Решение № 7093 от 24.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3217/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуалния представител юрисконсулт Л. Христова, срещу решение №142 от 26.01.2026 г., постановено по адм.дело № 491/2025 г. по описа на Административен съд – Враца, с което е отменено Решение № 03-120-РД/246 от 30.05.2024 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което е отказано предоставяне на средства от Механизма за възстановяване и устойчивост по Процедура № BG-RRP-6.004 „Инвестиции в технологична и екологична модернизация“, по подадено от „СПЕКТ“ ЕООД предложение за изпълнение на инвестиция с референтен № BG-RRP-6.004-4152 и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението в срок от 14 дни от влизането му в сила, както и Държавен фонд “Земеделие” е осъден да заплати на „СПЕКТ“ ЕООД направените по делото разноски. В жалбата се релевират доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и постановяване на решение по същество, с което да се отхвърли жалбата на „СПЕКТ“ ЕООД срещу Решение № 03-120-РД/246 от 30.05.2024 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. Претендира направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – „СПЕКТ“ ЕООД оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор чрез пълномощника адвокат В. Димитров. Изложени са съображения за неоснователността на жалбата и за правилност на постановеното съдебно решение. Направено е искане за присъждане на разноски. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационна жалба е неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на „СПЕКТ“ ЕООД срещу Решение № 03-120-РД/246 от 30.05.2024 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което е отказано предоставяне на средства от Механизма за възстановяване и устойчивост по Процедура № BG-RRP-6.004 „Инвестиции в технологична и екологична модернизация“, по подадено предложение за изпълнение на инвестиция с референтен № BG-RRP-6.004-4152 в ИСУН 2020. За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от материално компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, съдържа както фактически, така и правни основания, но е постановен в нарушение на материалния закон. Съдът е преценил, че спорът между страните е правен и е относно това към коя дата следва да се извърши проверка дали „СПЕКТ“ ЕООД се намира в затруднено положение, съгласно чл. 1, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 2022/2472 на Комисията от 14 декември 2022 година – дали към датата на подаване на Предложението за изпълнение на инвестиция (ПИИ), или към края на годината предхождаща подаването на ПИИ. Изложени са мотиви, че регламентираните условия за кандидатстване, съгласно утвърдения образец на Декларация при кандидатстване (Приложение № 1) - ИСМ-ИСУН 2020 не дават яснота за причините, поради които управляващият орган е приел, че проверката дали кандидатът е в затруднено положение следва да се извършва спрямо последната приключила финансова година – 2022 г., преценена спрямо годината на подаване на предложение за извършване на инвестиция – 2023 г. Посочено е, че в раздел 11.1 „Критерии за допустимост на кандидатите“ от Условия за кандидатстване за получаване на безвъзмездна финансова помощ по процедура за подбор на предложения за изпълнение на инвестиция по Процедура № BG-RRP-6.004 „Инвестиции в технологична и екологична модернизация“ изчерпателно са изброени критериите за допустимост на кандидатите, като според подточка 2, б. „г“ „Земеделските стопани към датата на подаване на ПИИ трябва да не са предприятия в затруднено положение, по смисъла на чл. 1, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 2022/2472 на Комисията от 14 декември 2022 година“. Съгласно параграф 59 на чл. 2 от Регламент (ЕС) № 2022/2472 на Комисията от 14 декември 2022 година „предприятие в затруднено положение“ означава предприятие, което отговаря на критериите, определени в член 2, точка 18 от Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията. Според цитираната разпоредба такъв е случаят, когато приспадането на натрупаните загуби от резервите (и всички други елементи, които по принцип се считат за част от собствения капитал на дружеството) води до отрицателен кумулативен резултат, който надвишава половината от записания акционерен капитал. Съгласно раздел 11.1 от Условията за кандидатстване по процедура BG-RRP-6.004, кандидатът следва към датата на подаване на предложението за изпълнение на инвестицията да не е предприятие в затруднено положение по смисъла на приложимото право на Европейския съюз. Съдът е приел, че в случая е безспорно установено, че предложението за изпълнение на инвестицията е подадено на 20.12.2023 г. и именно към тази дата административният орган е бил длъжен да извърши преценката за допустимост на кандидата. Административният орган е извършил проверката за наличие на „предприятие в затруднено положение“ въз основа на данни за последната приключила финансова година – 2022 г., получени по служебен път от Националния статистически институт. Направен е извод, че по този начин административният орган е заменил нормативно определения момент на проверката с различен такъв, без да изложи правни основания за това. Съдът е приел също, че подобен подход е в противоречие с условията за кандидатстване, които имат характер на общ административен акт и са задължителни както за кандидатите, така и за административния орган. Според съда, подобно изместване на релевантния момент нарушава принципите на правна сигурност и предвидимост и поставя кандидатите в положение на неопределеност относно приложимите към тях изисквания. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Спорът по делото е правен и той обхваща преценката към коя дата следва да се извърши проверката за това, че кандидатът не е „предприятие в затруднено положение“ по смисъла на член 2, т. 59 от Регламент (ЕС) № 2022/2472. Според цитираната разпоредба „предприятие в затруднено положение“ означава предприятие, което отговаря на критериите, определени в член 2, точка 18 от Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията. Нормата на член 2, точка 18 от Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията от 17 юни 2014 година за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора /Регламент (ЕС) № 651/2014/ дава легалната дефиниция на понятието „предприятие в затруднено положение“ чрез изброяване на обстоятелства, от които поне едно следва да бъде изпълнено, но не определя датата, към която следва да се преценяват тези обстоятелства. Подобно е положението и в националното законодателство, защото релевантен период не се съдържа нито в приложимото Постановление на МС № 114 от 8.06.2022 г. за определяне на детайлни правила за предоставяне на средства на крайни получатели от Механизма за възстановяване и устойчивост /ПМС № 114/2022 г./, нито в Условията за кандидатстване за получаване на безвъзмездна финансова помощ по процедура за подбор на предложения за изпълнение на инвестиция по Процедура Ns BG-RRP-6.004, утвърдени със заповед № РД09-1030 от 27.09.2023 година на министъра на земеделието и храните. В раздел 11.1 подточка 2 б. „г“ от Условията за кандидатстване е посочено единствено, че финансова помощ по процедурата се предоставя на регистрирани земеделски стопани, които не са предприятия в затруднено положение съгласно чл. 1, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 2022/2472. В случая, в рамките на административното производство жалбоподателят се е позовал на запитване № 138 от 03.11.2023 г. и даденото от управляващия орган /УО/ разяснение, според което съгласно т. 2 от раздел 11. 1 от Условията за кандидатстване, условията за допустимост на кандидатите следва да са изпълнени към датата на подаване на ПИИ /разяснението е публично достъпно на интернет страницата на Министерството на земеделието и храните/. Постъпилите въпроси от кандидати по процедура № BG-RRP-6.004 и разясненията по тях стават задължителни съгласно чл. 5, ал. 7 от ПМС № 114/2022 г. Според посочената разпоредба заинтересованите лица могат да искат разяснения по документите по ал. 1 до 21 дни преди изтичането на срока за кандидатстване. Разясненията се утвърждават от ръководителя на структурата за наблюдение и докладване. Разясненията се дават по отношение на условията за кандидатстване, не съдържат становище относно качеството на предложението и са задължителни за всички кандидати. От изложеното следва обоснованият извод, че при постановяване на отказа изпълнителният директор на ДФЗ се е произнесъл в противоречие с влязъл в сила общ административен акт, какъвто се явяват Условията за кандидатстване. В Условията за кандидатстване и в даденото разяснение по запитване № 138 не е посочена конкретната 2022 г. като година към която ще се преценява условието предприятието да не е в затруднено положение. Правилни са изводите на административния съд за незаконосъобразност на заключението на административния орган, че след като дружеството декларира, че не е предприятие в затруднено положение, то е запознато с обстоятелството, че проверката за съответствие на декларираните обстоятелства с това условие се извършва на база предоставени по служебен път от Националния статистически институт счетоводни документи на кандидата за 2019, 2020, 2021 г. и 2022 г., за което е дал съгласие с декларацията съгласно Приложение № 1. В цитираната декларация изрично е посочено, че това съгласие се дава само ако е приложимо. Видно от доказателствата по делото, процедурата по оценка на предложението и одобряването на оценителния доклад се е развила в първото четиримесечие на 2024 г., т. е. след приключване на финансовата 2023 г.. Счетоводният баланс за посочената година вече е бил достъпен, следователно административният орган не само е разполагал с възможност, но е бил длъжен да го изиска служебно, в изпълнение на разпоредбата на чл. 35 АПК и в съответствие с критериите за допустимост на кандидатите, където изрично е посочено, че условията, за които не е предвиден документ, се проверяват служебно. Съдът приема, че предвид даденото от УО разяснение на запитване № 138 от 03.11.2023 г. и обстоятелството, че към датата на подаване на предложение за изпълнение на инвестиция с № BG-RRP-6.004-4152 /20.12.2023 г./ е била изминала почти цялата 2023 г., то именно към този момент оценителната комисия е следвало да изиска и събере необходими доказателства за извършване на проверка дали дружеството е било в затруднено положение. На свой ред административният орган е следвало да съобрази разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК, според която съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. В случая оспореното решение № 03-120-РД/246 е издадено на 30.05.2024 г., поради което преценката дали „СПЕКТ“ ЕООД е предприятие в затруднено положение е следвало да бъде извършена при съобразяване на данните от счетоводен баланс към 30.11.2023 г. По тези съображения и по мотивите, изложени в първоинстанционното решение, към които настоящата съдебна инстанция може да препрати на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна. Основателно е искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски. На „СПЕКТ“ ЕООД следва да се присъдят разноски в размер на 500,00 евро, представляващи адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 20.05.2026 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,