Решение № 8020 от 5.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11014/2011 г.

Решение № 8020 от 5.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11014/2011 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Моникс Марин Сервиз" ООД, гр. Варна, срещу решение № 1627/01.07.2011 г. по адм. дело № 3409/2010 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата срещу Решение № 9300-661/10.08.2010 г. към ЕАД № 08ВG002005J0010095/20081217 на началника на МП"Пристанище Варна", потвърдено с Решение № М47-752/21.09.2010 г. на Началника на Митница Варна, с което за внесени стоки-цигари са определени държавни вземания в размер, както следва: мито - 39, 39 лв., акциз - 3 323, 49 лв. и данък върху добавената стойност - 686, 24 лв. Касаторът поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, при съществени съдопроизводствени нарушения и необосновано, иска отмяната му и решение по същество, с което да се отмени обжалвания митнически акт. Ответникът - началникът на митнически пункт "Пристанище Варна", гр. Варна, в представени писмени бележки от процесуален представител, оспорва касационната жалба и излага съображения за правилност на съдебното решение, което моли да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна. За да постанови обжалваното решение, АС е изложил съображения, че за да се приеме стоката за реекспортирана, каквото е твърдението на жалбоподателя, този факт е следвало да бъде установен с надлежни документи - съставена облекчена митническа декларация, за каквато се счита "деливъри нот" и попълнен документ "Облекчени декларации изнасяне", които се приемат за един цялостен неделим документ. Съдът е приел, че представените документи не установяват идентичност на стоките. При тези данни, съдът се е позовал на резултатът от извършена проверка от митнически органи, обективирана в констативни протоколи за установени от административния орган наличности в склада на жалбоподателя, както и на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която е изготвена и на база денни от програмен продукт БИМИС за получено допустимо митническо направление. От тези данни съдът е извел изводи за отклонение на стоката от даденото направление и за законосъобразност на решението на митническите органи, с които са определени публичните задължения. Решението е неправилно. Установява се, че на 17.12.2008 г. в МП "Пристанище-Варна" при Митница-Варна, е подаден ЕАД за "митническо складиране", с получател "Моникс Марин Сервиз" ООД, регистрирана с ЕАД № 08ВG002005J0010095/20081217. Съгласно ЕАД и Дневник на стоките, заведени по ЕАД в митнически склад № А/2999/00258, били заведени цигари по количества и видове. При извършена проверка на митническия склад от служители на Митница-Варна и на ОД на МВР Варна, резултатите от които са обективирани в констативни протоколи, е установено, че по процесния ЕАД не били налични в склада количества по видове цигари, описани в съставен Акт за установяване на административно нарушение № 101/24.03.2010 г. с констатация за извършено нарушение по чл. 234а, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗМ. Количествата са установени след извършена проверка в програмен продукт "БИМИС", за установяване на количествата стока, предмет на вноса с ЕАД, на която е дадено друго допустимо митническо направление. Основателни са възраженията на касатора за допуснати нарушения на процесуалните правила при издаване на решенията на митническия орган. В чл. 98 и следващите от Регламента и чл. 104 от ЗМ се съдържа легално определение на понятието "митническо складиране" и е уредена процедурата по неговото даване и приключване. В чл. 76 от Регламента и чл. 82 от ЗМ са предвидени редът и начина за облекчаване на митническите формалности и процедури. Въз основа тази разпоредба е издаденото Разрешение за облекчено деклариране. Разпоредбата допуска вместо декларацията, посочена в чл. 62, да бъде представен търговски или административен документ, придружен от молба за поставяне на стоките под съответния митнически режим и това е начинът за приключване на даденото митническо направление. В тези случай митническите органи могат да освободят декларатора от задължението за представяне на стоките. Опростената декларация, търговският или административен документ или вписването на стоките в счетоводната отчетност трябва да съдържат най-малко данните, необходими за идентифициране на стоките. Безспорно липсата на стока под митнически надзор се квалифицира като условие обосноваващо извод за отклонение от митнически надзор, но то не се предполага от определени факти, а в тежест на митническите органи е да го докажат. Поради липса на конкретните видове и количества стока и съпоставка с тези по посочения ЕАД, съдът е следвало да анализира доказателствата, от които административния орган прави изводи, че са отклонени кутии цигари, по видове и количества. Отделно, съдът се е позовал на приетата по делото експертиза, която е изготвена въз основа на констативните протоколи и издаденото наказателното постановление на дружеството, без да е извършена съпоставка между данните по констативните протоколи и отчетите по митническата електронна система БИМИС. Съдът е следвало да установи с безспорни за това доказателства, че системата БИМИС действително отразява по отношение на стоките поставени под режим митническо складиране, данни за дадено направление "деливъри нот". Следва да се съобрази, че производството, в което е издаден обжалвания акт, е такова по чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗМ - за извършване на проверка, свързана с митническия надзор и контрол на стоки поставени под митнически режим, а не такова по чл. 16, ал. 1, т. 6, вр. чл. 84 и следващите от Закона за митниците - за последващ контрол на декларирането. В проведеното производство, доколкото няма законова норма уреждаща доказателствената сила на съставените от проверяващите доклади и протоколи, констатациите в протоколите и докладните записки нямат доказателствена сила до доказване на противното. Задължение на митническите органи е било да ангажират доказателства по които стоки по процесния ЕАД е давано направление "деливъри нот", след като същите са били заведени в регистрите за облекчено деклариране при износ, за каквото жалбоподателят има съответно разрешение. С оглед общите правила на разпределение на доказателствената тежест в съдебното производство, проверяващите органи следва да докажат при пълно и главно доказване фактите, от които произтичат правните изводи за дължимите публични задължения, а именно: стоките по вид и количество, които са поставени под режима с ЕАД, какво количество по видове е следвало да бъде налично към момента на проверката, след приспадане на стоките, получили допустимо митническо направление до датата на проверката, и разликата до действително установеното количество. Съдът е направил погрешни изводи за разпределяне на доказателствената тежест, като е приел, че същата е изцяло за жалбоподателя. Съобразно изложеното, обжалваното съдебно решение е постановено при допуснати от страна на съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което налага отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът, съобразно липсата на мотиви в първоначалния акт, следва да укаже на административния орган да представи конкретните доказателства, въз основа на които е установено несъответствието на цигарите по решението на началника на Митница Варна, както и данни за начина на отчитане по системата БИМИС и по-конкретно, при поставяне на стоки под режим митническо складиране, системата отчита ли последващи данни за дадено направление "деливъри нот", като за установяване на тези обстоятелства съдът по преценка може да назначи единична или тройна съдебно-счетоводна експертиза. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо отделение