Решение № 4800 от 2.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5980/2018 г.

Решение № 4800 от 2.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5980/2018 г., IV о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" – Благоевград, чрез процесуалния му представител – юрисконсулт Д. Г. против решение № 531 от 22.03.2018 г. по адм. дело № 798/2017 г. на Административен съд – Б.. С него е отменена, като незаконосъобразна заповед № 03-010- РД/479 от 19.09.2017 г. и преписката е върната със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Правят се възражения за неправилно прилагане на материалния закон – отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна – К. Х. лично и чрез чрез процесуалния си представител – адвокат Стоянова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Подробно се мотивира в подадено по делото писмено възражение и допълнително представено писмено становище от пълномощника адв. Стоянова. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от К. Х. против заповед № 03-010-РД/479 от 19.09.2017 г. на ОД на ДФЗ – Б.. С нея на основание чл. 26, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 24, ал. 1, т. 4 вр. чл. 5, ал. 2, т. 2 вр. чл. 5, ал. 12, т. 1 и т. 2 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (наричана в настоящото решение Наредба № 10/2016 г.) е отказано финансиране на подадено заявление за подпомагане. Направените възражения сочат на наличие на отменителните основания по чл. 146, т. 2, 3 и 4 АПК. Съдът е събрал в цялост административната преписка. За изясняване на спора е допуснал съдебно-агрономическа експертиза и съдебно- счетоводна експертиза, заключението по които е кредитирал. Анализирал е събраните доказателства и подробно е изложил приетите за установени факти. Въз основа на тях е обсъдил доводите на жалбоподателката за незаконосъобраност на заповедта за отказ за финансиране на подаденото заявление за подпомагане. На първо място е приел, че са допуснати съществени нарушения на административните правила, тъй като актът е издаден без извършена проверка на данните за размера на доходите от земеделска дейност за предходната година, въз основа на допустимите доказателствени средства, посочени в чл. 5, ал. 1 от наредбата. Отделно от това е квалифицирал липсата на анализ на доказателствата, като липса на мотиви към административния акт. На второ място е съобразил, че служебно намаляване въз основа на Методика, за която няма данни да е част от действащото приложимо материално право и която не е предвидена в закона и в съответната наредба, нарушава принципите на последователност и предвидимост. Едновременно с това заповедта следва да се квалифицира и като издадена при неправилно прилагане на материалния закон, доколкото подобно основание за отказ от подпомагане, не е уредено в подзаконовия нормативен акт. На последно място е посочил, че проверката на данните в годишната данъчна декларация, подавана под страх от наказателна отговорност, е недопустимо да се извършва чрез прилагане на Методика за определяне на обосновани продажни цени и добиви. Това може да стане чрез представяне на приходно разходни документи, свързани със земеделската дейност, от която са формирани приходите. По тези съображения, сочещи на наличие на отменителните основания по смисъла на чл. 146, т. 2, 3 и 4 АПК, съдът е отменил обжалваната заповед и е върнал преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Така постановеното решение е правилно. Видно от данните по делото, жалбоподателят, в качеството си на физическо лице, регистиран земеделски производител, е подал на 29.07.2016 г. заявление за подпомагане 01/06/3/0.0.1236 по подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. За установяване наличието на положителната предпоставка по чл. 5, ал. 2, т. 2 от Наредба № 10/2016 г. е представил Справка-декларация за приходи от земеделска дейност по образец, съгласно Приложение № 2 от наредбата и заверено копие от годишната данъчна декларация (ГДД) за 2015 г. Същите представляват годни доказателствени средства за установяване обстоятелството, че кандидатът за подпомогане е получил най-малко ЗЗ % от общите си доходи за предходната календарна година от земеделска дейност и са задължителни за прилагане, съгласно правилото на чл. 5, ал. 12, т. 1 и т. 2. Както в справката-декларация, така и в ГДД, Христов е декларирал получени доходи от добив и продажба на селскостопанска продукция, които съставляват повече от минимално изискуемия праг от ЗЗ %. Липсват каквито и да било данни, административният орган да е обсъдил, съпоставил и анализирал в съвкупност представените писмени доказателства по чл. 5, ал. 12, т. 1, 2 и 5 от наредбата, за да прецени наличието/липсата на задължителното изискване по чл. 5, ал. 2, т. 2 от нея. Вместо това касаторът е преизчислил доходите от земеделие за 2015 г. на 2 535. 21 лв., без да е посочил основанието и методиката, която е следвал. Правилно административният съд е достигнал до заключението, че дори и да се приеме, че доходът е преизчислен въз основа на определените от изпълнителния директор на фонда пределни цени на картофите по Методика за определяне на обосновани (продажни) цени на селскостопанска продукция и обосновани добиви от селскостопански култури/животни, нужни за оценка на реалистичността на предложените продажни цени/ добиви в бизнес планове към заявленията за подпомагане по подмерки от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014- 2020 г., то отсъства позоваване на нейните правила в съдържанието на заповедта и мотивите й не могат да бъдат допълвани в хода на съдебното производство. Обоснован и законосъобразен наред с това е и изводът, че самата Методика е утвърдена на 28.11.2016 г., респективно не може да бъде приложена по аргумент от чл. 13 АПК за затворената на 12.08.2016 г. процедура за кандидатстване по мярка 6. 3. "Стартова помощ за развитие на малките стопанства", съгласно Заповед № РД-09-434 от 20.06.2016 г. на министъра на земеделието и храните за определяне периода на прием по подмярка 6. 3. "Стартова помощ за развитието на малките стопанства". Правилата, въведени в процедурата, съставляват вътрешнослужебен документ, който освен, че е приет след приключване на приема, не е публикуван никъде и е останал неизвестен за жалбоподателя. В тази връзка Върховният административен съд, четвърто отделение е посочил в решение № 13128 от 29.10.2018 г. по адм. дело № 7824/2018 г., че се нарушава принципът на последователност и предвидимост, прогласен в чл. 13 АПК и изискващ административните органи своевременно да огласяват публично вътрешните правила и установената практика при упражняване на оперативната си самостоятелност. Видно от наименованието на горепосочената Методика, тя касае оценката на реалистичността на бизнес плановете, в раздел ІV от които се съдържа производствената програма на земеделското стопанство по години - Приложение № 4 от наредбата. От изписаната под таблицата забележка става ясно, че се има предвид първата стопанска година, която следва текущата спрямо кандидатстването стопанска година. В същото време изискването за допустимост на кандидатите, в което е включено условието по чл. 5, ал. 2, т. 2 от Наредба № 10/2016 г., касае предходната календарна година. Поради това, то по никакъв начин не попада в обхвата на методиката, на която се позовава касационният жалбоподател и не подлежи на последваща оценка за реалистичност, каквато не е предвидена в наредбата. По сходни казуси със същия правен проблем вече е формирана и практика на Върховния административен съд, четвърто отделение: решение № 13128 от 29.10.2018 г. по адм. дело № 7824/218 г.; решение № 14501 от 26.11.2018 г. по адм. дело № 7359/2018 г. и решение № 14953 от 4.12.2018 г. по адм. дело № 3918/2018 г. и др. В касационната жалба се твърди, че доколкото декларирането на доходите на физическите лица, се прави пред друг орган, то ДФЗ следва да изясни тяхната реалистичност на базата на общата статистическа информация за размера на добивите и цените. Именно в изпълнение на тази цел, издателят на акта се е позовал на методиката. Касационният жалбоподател се обосновава и със заключението на експертизата, че декларираният в ГДД добив на картофи е нереалистичен. Доводите са неоснователни, тъй като недопустимо се разширява обхватът на методиката към проверка на данни, каквато не е уредена с нея. В същото време, законодателят в разпоредбата на чл. 5, ал. 12 е описал всички доказателства, които при условията на кумулативност, са в състояние да установят реалността на деклариран доход от земеделска продукция – минимум ЗЗ% от общите приходи на годината, предхождаща годината на заявяването. Задължение на административния орган е да ги анализира поотделно и в тяхната съвкупност, за съответствие със специалните закони, които регламентират конкретните изисквания към съдържанието и подаването им. Справката-декларация по чл. 5, ал. 12, т. 1 се свързва с ГДД по т. 2, която на свой ред се допълва с приходно/разходните документи, в случай, че са издадени съгласно някой от изброените три закона, свързани със земеделската дейност, от която са сформирани приходите за предходната година. В случая представеното копие на ГДД за 2015 г. не е оценено от органа като неистински документ, съдържащ невярно деклариране на доходите за 2015 г. и такива съображения не се съдържат в оспорената заповед, поради което и правилно административният съд е заключил, че представеното копие на ГДД е следвало да бъде зачетено като доказателствено средство за изпълнението на изискването по чл. 5, ал. 2, т. 2 от Наредба № 10/10.06.2016 г. по силата на чл. 5, ал. 12, т. 2 от същата. Обосновано съдът се е позовал на експертното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, приемайки, че изискването по чл. 5, ал. 2, т. 2 от Наредба № 10/10.06.2016 г. в случая е било изпълнено към датата на подаване на заявлението за подпомагане по мярка 6. 3. "Стартова помощ за развитието на малки стопанства". Изводът е правилно формиран въз основа на декларирания от Христов доход от земеделска дейност за 2015 г. в размер на 3 200 лв., който представлява приход от земеделска дейност за предходната календарна година спрямо датата на кандидатстване по смисъла на параграф единствен, т. 23 от наредбата, и съставлява 35, 01 % от общия доход за 2015 г. Законосъобразен е обобщаващият извод на съда, тъй като оспорената заповед противоречи на материалноправните условия за издаването й по чл. 26, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 10/10.06.2016 г., същата следва да бъде отменена и административната преписка е била върната на органа за ново произнасяне по заявление с № 01/06/3/0.0.1236 от 29.07.2016 г., съобразно чл. 173, ал. 2 АПК. По така изложените съображения, касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на ответната страна по касационната жалба, следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение