Решение № 846 от 17.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13284/2012 г.

Решение № 846 от 17.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13284/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 43 от 17.09.2012 г., постановено по административно дело № 105/2012 г. по описа на Административен съд - Разград, е отхвърлена жалбата на Дончо Стефанов Донев от гр. Разград, против решение № 26 от 12.06.2012 г. на ръководителя на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - Разград, с което е потвърдено разпореждане № 161-00-573-3 от 7.05.2012 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при РУСО (Районно управление "Социално осигуряване") - Разград. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Дончо Стефанов Донев от гр. Разград. Касаторът излага съображения за неправилност на атакувания от него съдебен акт, относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ (РУСО) - Разград, не ангажира становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, и правилност на оспореното с нея съдебно решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С процесното разпореждане, издадено от длъжностно лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО и потвърдено по реда на административния контрол от ръководителя на ТП на НОИ - Разград, на основание чл. 54а, ал. 1, т. 2 от КСО е отказано на жалбоподателя отпускането на обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО, поради това, че лицето е придобило право на пенсия за старост в друга държава (Русия). Атакуваното пред настоящата инстанция съдебно решение, с което жалбата до първоинстанционния съд не е уважена, е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Проверяваният съдебен акт не страда и от пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В хода на съдебното производство пред Административен съд - Разград (т.е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията и на обуславящите ги такива), са събрани и коментирани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора. При разглеждане на делото Разградският административен съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел обоснован краен правен извод за законосъобразност на процесните административни актове, който се възприема изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора факти и обстоятелства и изразените от страните становища по тях, като са обсъдени всички относими инвокирани възражения на жалбоподателя, на всяко от които е даден отговор. По делото от фактическа страна безспорно е било установено, че Пенсионният фонд на Руската федерация е отпуснал пожизнено на Дончо Донев, считано от 19.05.2010 г., трудова пенсия за старост в размер на 327.91 рубли (приблизително 15.82 лв.). След прекратяването на 4.04.2012 г. на трудовото правоотношение на Донев от последния му работодател ОП "Паркстрой" гр. Разград, жалбоподателят на 17.04.2012 г. е поискал (и получил впоследствие) от РУСО - Разград отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО. В заявлението си е декларирал, че не е придобил пенсия за старост в друга държава. След узнаване на факта, че на Донев му е отпусната пенсия от Русия, пенсионният орган е отменил разпореждането си за отпускане на парично обезщетение за безработица и е отказал отпускането на такова обезщетение. За да не уважи жалбата, с която е бил сезиран, първоинстанционният съд обосновано и в съответствие с приложимия материален закон е приел, че актовете на органите на НОИ са издадени от компетентни по материя и място органи на социалното осигуряване, в изискуемата писмена форма и съдържат фактически и правни основания. В мотивите на проверяваното съдебно решение е даден положителен отговор на основният спорен въпрос - че е правилна преценката на административните органи, че по отношение на Дончо Донев е налице отрицателна предпоставка, преклудираща правото му да получава по реда на чл. 54а от КСО парично обезщетение за безработица. Разпоредбата на чл. 54а, ал. 1, т. 2 от КСО изключва правото на обезщетение за безработица, когато осигуреното лице е придобило право на пенсия за старост в друга държава. В случая административният орган е действал в условията на обвързана компетентност и не е имал възможност да преценява размера на отпуснатата руска пенсия на Донев при издаване на акта си, защото законодателят не е определил минимален праг на получаваната пенсия за старост в друга държава, до който разписаният критерий не би бил правоизключващ. С оглед на това наведените и пред настоящата инстанция доводи от жалбоподателя, че размерът на руската му пенсия е твърде малък, правилно са преценени като ирелевантни за изхода на спора. Нормата на чл. 54а, ал. 1, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване е императивна и не допуска едновременното получаване от едно лице на парично обезщетение за безработица и на пенсия за старост от друга държава. Издаденото на това основание разпореждане и решението на директора на ТП на НОИ, което го потвърждава по реда на административния контрол, са законосъобразни административни актове, защото не е допустимо да се кумулират процесните две плащания през един и същ период. След като жалбоподателят е придобил право на пенсия за старост в Русия (независимо от размера й), това е юридическият факт, който в случая води до липса на право на парично обезщетение за безработица в България. От гореизложеното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касатора, за неправилност на първоинстанционното решение и незаконосъобразност на процесните административни актове, не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,