Решение № 14879 от 12.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13658/2012 г.

Решение № 14879 от 12.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13658/2012 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Държавна агенция за бежанците, представлявана от юрисконсулт Славова, против решение № 4489/01.08.2012 г. по адм. д. № 3488/2012 г. по описа на Административен съд - София-град, Първо отделение, 10-ти състав, в частта, с която е отменено решение № 82/02.02.2012 г. на председателя на ДАБ с постановен отказ на Мохамад Хасан Фадави, гражданин на Ислямска Република Иран, за предоставяне на статут на бежанец и административната преписка е върната за ново произнасяне в тази част, съобразно указанията на съда. В жалбата поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ и е игнорирал установените от административния орган факти и обстоятелства. Предвид изтъкнатите от чужденеца причини да напусне Иран, обстоятелството, че е напуснал страната по произход легално, са мотивирали административния орган да приеме, че не е доказано наличието на основателен страх от преследване у чужденеца. Съдът не е отчел изявленията му по време на интервютата, а е дал вяра на свидетелските показания на неговата съпруга, която е изложила предположения за бъдещи несигурни събития. Твърди, че по време на интервютата не са посочени опасения от факта, че е атеист. Той е имал различни религиозни виждания още преди да напусне страната си и това не е довело до негативно отношение към него. Поради това по делото липсват факти, които да обосноват, че поради религиозните убеждения на кандидата, по отношение на него има реален риск от преследване. Възразява, че сочените от кандидата причини за искания статут са от личен характер, а не са продиктувани от страх от преследване. Според касационния жалбоподател позоваването на сайта на Външно министерство на Иран е неправилно, поради това, че копие от интернет-страницата не е приложено по делото. Явно, че отказът да се издаде паспорт на молителя е поради липсата на някой от необходимия набор документи. Изводите на съда не съответстват на установените по делото факти и ако съдът беше обсъдил доказателствата по делото, щеше да достигне до други правни изводи. Поради това иска да бъде отменено решението в обжалваната му част и да бъде решен спора по същество с отхвърляне на жалбата на Мохамад Хасан Фадави. Ответникът по жалбата, Мохамад Хасан Фадави, се явява лично и с адв. Иванчева. Намира касационната жалба за неоснователна. Всички оплаквания в нея се опровергават от мотивите на съда, който е взел предвид доказателствата по делото. Съдът е изяснил какви проблеми има кандидата с Иранската държава и защо консулската служба, която е задължена да издава паспорти на своите граждани, не му е издала такъв. Правилно е посочено от съда, че той има проблеми в държавата си по произход, защото е антиислямист и не може да се върне там поради опасност от преследване. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Твърди, че изводите на първоинстанционния съд за наличие на основания за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ са правилни и почиват на точно прилагане на материалния закон към установените релевантни по спора факти. Обосновани са изводите, че административният орган не е анализирал всички относими факти, свързани с личното положение на чужденеца. В конкретния случай, въз основа на законодателството на Иран и създадената втора камара в парламента от привърженици на исляма, е налице сериозна заплаха от връщане на насилието над всички, които изповядват религия, различна от мюсюлманската. И особено спрямо тези, които са сменили религията си, сред които попада и чужденецът. В административната преписка липсва преценка дали в случай на връщане на чужденеца в страната по произход, той ще бъде изложен на опасност от преследване, унизително отношение, нечовешки изтезания и наказания, поради което животът и свободата му ще бъдат изложени на реална опасност. Налице са необорени данни за отказ за продължаване на срока на издадения му паспорт. При положение, че посолството на Република Иран има изключителни правомощия в тази насока. Този необичаен отказ е засилил опасенията на кандидата. Поради сменената религия, която е определила социалната група на чужденеца, съществува опасност от преследване. Като се отчетат и факторите, че чужденецът има семейство в България и не е имал проблеми с българските власти, правилно съдът е приел, че няколко причини за преследване могат да се комбинират и да създадат основания за преследване, което може да не е явно и брутално. То може да се изразява в съдебни, митнически или други административни мерки, които успешно могат да изпълнят целите на преследването по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд - София-град е отменено по жалба на Мохамад Хасан Фадави решение № 82/02.02.2012 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС в частта, с която е отхвърлена молбата му за предоставяне на статут на бежанец и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне в тази част. 3а да постанови обжалвания