Решение № 10061 от 1.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2326/2018 г.

Решение № 10061 от 1.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2326/2018 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) срещу решение № 7817/18.12.2017 г., постановено по адм. дело № 11616/2017 г. по описа на Административен съд–София-град (АССГ). Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материални закон и е необосновано – касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение. Съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба и писмени бележки. Претендира заплащане на разноски. Ответникът П. Кандьов, редовно призован за съдебно заседание, не се е явил, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 7817/18.12.2017 г., постановено по адм. дело № 11616/2017 г. по описа на АССГ е отменена Заповед № 513 з-6629/19.09.2017 г. на директора на СДВР, с която на П. Кандьов е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца. Административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган в предписаната от закона форма, но е незаконосъобразна, защото не е доказано по несъмнен начин, че служителят е допуснал дисциплинарното нарушение, за което е наказан. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Законосъобразно първоинстанционният съд приема, че наказаното лице не е извършило вмененото му нарушение. Служителят е наказан за дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР - неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители, което е квалифицирано като. След подробен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства АССГ е обосновал законосъобразен извод, че не е установено с работата си по преписка УРИ228000-4646/2016 г. П. Кандьов да е допуснал неизпълнение на разпоредба на ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките си ръководители. В оспорената заповед не е конкретизиран точно акта, за чието неизпълнение е наказан държавния служител, което също представлява нарушение при нейното издаване. Допълнително съдът е изложил съображения, че поради липса на доказателства в кой момент обсъждана преписка е възложена на П. Кондьов не е възможно да се приеме, че той е отговорен за нейното забавяне, което да представлява основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира за правилен извода на АССГ, че липсва нарушението по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, за което е наказан П. Кондьов. По отношение на така постановеното съдебно решение не са налице наведените касационни основания за отмяната му. На основание чл. 218 от АПК Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Атакуваното съдебно решение е валидно и допустимо като постановено в законен състав по допустима жалба срещу подлежащ на обжалване акт. По изложените съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Ответната страна в настоящото производство не претендира разноски, поради което с оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,