Решение № 1994 от 9.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4703/2011 г.

Решение № 1994 от 9.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4703/2011 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ректора на Национална художествена академия, подадена чрез упълномощен адв. Никифорова, против решение № 94 от 7.01.2011 г., постановено от Административен съд София - град, по адм. д. № 5100/2010 г. С жалбата, в съдебно заседание чрез упълномощен адв. Натан и с писмени бележки се релевират отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - незаконосъобразност и необоснованост на съдебното решение. Според касационния жалбоподател съдът погрешно е преценил, че специалните изисквания, предвидени изрично в чл. 43, ал. 1, т. 6 от ППЗДС са в нарушение на закона и класирането е следвало да се извърши само въз основа на предложената наемна цена. Касаторът твърди, че оценяването и класирането по комплексна оценка е в съответствие с утвърдената методика в тръжната документация и моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение, като претендира присъждане на направените разноски в двете съдебни инстанции. Ответникът - "Аргус Евтимова" ЕООД, гр. София оспорва касационната жалба с писмено становище, с което пледира за оставяне в сила на съдебното решение като правилно и законосъобразно. Ответникът - "Вип Стар 6" ООД, гр. София не изразява мнение по касационната жалба. Заинтересованата страна - "Инткар" ЕООД, гр. София също не заявява мнение по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, защото решението е постановено при спазени съдопроизводствени правила, с правилно приложен материален закон и е обосновано. Мотивираният извод за отмяна на заповедта по чл. 19, ал. 1 от ЗДС във връзка с чл. 13 от ППЗДС е в съответствие с фактически и правно установеното по делото. Като прецени доводите на страните и данните по делото Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 94 от 07.01.2011 г. е отменена по жалбите на "Аргус Евтимова" ЕООД и "Вип Стар 6" ООД, заповед № 139-0/3.06.2010 г. на ректора на Национална художествена академия (НХА), с която е определен спечелилият търга с тайно наддаване за отдаване под наем на помещение и терен - градина към него за кафене на НХА, находящи се на ул. "Шипка" № 1, Южна сграда на НХА. Съдът е върнал преписката на ректора на НХА за ново произнасяне съобразно дадените указания в мотивите на същото съдебно решение. За да достигне до този резултат Административният съд София - град е приел, че при издаването й е допуснато противоречие с императивните разпоредби на чл. 19, ал. 1 от ЗДС и чл. 13, ал. 3 от ППЗДС, тъй като оценяването и класирането на участниците в проведения таен търг не е извършено съобразно ценовите им предложения - месечна наемна цена, а по други критерии. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Съдебното решение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото по делото е точно констатирано, че оценяването и класирането на постъпилите предложения в проведения търг е извършено по комплексна оценка, представляваща съвкупност от четири показателя - стойност на месечен наем и други три показателя, които са извън рамките на ценовото предложение, а именно: инвестиции за въвеждане на заведението в експлоатация, пусков срок и оценка на предлаганата услуга. По този начин предложенията на участниците в процесния търг са оценявани по критерий "най - изгодна оферта", който обаче е несъвместим с обявения вид на процедурата - "търг с тайно наддаване", както и с изискванията на чл. 19, ал. 1, изречение първо от ЗДС. По силата на тази норма имоти или части от имоти - частна държавна собственост се отдават под наем чрез търг и при условия и ред, определени в ППЗДС. Следователно самият законодател е регламентирал само един начин за отдаване под наем - единствено чрез търг, а не чрез конкурсна процедура, в която процедура има възможност оценяването да се извършва по комплексна оценка. Нормите на чл. 13, ал. 1 и ал. 3 във връзка с чл. 43 - чл. 55 от ППЗДС уреждат подробно провеждането на търг с тайно наддаване, като в текста на чл. 54, ал. 1 от ППЗДС изрично е предвидено, че редовно подадените ценови предложения се класират в низходящ ред според размера на предложената цена. Това означава, че единственият критерий, предвиден в приложимия специален закон е подаденото ценово предложение и оценката и класирането не може да се извършва по други показатели и критерии. В касационната жалба е развито становище, че в чл. 43, ал. 1, т. 6 от ППЗДС е регламентирана възможност за залагане на специални изисквания към участниците, когато това се налага от предназначението на имота. От тук касаторът извежда заключение, че с оглед предназначението на имота - учебно заведение, оценяването и класирането е извършено съобразно заложените специални условия, които са утвърдени с тръжната документация. Върховният административен съд не споделя тази теза, защото нормата, на която се позовава касационния жалбоподател - чл. 43, ал. 1, т. 6 от ППЗДС е приложима към специални изисквания, които се отнасят до допустимостта на участниците и депозираните от тях предложения, а не до оценка и класиране на офертите. Чрез посочения текст не се създава възможност класирането да се осъществява освен по предложената цена и по други показатели. Следователно тръжната комисия е следвало стриктно да се съобрази с изискванията на материалния закон, който не може да се нарушава и пренебрегва под претекст, че друг начин на оценяване и класиране е предвиден в тръжната документация. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания, което налага отхвърлянето й като неоснователна. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на направените разноски в двете съдебни инстанции се оставя без уважение. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,