Решение № 3818 от 26.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12041/2016 г.

Решение № 3818 от 26.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12041/2016 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" в О. Б., гр. Б., ул. "А." .. №... срещу Решение № 1407 от 20.07.2016 г. на Административен съд, гр. Б., постановено по административно дело № 612/2016 г.

С обжалваното решение съдът отменя Акт за установяване на задължения по декларация № АУ007310 от 22.12.2015 г. на орган по приходите в О. Б., с който на С. И. К., за периода 01.01.2010 г. - 31.10.2014 г., са установени задължения за данък върху превозните средства в размер на 1 003,34 лв. и лихви - 350,29 лв.

I. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател - директорът на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" в О. Б., счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК.

Съдът неправилно е тълкувал и приложил чл. 58, ал. 4 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), тъй като собственикът не е изпълнил изискванията на закона. По делото няма доказателства за разкомплектоване или за съхраняване на превозното средство в частен дом. Сочи, че дори и по силата на § 3, ал. 3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредба № I-45) регистрацията на автомобила да е била служебно прекратена, Законът за местните данъци и такси е нормативен акт от по-висок ранг, поради което задълженото лице не е освободено от отговорността да съобрази поведението си с чл. 58, ал. 4 ЗМДТ. Противното би значело задълженото лице да черпи права от собственото си неправомерно поведение.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли жалбата. Касаторът се представлява от юрисконсулт Е. М..

1. Ответникът по касационната жалба - С. И. К., счита същата за неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства в съвкупност и правилно е приложил релевантните правни норми.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. М. И., Адвокатска колегия, гр. Б..

1. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно е тълкувал и приложил материалния закон. Неоснователно касаторът твърди, че данъкът е недължим единствено при условие, че автомобилът е предаден за разкомплектоване. Съдът правилно е отчел прекратяването на регистрацията на процесния автомобил.

II. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

III. Фактите по делото:

1. В периода 23.05.1991 г. - 10.10.2014 г. С. И. К. е собственик на моторно превозно средство - марка "Мерцедес", модел "280", регистрационен № *****, предишен регистрационен № ****.

1. На 28.12.1995 г. моторното превозно средство е спряно от движение по искане на собственика.

1. От 01.10.2006 г. моторното превозно средство е със служебно прекратена регистрация на основание § 3, т. 3 от Наредба № I-45.

1. На 06.10.2014 г. С. И. К. продава на И. С. К. собственото си моторно превозно средство - марка "Мерцедес", модел 280, регистрационен № *******. В договора е посочено, че превозното средство е спряно от движение.

1. На 12.11.2014 г. орган по приходите в О. Б. изпраща на г-н К. чрез пощата съобщение за отстраняване на нередовности в подадена декларация по чл. 54 ЗМДТ относно моторно превозно средство, лек автомобил марка "Мерцедес", модел "280", регистрационен № *******. Съобщението не е връчено чрез "Б. п." АД поради непотърсена пратка от получателя.

1. На 11.12.2014 г. и на 23.12.2014 г. орган по приходите в О. Б. посещава посочения за комуникация с данъчната служба адрес на г-н К., като лицето не е намерено на адреса.

1. На 22.12.2015 г. орган по приходите в О. Б. издава, на основание чл. 107, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), Акт за установява на задължения по декларация № АУ007310, с който установява на г-н К. за периода 01.01.2010 г. - 31.10.2014 г. задължение за данък върху превозните средства в размер на 1 003,34 лв. и лихви - 350,29 лв., поради неправилно декларирана мощност на двигателя на автомобила - 1 kW, вместо вписаната в свидетелството за регистрация на моторното превозно средство мощност 115 kW.

1. На 25.02.2016 г. директорът на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" в О. Б. потвърждава Акта за установяване на задължения по декларация № АУ007310.

IV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие на материалноправни разпоредби.

Съдът приема, че органът, за да установи размера на данъка, се е позовал на чл. 52, т. 1 ЗМДТ, но го е изчислил на основание чл. 55, ал. 1 ЗМДТ. Органът не е съобразил разпоредбата на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ. Процесният автомобил, считано от 01.10.2006 г., е със служебно прекратена регистрация на основание § 3, ал. 3 от Наредба № I-45. Служебно прекратената регистрация на автомобила е предвидено в чл. 58, ал. 4 ЗМДТ основание за освобождаване от данък върху превозните средства. Граматическото и систематично тълкуване на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ сочи, че разпоредбата придава обратна сила на освобождаването от данък, което е обусловено единствено от прекратяването на регистрацията на превозното средство.

