Решение № 2304 от 27.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10164/2022 г.

6207 final от 5.09.2014 год., относно схема за помощ SA. 26212 (2011/C) и SA. 26217 (2011/C), приведена в действие от Република България при замените на горска земя, чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК и чл. 162, ал. 2, т. 6 и 9 и чл. 165 и чл. 166 от ДОПК. С решение 1418 от 08.08.2022 г., постановено по адм. дело 118/2021 г., АС Благоевград, отменя АУПДВ за сумата над 648 976,71 лева-главница и за сумата над 214 447,27 лева-лихва и отхвърля жалбата на Лет ООД срещу АУПДВ, в частта за разликата от 1 627 188 до 978 211,29 лева главница, както и за разликата от 811 033,49 лева до 596 586,22 лева - лихва. Предмет на проверка пред настоящата инстанция е само решението, в частта, с която се отхвърля жалбата. Тук следва да се отбележи, че диспозитива на съдебния акт е непрецизен, тъй като с оглед правомощията на съда по чл.172, ал.2 АПК и изложените мотиви в решението, съдът е следвало да отхвърли жалбата срещу АУПДВ, в частта на установено публично държавно вземане в размер на 648 976,71 лева - главница и в размер на 214 447,27 лева-лихва. Тази непрецизност не влече други последици, освен необходимостта да се изясни, че предмет на касационно оспорване е решението, в частта с която е отхвърлена жалбата на Лет ООД срещу АУПДВ РД 05-90/08.10.2020 г., издаден от Министъра на земеделието, храните и горите, в частта на установено публично държавно вземане в размер на 648 976,71 лева - главница и в размер на 214 447,27 лева-лихва. За да постанови решението, в оспорената му част, АС - Благоевград е приел, че АУПДВ е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание, без да са допуснати съществени процесуални нарушения. При преценка за съответствието на акта с материалния закон, съдът е изложил следните мотиви:

и

от Решението на Европейската Комисия C

6207 final от 5.09.2014 год., въз основа на административните цени на имотите, посочени в договора за замяна и пазарните цени, определени от Агролеспроект ЕАД. На първо място, съдът е разгледал спорния по делото въпрос дали Лет ООД като приобретател на имот с идентификатор 84.125 е предприятие по смисъла на член 107, § 1 от ДФЕС. За да даде положителен отговор, че Лет ООД е предприятие по смисъла на член 107, § 1 от ДФЕС, съдът е посочил, че Лет ООД е придобило държавен имот 84.125 от Елкор ООД и Д. Джупаров, и провел е процедура за разделянето му на 23 самостоятелни имоти и се е разпоредило възмездно с четири от тях. Обоснован е извод, че Лет ООД осъществява сделки на пазара на недвижими имоти, и по - специално на пазара на имоти в горски територии, каквато, видно от справка в ТР, е и осъществяваната от него стопанска дейност. На второ място, съдът е разгледал спорния въпрос какъв е размера на подлежащата на възстановяване помощ. Приел е, че договорът за замяна осигурява предимство, което надвишава прага по член 1, § 2 от Регламент (ЕС) 1407/2013 на Комисията, с оглед пазарната оценка на заменените имоти в хода на административното производство, в която връзка се съдържат съображения за отсъствие и на останалите условия за помощта de minimis по Регламент (ЕС) 1407/2013 на Комисията. Приел е, че пазарната оценка, изготвена от Агролеспроект ЕООД, не може да бъде кредитирана, съгласно трайно установената съдебна практика, че не е независим оценител, предвид обстоятелството, че едноличен собственик на капитала му е Министерство на земеделието, храните и горите. След това, е обсъдил събраните в хода на съдебното производство заключения по съдебно техническа експертиза (СТЕ), извършена от инж. П. Иванова, по основна и допълнителна СОЕ, извършени от инж. И. Иванов. Приел е, че заключението на вещото лице П. Иванова не може да послужи за изводи относно законосъобразността на акта, тъй като е изготвено изцяло въз основа на цени от други сделки за замяна на държавни горски имоти в периода 2006 - 2008 г., които са били определени по реда на Наредбата за определяне на базисни цени, цени за изключените площи и учредяване право на ползване и сервитути върху гори и земи от горския фонд, и които съгласно съображения 152 и 153 на решението на ЕК не са пазарни. Приел е, че допълнителното заключението на вещото лице И. Иванов по съдебно оценителната експертиза, също не може да се кредитира, тъй като допълнителната експертиза стеснява пазарните аналози до избрани, за разлика от заключението по основаната съдебно оценителна експертиза за пазарна оценка на трите имота, изготвена от вещото лице И. Иванов. Кредитирал е, че заключението по основната експертиза по СОЕ, изготвена вещото лице И. Иванов по съображения, че е приложен метода на пазарните аналози с позоваване на сделки с имоти в земеделски и горски територии в землищата на гр. Благоевград и гр. Априлци, в които попадат оценяваните три имота, сключени в период от една година към датата на замяната и заключението отразява най-близко реалната пазарна цена, която би могла да бъде получена за имотите в условията на реална конкуренция на пазара на недвижими имоти към датата на замяната - 25.11.2008 г. Съгласно заключението, пазарната цена на имота държавна собственост е 755 514 лева, а пазарната цена на двата имота частна собственост е 46 093 лева. След това при установеност на административните и пазарните цени на заменените имоти, съдът е изчислил размера на несъвместимата държавна помощ, която следва да бъде възстановена. Посочил е, че тя се образува като разлика между сумата, получена като разлика между реалната пазарна цена и административната цена на заменения имот държавна собственост (46 093 лева - 792 367 лева = 746 274 лева), и сумата, получена като разлика между реалната пазарна цена и административната цена на имотите на Елкор ООД (755 514 лева - 648 976,71 лева = 106 537,29 лева), а именно: 746 274 лева - 106 537,29 лева = 639 736,71 лева. В резултат на това изчисление, съдът е приел, че сумата от 639 736,71 лева е размерът на държавната помощ, получена в резултат на договора за замяна и доколкото същата е над прага de minimis по Регламент (ЕС) 1407/2013 на Комисията, то тя е несъвместима с вътрешния пазар и подлежи на възстановяване. В същото време отменил АУПДВ, в частта на установено публично държавно вземане, представляващо несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ, подлежаща на възстановяване, в размер над 648 976,71 лева - главница и в размер над 214 447,27 лева-лихва. По отношение размера на дължимата лихва, съдът се е позовал на прието заключение по съдебно икономическа експертиза (СИЕ), изготвено от вещото лице Илиева. На последно място е счетено за неоснователно възражението на дружеството за изтекла давност по чл. 171 от ДОПК, тъй като съгласно решение на Съда на Европейския съюз от 30 април 2020 г. по дело С-627/2018, т. 40 националният давностен срок е неприложим към възстановяването на държавна помощ. Решението е валидно и допустимо, но неправилно, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. По делото не е спорно, че по отношение на Република България е постановено и влязло в сила Решение на Европейската Комисия C

