество оценявайки тежестта на тези обстоятелства са индивидуализирал наказанието близко до предвидения в закона минимум, съблюдавайки разпоредбите на чл. 373, ал. 2 НПК, като благоприятна последица от направеното самопризнание. Само по себе си, то не следва да се интерпретира допълнително като смекчаващо, когато е направено формално. Изразеното съжаление за извършеното е дало основание на съдилищата по същество да определят наказанието с една година под предвидения в закона минимум. По голямо снизхождение не може да бъде проявено, за да бъдат изпълнени и целите на наказанието визирани в чл. 36 НК. Поради липса да други доводи в жалбата които да бъдат обсъждани и намерят отговор, решението като правилно и законосъобразно следва да остане в сила. По тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на III н. о., Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 282 от 15.12.2009 г., постановено по в.н.о.х.д. № 512 по описа за 2009 г. на Пловдивски апелативен съд. Решението е окончателно.