Въз основа на горното съдът прави извод за незаконосъобразност на оспорения акт и го отменя.

Изводът на съда е правилен.

V. По съществото на спора:

Касаторът счита обжалваното съдебно решение за неправилно порода нарушение на материалния закон. Доводът, който сочи в подкрепа на твърдяния порок е за неправилно тълкуване от съда и прилагане на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ.

Видно от доводите на касатора в подкрепа на твърдяния порок, възраженията на ответника и мотивите на съда спорът по делото е досежно тълкуването и прилагането на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ.

Разпоредбата на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ е в сила от 01.01.2010 г. и съгласно нея за превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение. Разпоредбата съдържа и второ изречение, съгласно което за излезлите от употреба моторни превозни средства, за които в нормативен акт е предвидено задължение за предаване за разкомплектоване, данък не се дължи след прекратяване на регистрацията и представяне на удостоверение за разкомплектоване.

Видно от съдържанието на правната норма, както обосновано приема и съдът, тя установява основание за освобождаване (по израза на закона) от задължение за данък върху превозните средства. Основанието е формулирано ясно и това, което изисква в първото изречение е прекратена регистрация на превозното средство. Разпоредбата не поставя никакви изисквания към основанието, на което е извършено прекратяването - релевантен е само факта на самото прекратяване.

В случая, от доказателствата по делото е безспорно, че от 01.10.2006 г. процесният автомобил е със служебно прекратена регистрация на основание § 3, т. 3 от Наредба № I-45. Доводът на касатора, свързан с целта на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ - да се прекрати безразборното изоставяне на моторни превозни средства, в случая е ирелевантен, защото данъчно задължение, с оглед на чл. 60, ал. 2 от Конституцията, гражданите дължат само, когато е установено в закон. Данъчно задължение, изведено чрез разширително тълкуване на правна норма е недопустимо да бъде определяно. Данъчното задължение следва да бъде ясно определено във всичките си елементи в законовата норма.

Наред с това, видно от мотивите на Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, с който е изменена разпоредбата на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ - http:/parliament. bg/bills/41/902-01-30.pdf, законодателят е въвел изменението с цел "постигане на по-справедливо облагане на данъчно задължените лица, а именно: по-голяма справедливост в облагането на превозните средства, като е прецизирана разпоредбата за данъка върху превозните средства, на които свидетелството за регистрация е върнато в Министерството на вътрешните работи. Предвидено е да не се дължи данък от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение." В мотивите не се съдържа каквото и да било основание за тълкуване различно от приетото от съда, а именно, че независимо от основанието за прекратяване на регистрацията на превозното средство, данъкът е недължим.

Едва с изменението на закона - сила от 01.01.2018 г., е въведена нова разпоредба, алинея 5 на чл. 58 ЗМДТ, която изрично уточнява, че "освобождаването" от данък не се отнася за превозните средства със служебно прекратена регистрация поради несъответствие на регистрационните табели с изискванията на българските държавни стандарти - БДС 15980 и БДС ISO 7591, но до датата на приключване на устните състезания по делото - 27.11.2017 г., новата разпоредба не е действащо право, поради което е неотносима към предмета на спора.

По делото нито се твърди, нито има доказателства, че за процесния автомобил е налице законово задължение за разкомплектоване, поради което втората хипотеза на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ е неприложима.

Видно от изложеното доводът на касатора за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон е неоснователен. Съдът правилно, с оглед на релевантната нормативна уредба, е приложил материалния закон. С оглед на това изводът му за незаконосъобразност на оспорения акт е правилен и съдът следва да остави в сила обжалваното решение.

С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди О. Б. - юридическото лице, в чиято структура е органът - касатор, да заплати на г-н К. направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото - договор за правна защита и съдействие от 29.08.2016 г., са в размер на 400,00 лв. адвокатско възнаграждение заплатено в брой.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд