Решение № 6528 от 2.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8470/2015 г.

Решение № 6528 от 2.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8470/2015 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационни жалби на "Албена 2010" ЕООД - гр. Ямбол чрез процесуалния представител адв. Пейчо Пейчев и директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Бургас при ЦУ на НАП чрез процесуалния представител юриск. Елена Тодорова срещу решение № 1000/05.06.2015 г., постановено по адм. дело № 102/2015 г. по описа на Бургаския административен съд.

Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Бургас при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Елена Тодорова обжалва решението в частта, в която е отменен РА № 281400260/30.06.2014 г. (РА за поправка със същия номер от 14.07.2014 г.) издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с решение № 351/11.12.2014 г. на изпълняващия длъжността директор на същата дирекция за непризнато право на данъчен кредит на "Албена 2010" ЕООД в размер на 6 100 лв. по фактури, издадени от "Ел транс 57" ЕООД; 16 320 лв. по фактури, издадени от "Рапади консерв" ЕООД; 3 510 лв. по фактури, издадени от "Амфора кар 61 " ЕООД и 5 600 лв. по фактури, издадени от "Бул клас" ЕООД, ведно със съответните лихви. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в обжалваните му части поради неправилно прилагане на материалния закон, необоснованост и неправилна преценка на доказателствата, което сочи на основанието - съществени нарушения на съдопроизводствените правила по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, които обобщаващо се свеждат до нереалност на процесните доставки, за които съдът неправилно бил приел, че такива са действително осъществени, се иска отмяна на решението в посочените обжалвани части и отхвърляне жалбата срещу ревизионния акт в същите части. Обжалва се решението и в частта за разноските. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по тази касационна жалба чрез адв. Пейчо Пейчев я оспорва по съображения, изложени в депозирания по делото писмен отговор.

"Албена 2010" ЕООД - гр. Ямбол чрез процесуалния представител адв. Пейчо Пейчев обжалва решението в частта, в която жалбата на дружеството против посочения по-горе ревизионен акт, поправен с ревизионен акт за поправка е отхвърлена за непризнато право на данъчен кредит в общ размер от 4 988 лв. по 2 бр. фактури, издадени от "Елда плод" ЕООД и една фактура, издадена от "Нед агро 56" ЕООД за доставки на амониев нитрат. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопризводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател от приложените по делото доказателства и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза е следвало съдът да направи други правни изводи, различни от тези, до които е достигнал. Неправилно според касационния жалбоподател съдът е приел, че не е доказана реалността на процесните доставки. Изложени са доводи относно наличието на доказателства за заплащане стойността на доставките, както и тяхното осчетоводяване, а също и за по-нататъшното движение на доставените торове. В касационната жалба се излагат твърдения, че от счетоводната експертиза е установено осчетоводяване на доставките, както и че ревизираното дружество е водило редовно счетоводство. Сочи се, че в противоречие с изводите по ЗКПО, при събрани идентични доказателства, при определяне на задълженията по ЗДДС в същия ревизионен акт органът по приходите е достигнал до съвсем други изводи, както и че по аналогичен начин е възприел доказателства и съда. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и отмяна на ревизионния акт в същата част, както и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по тази касационна директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Бургас при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на "Албена 2010" ЕООД и за основателност на жалбата на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Бургас при ЦУ на НАП.

Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество касационната жалба на дирекция "ОДОП" - гр. Бургас е частично основателни, а на "Албена 2010" ЕООД е неоснователна поради следните съображения:

По касационната жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Бургас.

За да отмени ревизионния акт в частта за непризнатото право на данъчен кредит на Албена 2010" ЕООД в общ размер от 31 530 лв., както следва: 6 100 лв. по фактури, издадени от "Ел транс 57" ЕООД; 16 320 лв. по фактури, издадени от "Рапади консерв" ЕООД; 3 510 лв. по фактури, издадени от "Амфора кар 61" ЕООД и 5 600 лв. по фактури, издадени от "Бул клас" ЕООД, ведно със съответните лихви по доставки за амониев нитрат, първоинстанционният съд е приел, че по процесните доставки са извършени реални доставки на амониев нитрат, а от заключението на съдебно-счетоводната експертиза е установено, че амониевия нитрат е вложен в зърнопроизводството. Затова съдът е направил извод, че са незаконосъобразни констатациите на приходните органи, че такива доставки не са осъществени и отказът на данъчен кредит според тях е на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС.

По доставките от "Ел транс 57" ЕООД по издадените 3 бр. фактури, съдът е установил, че от представените по време на ревизията приемателно-предавателни протоколи и 3 бр. товарителници доказват реалното предаване на амониевия нитрат в общо количество от 50 тона. Според съда установен е и превозвача на стоките ЕТ "Янис-Енчо Славов", който освен товарителниците е представил и пътни листове и регистрационния талон на товарния автомобил и лиценз за превоз на товари, издаден от министерство на транспорта.

За останалите доставчици, за които по издадените от тях фактури за амониев нитрат съдът е отменил ревизионния акт, е прието в обжалваното решение, че поради сходството във фактите при тримата доставчици доказателствата за тях са разгледани заедно и въз основа на тяхната преценка, е прието, че доставките са реално осъществени. Общият размер на доставките е за 215 тона. Според съда по всички доставки стоките са предадени на ревизираното дружество, налице са товарителници и стокови разписки, както и данни за предходните доставчици. Въз основа на дадените в хода на ревизията обяснения на ревизираното лице, съдът е счел, че стоката се е съхранявала в с. Оризаре, откъдето е натоварена. Съдът се е позовал и на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, според която амониевия нитрат е вложен в зърнопроизводството върху наетите площи за рапица, кориандър, слънчоглед и ечемик. Изводите на съда са, че незаконосъобразно на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС приходните органи не са признали правото на данъчен кредит.

Решението в тези обжалвани части е частично неправилно поради следното:

Правото на данъчен кредит по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 6, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 ЗДДС винаги е предпоставено от извършена реална доставка на стоки. Последното означава доставчикът да се разпореди със стоката, като я предаде във фактическа власт на получателя. Така в чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО е дефинирана доставката на стоки, която се различава от тази в чл. 6, ал. 1 ЗДДС, според която доставката на стока представлява прехвърляне право на собственост. Дефинитивно в Директивата в посочената разпоредба е предвидено, че доставка на стока е прехвърлянето на правото на разпореждане с материална вещ като собственик, което означава, че не е задължително доставчикът да притежава собствеността на съответната стока, за да може да я предаде на получателя. При това различие между законодателството на ЕС и българското законодателство, следва да се приеме разбирането за доставка на стока в Директивата. То не противоречи и на доктрината и съдебната практика, която принципно приема, че доставката на стока от несобственик, не я прави нищожна, поради което след като се установи по безспорен начин с всички допустими доказателства, че доставчикът притежава стоката, то той може да се разпореди с нея и в случай на доказано предаване на стоката от него на получателя му, следва винаги да се приема, че за последния възниква правото да приспадне начисления от доставчика му ДДС като данъчен кредит.

За доставките от "Ел транс 57" ЕООД по 3 бр. фактури за общо 50 тона амониев нитрат, законосъобразни са изводите на съда, че при представени още в ревизионното производство приемателно-предавателни протоколи, 3 бр. товарителници, както и представените от превозвача на стоките ЕТ "Янис-Енчо Славов" освен товарителници, пътни листове и регистрационния талон на товарния автомобил, както и лиценз за превоз на товари, издаден от министерство на транспорта, са достатъчни за да се приеме, че ревизираното дружество законосъобразно е упражнило правото на данъчен кредит по фактурите от посочения доставчик - чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1 във връзка с чл. 6, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 ЗДДС. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че след като в приемателно-предавателните протоколи липсва информация относно мястото на товарене, транспортното средство и място на предаване на стоките. От представената пред приходните органи товарителница от 26.12.2011 г. се установява, че в нея са налице данни за превозвача ЕТ "Янис- Енчо Славов", изпращач "Ел транс 57" ЕООД и получател "Албена 2010" ЕООД. Налице са и данни в товарителницата за мястото на натоварване - с. Оризаре и разтоварване - с. Роза, има и означение на стоката - амониев нитрат и нейното количество и е посочен маршрута на стоката: Оризаре-Роза. В товарителница № 270506/26.12.2011 г. има данни и за транспортното средство - марка DAF, рег. № * - **, както и подписи и печат на изпращача и превозвача. По същия начин са налице всички реквизити и в товарителница № 270504/23.12.2011 г. за амониев нитрат със същите реквизити относно превозвач, изпращач и получател, както и място на натоварване, респ. разтоварване, марка и регистрационен номер на транспортното средство. С попълнени реквизити е и товарителница № 242126/17.12.2011 г. относно превозвач, изпращач и получател, транспортно средства вид и количество на стоката, мястото на натоварване, респ. разтоварване. Тези реквизити са налице и в товарителница № 242126/17.12.2011 г. От представения по време на ревизията пътен лист от 26.12.2011 г., който е издаден от превозвача, се установява маршрута с. Оризаре - с. Роза, посочен е и номера на товарителницата, описан по-горе. Относно оплакванията в касационната жалба за превозното средство, което е транспортирало стоките, налице е свидетелство за регистрация от 02.02.1998 г. на посочения в товарителницата товарен автомобил - марка DAF, собственост на превозвача ЕТ "Янис- Енчо Славов". Освен това товарителниците носят всички необходими реквизити по чл. 53 от Закона за автомобилните превози, както и са подписани и подпечатани и от превозвача и от изпращача на стоките - задължение по чл. 51 от същия закон.

