Решение № 348 от 7.01.2013 г. на ВКС по н. д. № 1087/2012 г.

Решение № 348 от 7.01.2013 г. на ВКС по н. д. № 1087/2012 г., I н. о., НК, докладчик председателят Иван Недев Производството е касационно по протест от прокурор при ОП - Добрич против присъда № 12/8.V.2012 г. по внохд № 356/2011 г. на ОС - Добрич с доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - неправилна преценка и анализ на доказателствата в полза на защитната теза и така е нарушен материалния закон с оправдаването на подсъдимия И. Т. И. по обвинението по чл. 212, ал. 4, предл. 1-во във вр. с ал. 1 от НК. Иска присъдата да се отмени и ВКС да постанови нова, с която подсъдимия И. Т. И. да бъде осъден по предявеното му обвинение. Защитата на подсъдимия е на становище, че протестът е неоснователен, поради което и въззивната присъда следва да остане в сила. Прокурорът от ВКП изразява становище, че протестът е неоснователен, поради което и не го поддържа. След преценка доводите и становищата на страните и проверка на новата присъда на въззивния съд в пределите по чл. 347 от НПК ВКС, I-во н. о. намира: С присъда № 12/8.V.2012 г. по внохд 356/2011 г. на ОС - Добрич е отменена изцяло осъдителната присъда № 18/8.VI.2011 г. по нохд № 1235/2009 г. на РС - Добрич и вместо нея е постановена нова, с която подс. И. Т. И. е признат за невинен и оправдан по обвинението, че през м. януари 2008 г. в Добрич чрез използване на документ с невярно съдържание - фактура № 42/15.I. 2008 г., издадена от [фирма], [населено място], е получил без правно основание чуждо движимо имущество - сумата 213840 лв., собственост на [фирма], [населено място] с материалноотговорно лице Н. Х. Ц. от с. гр., с намерение да ги присвои, като имуществото е в големи размери. Въззивната присъда е постановена при отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила - чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК. При констатацията в предпоследния абзац на мотивите, че... "е доказано неговото (на подсъдимия - текста в скобите мой), участие при договарянето и неизпълнението на сделката, което би могло да доведе до търсене от него (подсъдимия - текста в скобите мой) на наказателна отговорност...", съдът не е могъл да постанови оправдателна присъда, защото с оглед нормата на чл. 354, ал. 1, т. 2 от НПК оправдаване е възможно само при условията на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК - извършеното деяние да не съставлява престъпление. Оправдателната присъда, както и осъдителната не може да се основават на предположения и да съдържат изрази, поставящи под съмнение изводите за вината - невинен или виновен е привлечения към наказателна отговорност деец. Въззивният съд има правомощието по чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление, ако приеме, че фактите дават основание за това. Така, с постановяване на настоящата оправдателна присъда е ограничено правото на прокурора да поддържа обвинение против лице, чието деяние осъществява признаците на престъпление по НК. С оглед горното въззивната присъда следва да се отмени и делото върне за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание пред въззивната инстанция, а наведените във въззивния протест и възражението от защитата против него доводи и съображения се обсъдят при новото разглеждане на делото. Искането на прокурора в протеста след отмяна на въззивната присъда подсъдимия да бъде осъден от касационната инстанция е абсолютно неоснователно, след като в случая не е налице хипотезата на чл. 354, ал. 5 от НПК. По тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 от НПК ВКС, I-во н. о.