Решение № 9409 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1694/2009 г.

Решение № 9409 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1694/2009 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Съдебното производство по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС), във вр. с чл. 145, ал. 1 АПК е образувано по жалба на по жалба на Драгия Георгиев Кавгазов от с. Димитровче, общ. Свиленград, срещу Решение № 854 на Министерския съвет на РБ от 30.12.2008 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на жп линията Пловдив - Свиленград - турска/гръцка граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 км/ч" на територията на община Свиленград, област Хасково постановено на основание чл. 34а, ал. 1 във вр. с чл. 34б и § 1 от Допълнителните разпоредби на ЗДС в частта, с която са отчуждени 6,389 дка от ПИ № 65677.070.077 с обща площ 24,100 дка, находящ се в землището на гр. Свиленград, местността "Деветте чуки". В жалбата се поддържа, че административното решение в частта, в която е определено дължимото парично обезщетение за отчуждената част от собствения им поземлен имот в размер на сумата 4946 лв. противоречи на разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗДС за заплащане на равностойно парично обезщетение - отменително основание по чл. 146, ал. 1, т. 4 АПК. Страната ответник - Министерският съвет и заинтересованите страни поддържат становище, че жалбата е неоснователна, а оценката на дължимото обезщетение, определена от административния орган, е обективна и е съобразена с изискването на закона за равностойно парично обезщетение за отчуждения имот. Върховният административен съд, III отделение в настоящия съдебен състав, като обсъди допустимостта на жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, намира, че жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС е допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: В процедура по чл. 34а, във вр. с чл. 33 и 34б от ЗДС с оспореното решение № 854 на МС от 2008 г. са отчуждени 6,389 дка от ПИ № 65677.070.077 с обща площ 24,100 дка - собственост на жалбоподателя, находящи се в землището на гр. Свиленград, местността "Деветте чуки". Към доказателствата по делото е приложена независима експертна оценка за определяне на пазарната цена на отчуждената част от имота по ЗДС, с дата на възлагане на оценката 15.07.2008 г. и дата на оценката м. 30.07.2008 г., с която оценка, за отчуждения имот на собственика е определено обезщетение в размер на 4946 лв. От съдебно-оценителната експертиза, изготвена от назначеното от съда вещо лице, е видно че равностойното парично обезщетение за отчуждената част от имота следва да бъде в размер на 119 027 лв. Този размер на паричното обезщетение вещото лице е определило като осреднена пазарна цена на реализирани сделки със земеделски имоти, описани подробно на л. 2 от заключението. Претеглената стойност между посочените нотариални акта е 18, 63 лв. на кв. метър. При тези установени обстоятелства за пазарните цени на земеделски земи в землището на гр. Свиленград съдът намира, че следва да се приеме заключението на вещо лице като обективно и постановено съгласно изискването на чл. 32, ал. 2 ЗДС - въз основа на пазарните цени на реални и вписани в имотния регистър на "Службата по вписванията" РС-Свиленград сделки с имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Заключението на вещото лице е компетентно и обективно изготвено, не е оспорено от страните и притежава необходимата доказателствена стойност съобразно чл. 32, ал. 2 от ЗДС. За конкретния имот равностойното парично обезщетение следва да се определи по заключението на вещото лице в размер на 119 027 лв. като се увеличи размера на определеното обезщетение от административния орган от 4946 лв. на 119 027 лв. С оглед изхода на делото и съобразно чл. 143 АПК, ответникът дължи направените от жалбоподателя разноски, които понастоящем са изрично претендирани. Направено е възражение от ответника за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. чл. 144 АПК на заплатеното адвокатско възнаграждение. Възражението е неоснователно. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по- малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.