резултат съдът е приел, че съществуването на основателни опасения от преследване поради някоя от причините, посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, следва да бъде направена съобразно обстоятелствата за всеки отделен случай, като причините за преследване може да са повече от една. Административният орган не е изследвал задълбочено обстоятелството, че кандидатът не желае да изповядва установената в страната му на произход религия и това посочва като основна причина за отказа да бъде подновен паспорта му от посолството на Ислямска Република Иран. Преследване по религиозни причини може да има спрямо лице, което отказва да изповядва определена религия или не се подчинява на ритуалите и обичаите, свързани с нея. Съдът приема отказа за подновяване на паспорта на чужденеца като отказ от закрила спрямо него от страна на държавата по произход . След като на молителя е отказано продължаването на срока на вече издаден паспорт, което до момента не му е било отказвано и при условие, че на консулската служба е предоставено това правомощие, това обстоятелство е засилило у кандидата опасенията от преследване и представлява в действителност елемент на преследване. Решението е правилно, постановено в съответствие с нормите на вътрешното и международното право и при съобразяване на доказателствата по делото . Въз основа на данните по делото съдът е установил, че Мохамад Хасан Фадави, роден на 03.08.1958 г. в Ислямска република Иран, е поискал закрила в Република България. Същият е пристигнал в България през 1989 г., женен е за българска гражданка от 1994 г. и от брака си има три деца. По време на престоя си в България два пъти е подновявал паспорта си за по 5 г. в посолството на Република Иран в гр. София. Не е имал проблеми с властите до януари 2009 г., когато е изтекъл срокът на паспорта му и той е отишъл в посолството за подновяването му. Последвал е отказ да бъде подновен паспорта му с мотива, че трябва да се върне в страната си по произход за нов паспорт. Според чужденеца отношението към него е свързано с изповядвания от него атеизъм, незачитането на мюсюлманското вероизповедание и свързаните с него обичаи и традиции. При установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи. Становището му, че сочените от чужденеца причини - отказ за подновяване на паспорта му и задължението да се върне в родината си по произход, за да му бъде издаден нов паспорт, са основание за възникналите у него основателни опасения от преследване поради неговата религия, е съобразено с фактите по делото и с материалноправните предпоставки на закона. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Конкретните причини, които будят основателен страх от преследване, могат да са различни и строго индивидуални. За да бъде предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут, чужденецът следва да представи доказателства, имащи отношение лично към него в каквито смисъл са дадените указания на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) и мотивите на Съда на ЕО в решението по дело № С - 465/07 относно задължителното тълкуване на чл. 15 в от Директива 2004/83/ЕО. Според общоприетите критерии на ВКБООН преценката за разрешаване на пребиваване на търсещи убежище граждани, трябва да бъде строго индивидуална и да бъде съобразена с конкретните твърдения на търсещия закрила. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че изтъкнатите от чужденеца причини са само от личен характер и са свързани само с неговото семейство. В проведено интервю на 31.03.2011 г. чужденецът е заявил, че от декември 2007 г., през тези три години, е ходил поне 6-7 пъти до посолството, но всеки път са му казвали, че трябва да се върне в Иран за нов паспорт. Не иска да се върне в Иран, за да не го вкарат в затвора, поради това, че е атеист и не може да се приспособи към мюсюлманите. Тези основания молителят е поддържал в хода на цялото административно производство и пред съда. Административният съд правилно е мотивирал наличието на комплексни причини, пораждащи основателен страх от преследване от властите в държавата по произход. Такива причини са не само отказът да се поднови паспорта на чужденеца, което съпоставено с практиката на иранското посолство до момента, основателно поражда опасения и страх у него. Допълнително към това следва да се отчетат различните религиозни убеждения, сключването на брак с българка и раждането на три деца, които са български граждани. Тези факти, както и отсъствието му от родината му за целия период от 1989 г. до момента, видно от изявленията на служителите на иранското посолство, пораждат отрицателно отношение към чужденеца. След като представители на държавната власт на Република Иран, каквито се явяват служителите на посолството, изразяват подобно отношение, съвсем обяснимо е притеснението и страха, който чужденецът изпитва от завръщането си в страната по произход. Всички тези съображения допълнително обосновават правилността на обжалваното решение на първоинстанционния съд. Същият е постановил решението си в съответствие с материалния закон, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,