С оглед посочените доказателства, законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че правилно ревизираното дружество е приспаднало данъчен кредит по издадените му от "Ел транс 57" ЕООД 3 бр. фактури за амониев нитрат. Посочването в приемателно-предавателните протоколи, че предаването на съответното количество от процесната стока е видно от кантарни бележки, които не са представени, не опорочава останалите доказателства, в които има достатъчно данни за осъществените доставки на амониев нитрат, поради което оплакването в тази насока от касационния жалбоподател е неоснователно и не намира опора в доказателствата. Решението в тази му част като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК.

По доставките от "Рапади консерв" ЕООД - за 135 тона амониев нитрат касационният жалбоподател като оплаквания срещу първоинстанционното решение сочи липса на реквизити в приемателно-предавателните протоколи - място на натоварване, транспортно средство, място на предаване, както и че отново е посочено, че количеството е определено от кантарна бележка, която не е представена. Както и за доставчика "Ел транс 57" ЕООД, така и за "Рапади консерв" ЕООД освен приемателно-предавателни протоколи от 13.08.2013 г., 12.09.2013 г., 14.09.2013 г., 16.09.2013 г., 17.09.2013 г., 05.11.2013 г. и 06.11.2013 г. за фактурираното количество амониев нитрат, са представени и товарителници и пътни листове, както и стокови разписки, но от които неправилно решаващият съд е направил извод за реални доставки. В тях е посочено, че превозвач е изпращача на стоките "Рапади консерв" ЕООД (приходните органи по време на ревизията и от ревизионен акт на този доставчик са установили, че същият не притежава транспортни средства), като е посочено транспортното средство, марка МАН, рег. № **, за получател е посочено ревизираното дружество, маршрута с. Оризаре - с. Роза. Формално в товарителницата има данни за мястото на натоварване, респ. разтоварване на стоката, както и е посочено и количеството амониев нитрат, което се превозва. В същото време обаче не е установено по безспорен начин транспортирането на стоките, което е относимо обстоятелство към предаването на стоките, от доставчика на получателя предвид, че ревизията е установила, че посочените в товарителниците превозни средства ** и ** не са товарни автомобили, а леки автомобили, марки "Москвич 412" и "Сузуки Витара", което означава, че те не могат да превозят посочените в тях количества амониев нитрат общо 135 тона. Стоковите разписки не могат да служат като доказателства за приемане на стоките, предвид че в тях са налице подписи на превозвача и "Албена 32010" ЕООД, а няма подпис на доставчика. Предвид, че в приемателно-предавателните протоколи няма достатъчно индикации за мястото, където са предадени стоките от доставчика на получателя, макар да носят техните подписи и стоковите разписки не носят такава информация, както и наред с липсата на надеждни доказателства за транспортирането на големи количества амониев нитрат с лек автомобил, неправилно е обусловило у съда убеждението, че са извършени реални доставки на стоки. По тези доставки решаващият съд е направил незаконосъобразни изводи, несъответстващи на доказателствения материал по делото.

С оглед изложеното в тази обжалвана част първоинстанционното решение е неправилно постановено и са налице сочените в касационната жалба отменителни основания, поради което решението, с което е отменен ревизионния акт относно доставките от "Рапади консерв" ЕООД следва като неправилно да бъде отменено и на основание - чл. 222, ал. 1 АПК жалбата срещу ревизионния акт в тази й част да бъде отхвърлена.

По доставките от Амфора кар 61" ЕООД за 30 тона амониев нитрат, от данните по делото се установява, че в хода на ревизията са представени приемателно-предавателни протоколи за 30 тона, важат горните мотиви. Макар приемателно-предавателните протоколи да са подписани за предал, респ. приел, само от тях не може да се направи категоричен извод за реалност на доставките, тъй като в тях няма информация къде е станало предаването на стоките и с какъв транспорт. В товарителниците се съдържат данни за изпращача, превозвача и получателя, маршрута, вида и количеството амониев нитрат и транспортното средство, но последното е установено от ревизията, че не е товарен автомобил "МАН", както е отразено в тях, а лек автомобил, марка "Москвич 412" със същия регистрационен номер. Налице са и 2 бр. стокови разписки, които не установяват предаването на стоките, тъй като не носят подписите на доставчика и получателя. Тези доказателства не установяват, че е извършено фактическо разпореждане на стоката от доставчика във владение на получателя по фактурите, те. е. за наличие на реално осъществена доставка на амониев нитрат.

Относно всички товарителници, представени по описаните по-горе доставки, следва да се поясни следното: Съгласно чл. 51 от Закона за автомобилните превози товарителницата се изготвя в три оригинални екземпляри, подписани и подпечатани от изпращача и превозвача. В случая всички товарителници по делото са подписани само от изпращач, без останалите изискуеми по чл. 51 подписи. При липсата и на пътни листове по доставките от "Рапади консерв" ЕООД, "Бул клас" ЕООД и "Амфора кар 61" ЕООД посочените товарителници не удостоверяват релевантните за процесните доставки факти и не представляват годни доказателства за транспортирането на стоките. При липсата на доказателства, които по категоричен начин да установяват фактическото разпореждане със стоките по смисъла на чл. 14, § 1 от Директивата и получаването им от "Албена 2010" ЕООД, неправилно съдът е отменил ревизионния акт и в тази й част.

Предвид изложеното неправилно с първоинстанционното решение е отменил РА относно данъчния кредит в размер на 3 510 лв. и съответните лихви по доставките на амониев нитрат - 30 тона от "Амфора кар 61" ЕООД. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се отмени решението в тази й част и да се отхвърли жалбата в същата част срещу ревизионния акт.

По доставките от "Бул клас" ЕООД за 50 тона амониев нитрат приемателно-предавателните протоколи между доставчика и получателя носят подписи на предал, респ. приел, но в тях липсва информация къде е натоварена/разтоварена стоката и с какъв транспорт. Протоколът представлява частен свидетелстващ документ, който не се ползва с материална доказателствена сила. Освен това наличието само на такъв протокол, дори да е подписан и от двете страни не може сам по себе си да докаже реалността на доставката, ако няма и други съпътстващи документи, както по доставките от "Бул транс 57" ЕООД, изложени по-горе. Стоковите разписки също не установяват действителното предаване, респ. приемане на стоката, т. е. преминаването й в патримониума на получателя по издадените фактури, тъй като не са подписани от доставчика и получателя, а от превозвача. За последния, от представените товарителници не се установява осъществен транспорт, защото по време на ревизията данъчните органи са установили, че посочените в тях транспортни средства не са товарни, а леки автомобили, описани по-горе, поради което не е доказано по какъв начин 50 тона амониев нитрат да са доставени на получателя. От писменото обяснение, дадено пред ревизиращите органи (озаглавено писмен отговор) на управителя на доставчика "Бул клас" ЕООД се установява, че е уговорено от страните по доставките транспортирането на стоките да е за сметка на "Албена 2010" ЕООД, поради което след като последният е получател по фактурите и е отговарял за транспортирането на доставките, е бил длъжен при условията на пълно доказване да установи по несъмнен начин, че стоките са транспортирани, респ. предадени от доставчика "Бул клас" ЕООД на "Албена 2010" ЕООД. В стокова разписка № 17/23.01.2013 г. в графа приел е записано представител на "Албена 2010" ЕООД, но няма нито име, нито подпис за приемане на стоката.

Предвид изложеното неправилно с първоинстанционното решение е отменен РА относно данъчния кредит в размер на 5 600 лв. и съответните лихви по доставките на амониев нитрат - 30 тона от "Бул клас" ЕООД. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по спора, като се отхвърли жалбата на "Албена 2010" ЕООД срещу посочения по-горе ревизионен акт за непризнатото право на данъчен кредит в размер на 5 600 лв.

Съдебно-счетоводната експертиза е посочила, че по фактурите от доставчиците са налице двустранно подписани приемателно-предавателни протоколи, но вещото лице не притежава установителни функции, поради което неговите констатации не могат да послужат, че са доказани реалността на процесните доставчици.

По касационната жалба на "Албена 2010" ЕООД.

За да отхвърли жалбата за непризнато право на данъчен кредит в общ размер от 4 988 лв. по 2 бр. фактури, издадени от "Елда плод" ЕООД и една фактура, издадена от "Нед агро 56" ЕООД за доставки на амониев нитрат, първоинстанционният съд е приел, че не е доказана реалността на процесните доставки.

