Решение № 9471 от 29.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7560/2012 г.

Решение № 9471 от 29.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7560/2012 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - чл. 208 - 228. Образувано е по повод касационна жалба от процесуалния представител на министъра на здравеопазването, против Решение № 6911 от 16.05.2012 г., постановено по административно дело № 12412/2011 г. по описа на Върховния административен съд, осмо отделение, с което е отменена точка 7.8 от Глава 4 на Раздел II от Приложението към чл. единствен на Наредба № 2 от 25.01.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт по "Кардиология", издадена от министъра на здравеопазването, обн. ДВ, бр. 11 от 9.02.2010 г., изм. бр. 67 от 27.08.2010 г., изм. и доп., бр. 92 от 23.11.2010 г. г., доп. - ДВ, бр. 79 от 2011 г., в сила от 1.11.2011 г. В касационната жалба и представената по делото писмена защита са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По-конкретно се сочи, че възприетото ограничение на оспорената разпоредба е с оглед гарантиране правата на пациентите на качествено медицинско обслужване, като същото е съобразено със стойностите на статистическите показатели за сърдечно-съдова заболяемост в страната и Европа. Изложено е, че неправилно съдът е посочил, че задължителността на оспорената разпоредба е послужила на НС на НЗОК да вземе решение за ограничаване финансирането на болниците, като е посочено, че решенията на НЗОК са самостоятелни актове и следва да се оспорват в отделни производства. Твърди се още, че неправилно съдът е приел оспорената разпоредба за незаконосъобразна тъй като е задължителна, като е изложено, че приложението към чл. единствен на Наредба № 2 от 2010 г. съдържа както препоръчителни, така и задължителни разпоредби. Сочи се, че включването на препоръчителни изисквания в текстовете на медицинския стандарт е свързано с осигуряване на по-високо качество на медицинската дейност, докато задължителните гарантират успешното провеждане на инвазивната процедура. Иска се отмяна на оспореното решение като неправилно и необосновано. Ответниците - "Специализирана болница за активно лечение по кардиология" ЕАД - гр. София; "Специализирана болница за активно лечение по кардиология Варна" ЕАД; "Специализирана болница за активно лечение по кардиология Ямбол" ЕАД и "Специализирана болница за активно лечение по кардиология Велико Търново" ЕАД, чрез процесуалният си представител адв. Ивайло Боев в отговор на касационната жалба, в писмени бележки и в съдебно заседание изразяват аргументирано становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия петчленен състав, за да се произнесе по допустимостта и основателността на касационната жалба, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от страна, спрямо която обжалваното решение е неблагоприятно и с оглед разпоредбите на чл. 210, ал. 1 и чл. 211, ал. 1 от АПК е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно правилата на чл. 218, ал. 1 и 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение е валидно, допустимо и правилно поради съответствие с материалния закон. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството по чл. 185 и сл. от АПК пред тричленния състав на Върховния административен съд, осмо отделение е т. 7.8 от Глава 4 от Приложението към чл. единствен на Наредба № 2 от 25.01.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт по "Кардиология", издадена от министъра на здравеопазването. С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че в оспорената разпоредба на стандарта е формулиран препоръчителен брой пациенти на ден и на месец за съответните медицински интервенции, но съгласно алинея 2 на чл. единствен на Наредбата, дейността по кардиология се осъществява при спазване на стандарта по ал. 1 от всички лечебни заведения, които я извършват, което прави препоръката задължителна. Изведено е, че именно тази задължителност е послужила като основание на Надзорния съвет на Националната здравно-осигурителна каса да определи, че касата ще заплаща стойността на лечението само на 8 пациента на ден, съответно 200 пациента на месец, което намалява финансирането на болниците - жалбоподатели с над 40 % в сравнение с това за миналата 2010 г. Приет е за основателен доводът на жалбоподателите, че посоченото задължение е несъвместимо с начина на функционирането на тези лечебни заведения - при 24-часов непрекъснат режим на работа и прием на спешни случаи, както и, че тази несъвместимост обосновава наличие на противоречие на оспорената разпоредба на подзаконовия нормативен акт със законовата норма на чл. 6, ал. 1 ЗЛЗ и намиращото се в нея императивно изискване за осигуряване на защитата на правата на пациентите. Изложено е, че ограничаването на броя на посочените пациенти по посочения в разпоредбата начин нарушава правата на пациентите, а именно правото на избор на лечебно заведение, лекар и лекарски екип /чл. 5, т. 10 от Закона за Здравното осигуряване/; правото на равнопоставеност при ползването на медицинска помощ /чл. 5, т. 5 ЗЗО/ и пречи за изпълнение на задължението по чл. 94 ЗЗ за грижа за собственото здраве. По тези съображения решаващият състав е стигнал до извода, че нарушаването на принципа на нормативната йерархия е абсолютно основание за отмяна на оспорената част на подзаконовия нормативен акт. Така постановеното решение е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. Основателно в него е посочено, че с оспорената разпоредба е формулиран препоръчителен брой пациенти за съответните медицински интервенции, но съгласно ал. 2 на чл. единствен на Наредбата, дейността по кардиология се осъществява при спазване на стандарта по ал. 1 от всички лечебни заведения, които я извършват, което прави препоръката задължителна. Следва да се отбележи, че касаторът изрично сочи, че не оспорва посочения извод, а счита, че посочените правила могат да се разглеждат като препоръчителни такива и не следва да се определят като правила от друг характер посредством тълкуване. Това оплакване освен неоснователно е и несъстоятелно. Без мотиви и основания се сочи неправилност на извода на първоинстанционния съд, като същевременно същия не се оспорва. По отношение на възражението относно решението на НС на НЗОК, което касаторът счита, че следва да се оспори по друг ред, а не да служи за основание за отмяна на оспорената разпоредба същото е неоснователно. Правилно е прието, че последната е послужила за основание за приемането на соченото решение на НЗОК, с което на практика се намалява финансирането на болниците - жалбоподатели с над 40 % в сравнение с това за миналата 2010 г. И тъй като решението на НЗОК е основано на действаща разпоредба (оспорената), неоснователно се сочи, че целеният от жалбоподателите резултат може да бъде постигнат посредством оспорване на същото. Правилен е и извода на тричленния състав, че посоченото задължение е несъвместимо с начина на функционирането на лечебните заведения - жалбоподатели - при непрекъснатия режим на работа и прием на спешни случаи, и се намира в противоречие на задължението за осигуряване на правата на пациентите и защитата им (чл. 6, ал. 1, изр. 1 от ЗЛЗ). С нормата на т. 7.8 се накърнява и правото на свободен избор на изпълнители на медицинска помощ (чл. 5, т. 10 от ЗЗО) и принципа за равнопоставеност при осъществяването й (чл. 5, т. 5 от ЗЗО), както правилно е прието в оспореното решение. По отношение на изложеното в жалбата, че препоръчителното изискване се отнася за максимален брой пациенти в една ангиографска зала, т. е. за един ангиографски апарат, което предполага, че лечебните заведения могат да извършват повече от препоръчаните манипулации посредством осигуряване на повече от една ангиографска зала, същото е неоснователно. По делото е приложено писмо изх. № 178/НIМ/24.02.2011 г., издадено от "Сименс" - производител на ангиографска апаратура, в което се сочи, че произведената от тях техника няма ограничения за време на експлоатация в рамките на 24 часа или календарен месец при постоянен режим на работа. Посочено е, че ангиографските системи са животоспасяваща апаратура, поради което следва да са в постоянна експлоатационна готовност, да гарантиран постоянен режим на работа, независимо от броя на извършваните процедури. При тези данни следва да се възприеме изводът, че няма техническо изискване за ограничаване броя на пациентите, поради което и неоснователно се твърди, че посредством това ограничаване се гарантира по-качествено обслужване на пациентите и изключването на претоварването на медицинската техника и персонал. Представеният с жалбата "Медицински одит на структурите по инвазивна кардиология", изготвен от Изпълнителна агенция "Медицински одит" не променя извода за незаконосъобразност на процесната разпоредба на Наредбата, тъй като съдържащите се в него данни са общи и неактуални, като в него не са съпоставени данните за различните по местонахождение и натовареност болници в страната. С оглед на изложеното правилно съдът е направил извод за незаконосъобразност на разпоредбата на т. 7.8 от Глава 4 от Приложението към чл. единствен на Наредба № 2 от 25.01.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт по "Кардиология", издадена от министъра на здравеопазването, поради несъответствието й на законови разпоредби. В касационното производство не се установиха твърдяните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение като правилно и обосновано следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,