6207 final от 5.09.2014 год., относно схема за помощ SA. 26212 (2011/C) (ex 2011/NN ex CP 176/A/08) и SA. 26217 (2011/C) (ex 2011/NN - ex CP 176/B/08), приведена в действие от Република България при замените на горска земя. Решението на ЕК е постановено във връзка с констатирано нарушение на чл. 108, § 3 от Договора за функциониране на Европейския Съюз (ДФЕС), а именно неизпълнение на задължението на Република България като държава членка да уведоми ЕК (неспазване на процедурата по нотификация) във връзка с предоставянето на държавна помощ. От диспозитива на посоченото Решение на ЕК се установява, че със същото е констатирано несъвместимо с вътрешния пазар, по смисъла на чл. 108, § 3 от ДФЕС и в нарушение на чл. 107 от ДФЕС, предоставяне от страна на Република България на фактическа възможност за осъществяването на определени двустранни сделки по замяна на земи горска територия, между държавата, като техен собственик, и частноправни субекти, които не са идентифицирани, а е посочен общо период, в който са осъществени сделки, попадащи хипотетично в обхвата на предоставената неправомерна държавна помощ, а именно: от 01.01.2007 г. до 27.01.2009 г. Адресат, изрично посочен в акта на ЕК, е Република България, която има задължението да изпълни разпореждането за възстановяване на несъвместимата помощ, като изпълни мерките и препоръките, при условията изрично постановени в диспозитива на Решение на ЕК C

6207 final от 5.09.2014 година, относно схема за помощ SA. 26212 (2011/C) (ex 2011/NN - ex CP 176/A/08) и SA. 26217 (2011/C) (ex 2011/NN - ex CP 176/B/08). Установено е, че с договор за замяна на недвижим имот 476 от 25.11.2008 г., сключен между Държавна агенция по горите гр. Благоевград и Елкор ООД, се заменят недвижим имот с идентификатор 04279.84.125 с площ от 90 дка, находящ се в гр. Благоевград частна държавна собственост, с недвижими имоти на Елкор ООД с идентификатори: 52218.58.19 с площ от 120,977 дка и 52218.29.17 с площ от 23,249 дка, находящи се в района на дейност на Държавно ловно стопанство Русалка гр. Априлци. Правилно е разрешен първия спорен въпрос, а именно, че Лет ООД е предприятие бенефициер на държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. В този смисъл е Решение от 19 октомври 2023 година по дело С-325/22, с което се в т 1 се приема, че Решение (ЕС) 2015/456 на Комисията от 5 септември 2014 година относно схема за помощ SA.26212 (11/C) (ex 11/NN ex CP 176/A/08) и SA.26217 (11/C) (ex 11/NN ex CP 176/B/08), приведена в действие от Република България при замените на горска земя, трябва да се тълкува в следния смисъл: не може да се приеме, че само лицата, които са придобили поземлени имоти чрез засегнатите от това решение сделки за замяна на горски земи и които използват тези поземлени имоти за целите на икономическа дейност, трябва да се разглеждат като предприятия бенефициери на държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. Неоснователен е довода на касатора, че не следва да се търси отговорност от него, доколкото договора за замяна е сключен от друго дружество Елкор ООД. Съгласно раздел 4.3 от Известие на Комисията относно събирането на неправомерна и несъвместима държавна помощ(2019/C 247/01), т.83. неправомерната помощ, за която е установено, че е несъвместима с вътрешния пазар, трябва да бъде събрана от получателите, които действително са се възползвали от нея. Правилно съдът е установил, че Елкор ООД е заличено дружество, а със сделки от 2009г. Лет е придобило собствеността върху държавния имот, провело е процедура по разделянето му и е извършило сделки на разпореждане, поради което получател на неправомерната помощ, който действително се е възползвал от нея е Лет ООД. Настоящата инстанция приема, че втория спорен по делото въпрос - какъв е размера на подлежащата на възстановяване помощ е разрешен при неизяснена фактическа обстановка относно пазарната цена на заменените имоти и неправилно изчисление на размера на помощта, която подлежи на възстановяване. В съображения

и

от Решението на ЕК се обосновава формула, с която се определя дали на бенефициерите е било предоставено предимство в резултат на сделките за замяна и какъв е неговия размер . За тази формула, е необходимо да се изчислят следните суми:

и

от Решението на ЕК. При изчисляване на разликата между реалната пазарна цена на парцела държавна собственост и административната цена на този парцел, съдът е посочил стойностите, установени за парцели частна собственост (46 093 лева - 792 367 лева = 746 274 лева), и съответно при изчисляване на разликата между реалната пазарна цена на парцела частна собственост и административната цена на този парцел, съдът е посочил стойностите, установени за парцела държавна собственост (755 514 лева - 648 976,71 лева = 106 537,29 лева). Освен това, разликата между реалната пазарна цена на парцела частна собственост и административната цена на този парцел е отрицателна величина (- 746 274 лева), но за да формира положителна величина, съдът е изчислили разлика между административната цена и пазарната, което е в противоречие с условията на приложимата формула. Накрая вместо да установи стойността на ii) минус стойността на i) по формулата дали е положителна величина, изчислил разликата между i) - ii), в резултат на които изчисления достигнал до неправилен извод за ползвано предимство в размер на 648 976,71 лева, както и лихви върху тази сума. Допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на обжалваното решение са съществени, тъй като препятстват произнасянето на касационната инстанция по спазването на материалния закон. Неизяснен остава въпроса какви са пазарните стойности на заменените имоти, който е релевантен за определяне на размера на подлежащото на възстановяване публично държавно вземане. Налице е касационно основание по чл. 209, т.3 АПК за отмяна на решението. Предвид забраната на чл. 220 АПК за нови фактически установявания в касационното производство и с оглед правото на защита на всяка от страните по делото пред две съдебни инстанции, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В производството по чл.226 АПК съдът следва да даде указания на страните по разпределение на доказателствената тежест, съгласно чл. 170, ал. 3 АПК. На страните следва да се дадат указания и възможност да сочат доказателства, включително да направят искане за назначаване на повторна, единична или тройна съдебно оценителна експертиза за установяване на реалната пазарна стойност на парцелите частна и държавна собственост, предмет на договора за замяна, при съобразяване на т.2 от Решение от 19 октомври 2023 година по дело С-325/22, с която се приема че: член 107, параграф 1 ДФЕС и член 16, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 ДФЕС трябва да се тълкуват в следния смисъл: допускат критериите, позволяващи да се определи размерът на държавна помощ, получена при придобиването на поземлени имоти чрез замяна на горски земи, да се основават на осреднените цени от вписаните сделки с поземлени имоти, притежаващи подобни характеристики като оценяваните и намиращи се в близост до тях, по които сделки поне една от страните е търговец и които са сключени в рамките на 12 месеца преди оценката, при условие че прилагането на такива критерии е съвместимо с решението на Комисията за възстановяването на помощта и те позволяват да се определи пазарната стойност на тези земи към момента на сделката за замяна. След установяване на реалните пазарни цени на заменените имоти, съдът сам, а при нужда и с помощта на вещо лице да приложи точно формулата за изчисляване на предоставеното предимство и определи какъв е размера на подлежащото на възстановяване публично държавно вземане главница и лихви. С оглед изхода от спора, решението следва да се отмени и в частта на присъдените разноски. По разноските, включително и тези за настоящото касационно производство, следва да се произнесе първоинстанционният съд съгласно чл. 226, ал. 3 АПК.