Относно доставката на амониев нитрат от "Елда плод" ЕООД общо за 25 тона амониев нитрат при същите доказателства, по доставките, по които е отменил ревизионния акт, съдът е приел, че въпреки, че ревизираното лице е представило приемателно-предавателни протоколи за 25 тона, стокови разписки и товарителници, не е доказана реалността на доставките. Този извод съдът е направил и въз основа на съдебно-счетоводната експертиза, която е констатирала, че при доставчика не е установено да са заприхождавани количества амониев нитрат, нито са представени документи за осчетоводяване на издадените от този доставчик фактури. Според съда този доставчик не е намерен при насрещните проверки, не е дал обяснения и затова не е установено, че е разполагал с процесните количества амониев нитрат. От обясненията на управителя на доставчика е установено, че при него няма документи, фирмата му била прехвърлена и не е участвал в тази доставка.

За "Нед агро 56" ЕООД по издадената от него фактура № 13/19.09.2013 г. на 22 тона амониев нитрат съдът въпреки представените приемателно-предавателни протоколи, стокови разписки и товарителница, е приел, че те не доказват реалното предаване на стоките. Изводите за нереалност на доставките са обосновани от съда със съдебно-счетоводната експертиза, според която стоките не са заприхождавани при доставчика, нито фактурата е осчетоводена от него. Освен това, преценявайки приемателно-предавателните протоколи като частен документ, съдът е приел, че предаденото количество е определено съгласно кантарна бележка, а такава липсва и е направен извод, че няма доказателства, че доставчикът е разполагал с процесните стоки и е имал обективна възможност да се разпореди с тях.

Решението в тези обжалвани части е правилно.

По доставките от "Нед агро 56" ЕООД законосъобразни са изводите на съда, че не е доказана реалността на доставките. Само наличие на двустранно подписани приемателно-предавателни протоколи не е достатъчно, за да се приеме, че доставките са осъществени. За тези протоколи важи казаното по-горе, че в тях липсва информация за мястото на предаването на стоките. От стоковите разписки също не може да се направи извод, че стоките са предадени от доставчика на получателя, след като те са подписани от превозвача, а относно товарителниците, те не са подписани от превозвача и изпращача, каквито са изискванията на Закона за автомобилните превози. В тях отново се сочи, че превозът е осъществен от товарен автомобил, марка "Ман", а в действителност е лек автомобил, "Москвич 412". Установеното от вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, че доставчикът не е заприхождавал счетоводно процесните стоки и не е извършил осчетоводяване на издадената от него фактура, са в подкрепа на изводите на съда за липса на доказателства за реалното им предаване. Преценени в тяхната съвкупност те водят до убеждението, че доставката не е действително осъществена и този, който упражнява правото на данъчен кредит, в негова тежест е да докаже извършването й, а това не е безспорно доказано. В този смисъл изводът, който е направил решаващият съд е законосъобразен, тъй като не е установено доставчикът да е извършил фактическо разпореждане с материалните вещи, предавайки ги на получателя. Установеното от вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, че доставчикът не е заприхождавал счетоводно процесните стоки и не е извършил осчетоводяване на издадената от него фактура, само по себе си не е самостоятелно основание за отказ от данъчен кредит, но с оглед всички преценени по делото доказателства, правилно е обусловило извод у съда за нереални доставки.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционният съд не е допуснал сочените от касатора нарушения и в тази част решението като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК.

За доставките от "Елда плод" ЕООД на 25 тона амониев нитрат правилно съдът е приел, че не е доказана реалността на доставките по издадените 2 бр. фактури. И за тези доставки важат горните мотиви. Правилно е прието в обжалваното решение, че не са налице убедителни доказателства за реално извършени доставки на стоки. Макар и по тези доставки да са налице същите доказателства, както за тези доставки, за които първоинстанционният съд е отменил ревизионния акт, съдът ги е преценил, ведно с обясненията на управителя на дружеството-доставчик, който изрично е заявил, че не е участвал в тези доставки и затова при него няма никакви документи за нея.

С оглед горното, решението в тази му част е правилно и не са налице сочените от касатора нарушения, поради което в тази част решението следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК.

Решението подлежи на отмяна в частта за разноските за сумата над 409,25 лв. до пълния размер от 2 115,35 лв.

Относно исканията за разноски: На "Албена 2010" ЕООД, такива се дължат в размер на 125,75 лв. На дирекция "ОДОП" - гр. Бургас с оглед изхода на делото юрисконсултското възнаграждение в размер на 1 081,91 лв. (3/4 от 1 442,54 лв.) на основание чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г., тъй като в касационното производство тази страна не е представлявана от юрисконсулт, а само е подадена касационната жалба чрез него. При така установените разноски, те следва да се присъдят по компенсация на дирекция "ОДОП" - гр. Бургас 956,16 лв.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение