Решение № 5545 от 8.6.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) Варна, чрез процесуален представител гл. юрк. Радева, срещу решение 1652/10.12.2021 г. по адм. д. 2344/2021 г. на Административен съд Варна (АС-Варна), с което е отменена негова заповед 806/13.09.2021 г. по жалба на Б. Ангелова и е върната преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на задължителни указания по тълкуването и спазването на закона, дадени в мотивите на решението. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на постановеното съдебно решение, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно развити съображения в жалбата и в писмена молба се иска отмяна на съдебния акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Ответницата по касация - Б. Ангелова чрез процесуалния си представител адв. Христев, оспорва жалбата в писмен отговор. Претендира разноски по списък за двете инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: С обжалваното решение е отменена заповед 806/13.09.2021 г. на директора на ОДБХ Варна, с която е отказано изплащане на обезщетение за принудително убити, унищожени животни източнобалкански свине по заявление, вх. ЗЖ-341/05.03.2020 г. Съдът е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на задължителни указания по тълкуването и спазването на закона, а именно да присъди обезщетение за умъртвените и унищожени 59 броя източнобалкански свине. ОДБХ е осъдена да заплати понесените от жалбоподателката деловодни разноски. Настоящото производство e второ касационно производство по повод отказ за изплащане на обезщетение за умъртвените и унищожени животни по заявлението от 05.03.2020 г. С решение 123/03.02.2021 г., постановено по адм. д. 1705/2020 г., АС - Варна е отменил Заповед 398/08.07.2020 г. на директора на ОДБХ Варна, с която е отказно изплащане на обезщетение заявление, вх. ЗЖ-341/05.03.2020 г., и е върнал преписката на административния орган за произнасяне. Решението е потвърдено с решение 8316/08.07.2021 г., постановено по адм. д. 5121/2021 г. по описа на ВАС. За да постанови обжалваното пред настоящия състав решение, АС - Варна е приел за установено, че с оспорената заповед на директора на ОДБХ - Варна на основание чл. 142, ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД) и чл. 148, т. 3, във вр. чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗВМД е отказано изплащане на обезщетение на Ангелова, в качеството й на собственик на животновъден обект в [населено място], общ. Дългопол, област Варна за убити, унищожени на основание Заповед 121/27.02.2020 г. на директора на ОДБХ Варна 59 броя източнобалкански свине. Отказът за обезщетение за принудително унищожените животни във връзка с огнище на болестта "Африканска чума по свинете" е мотивиран като постановен поради неизпълнение на изискването на чл. 132, ал. 1, т. 6 от ЗВМД, а именно Ангелова не е уведомила в срок не по-късно от 24 часа ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект, за промяна в броя на регистрираните животни, за което й е издадено наказателно постановление ЗЖ-14/08.04.2020 г., влязло в сила на 09.06.2020 година. Административният съд е счел, че оспорената заповед е действителен административен акт, издаден от компетентен орган, в изискуемата форма и мотивиран, но е достигнал до извод за неговата незаконосъобразност поради съществено процесуално нарушение, състоящо се в нарушение на принципа на съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК. Така постановеното съдебно решение е правилно. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Съдът е установил фактическа обстановка, по която страните не спорят. Правните изводи на първата инстанция са обосновани със събраните по делото доказателства, които са подробно анализирани и преценени в тяхната цялост, от които законосъобразно АС - Варна е достигнал до извод, че е налице основание по чл. 146 от АПК за отмяна на оспорената заповед. Настоящата инстанция, съобразно правомощието си по чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, споделя както установената от съда фактическа обстановка, така и мотивите на процесното решение и препраща към тях, без да е необходимо цялостното им преповтаряне. По делото е безспорно, че с влязло в сила наказателно постановление ЗЖ-14/08.04.2020 г. е установено, че собственикът на животновъден обект е извършил нарушение на чл. 132, ал. 1, т. 6 от ЗВМД, за което му е наложена глоба в размер на 200 лв. Със заповед 121/27.02.2020 г. на директора на ОДБХ е определена комисия, която да състави протоколи за убиване и загробване на животните и на второ място да изготви досие за обезщетение на собственика, съгласно разпоредбите на чл. 141-148 от ЗВМД и Наредбата за условията и реда за разходване на средствата за покриване на разходите, свързани с епизоотичните рискове. При посещението на място служители на ОДБХ са установили липсата на 16 броя регистрирани животни от общо 75 броя, което е дало основание на административния орган да наложи на Ангелова административна санкция за неизпълнение на изискването по чл. 132, ал. 1, т. 6 от ЗВМД, че не е уведомила в срок не по-късно от 24 часа ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект, за промяна в броя на регистрираните животни. Всички животни са индивидуализирани чрез номера на индивидуалните средства за идентификация. Подаденото от Ангелова заявление с вх. ЗЖ-341/05.03.2020 г., е с предмет обезщетение за 59 броя източнобалкански свине, а не за целия брой регистрирани такива. Правилно АС - Варна е подчертал, че обективните предели на стабилитета на издаденото и влязло в сила наказателно постановление се простират единствено върху горепосочените 16 броя свине. На следващо място макар принципно да е вярно твърдението в касационната жалба, че по силата на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗВМД и при наличието на влязло в сила наказателно постановление за нарушение по чл. 132, ал. 1, т. 6 от ЗВМД обезщетение на собственици на животни не се изплаща, то за да бъде законосъобразно постановен отказът, той трябва да е съобразен на първо място с общите принципи на административния процес, което в случая не е сторено. В съответствие с принципа на съразмерност, прогласен в чл. 6 от АПК, административните органи следва да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Средствата за намеса при регулиране на бизнеса не следва да са повече от необходимите за постигане на целта на закона. При установената фактическа обстановка по делото пълният отказ от обезщетение на собственика на животновъдния обект е постановен при нарушение на този основен принцип, тъй като издаденият административен акт няма да има за последница навременно уведомяване за настъпили промени в животинския състав в обекта, каквато е целта на закона, а ще възпрепятства изцяло бъдеща дейност на животновъдния обект поради липса средства, каквато не е преследваната от закона цел. Издаденият административен акт засяга права на собственика на животновъдния обект в по-голяма степен от необходимото за целта. При преценка за наличието на баланс между личните и обществените интереси, охранявани в акта, настоящият касационен състав споделя становището на първоинстанционния съд, че в случая спазвайки стриктно буквата на закона и санкционирайки Ангелова с пълен отказ от обезщетение за всички убити животни, органът е нарушил основния принцип на съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК. В допълнение, липсват доказателства в административната преписка административният орган да е разгледал и обсъдил обясненията на Ангелова, дадени към АУАН 16 от 09.03.2020 г., досежно констатираната липса на 16 броя свине. Като не е изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК, директорът на ОДБХ-Варна е постановил незаконосъобразен отказ от обезщетение. Макар настоящият спор да е без материален интерес, правилна е преценката на АС - Варна относно дължимостта на присъдените разноски на Ангелова в размер на 970 лева, като адвокатският хонорар в размер на 960 лева не е прекомерен предвид фактическата и правна сложност на делото и процесуалната активност на адв. Христев. По изложените съображения касационната инстанция намира, че не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на атакуваното съдебно решение. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно валидността, допустимостта на съдебното решение и спазването на материалния закон, касационната инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и при постановяването му е съобразен материалния закон. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да се присъдят 960 (деветстотин и шестдесет) лева разноски за производството пред ВАС - заплатен адвокатски хонорар, който не се явява прекомерен предвид фактическата и правна сложност на делото, платими от ОДБХ - Варна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение