Решение № 7284 от 3.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4343/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод касационна жалба от директора на Главна дирекция Национална полиция МВР, чрез представител по пълномощие юрисконсулт Х. Маркова против Решение 1275/01.04.2025 год., постановено по административно дело 887/2024 год. по описа на Административен съд Плевен. Заявено е твърдение, че оспореното решение е неправилно и необосновано, а също така и незаконосъобразно. В подкрепа на това твърдение е оспорен извода на първоинстанционния съд, че административният орган е следвало, но не е изискал конкретна информация за размера на задълженията към датата на постановяване на оспорената заповед и сам не е изследва размера на задълженията, с оглед преценка по чл. 6, ал. 5 от АПК. Твърди се неправилност на извода на съда, формиран на основание чл. 182, ал. 2, т. 2 от ДОПК, във вр. с чл. 6, ал. 5 от АПК, че органът незаконосъобразно е приложил най-тежката предвидена в закона мярка отнемане на лиценз, водеща до преустановяване на дейността на дружеството. След анализ на относимата разпоредба на чл. 49, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 47, т. 2, б. а от Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД), оспорващият е посочил, че изследването на конкретен размер, основание, видове и дължимост е направена в достатъчна степен за провеждане на административното производство и обстоятелството, дали размера е под или над 5000 лв. не е обвързващ за административния орган за вземане на крайното решение. В този смисъл е посочено, че от постъпилата първоначална информация от ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен е видно, че размерът на задължението е над 5000 лв. и обстоятелството, че към момента на издаване на процесната заповед, размерът на задължението е бил под 5000 лв. не е основание за налагане на друга по-лека мярка или за неиздаване на заповед за отнемане на лиценза. Заявено е и несъгласие с изводите на съда, че административният орган е наложил най-тежката мярка, тъй като друга административна мярка за наличието на задължения към държавата или осигурителните фондове за задължително обществено осигуряване, ЗЧОД не предвижда. По същество е заявено, че към момента на издаване на заповедта, жалбоподателят е имал задължения към държавата и осигурителните фондове за задължително обществено осигуряване, които не са били разсрочени от компетентния орган, и в този смисъл административният орган правилно е постановил заповед за отнемане на лиценза. В касационната жалба са заявени и възражения против присъдените в полза на дружеството разноски, доколкото същото се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на първоинстанционното съдебно решение и постановяване на друго по съществото на спора, по силата на което да бъде оставена в сила оспорената заповед. Заявено е и искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, като е заявено и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. В съдебно заседание, касаторът редовно призован не изпраща представител, като чрез пълномощника си депозира писмени бележки по съществото на спора, като заявява искане за отмяна на първоинстанционното съдебно решение и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът ВИМПЕЛ-ГМ ЕООД с ЕИК 205650307 със седалище и адрес на управление в гр. Долна Митрополия, обл. Плевен, [улица], представлявано от управителя Г. Маринов, чрез представител по пълномощие адв. А. Замфирова от Адвокатска колегия Плевен оспорва касационната жалба, като заявява твърдения, че същата е неоснователна. По мнение на ответника, първоинстанционният съд е обсъдил всички факти и доказателства, представени по делото, като в постановения съдебен акт аргументирано са изложени доводи за незаконосъобразност на Заповед 3286з-3513/24.09.2024 год. на Главен секретар/Директор на Главна дирекция Национална полиция МВР. Споделени са мотивите на съда, че административният орган е издал оспорения акт, без да изиска конкретна информация за размера на задължението към датата на издаване на заповедта и без да изследва сам получените от органа по приходите данни за задължението на фирмата, което е препятствало възможността му да прецени приложението на принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 5 от АПК. По мнение на ответника, правилно съда е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна и несъобразена с целта на закона, доколкото отнемането на лиценза би довело до непоправими последици за фирмата и за нейните контрагенти, като събираемостта на задълженията към НАП би се затруднило. В съответствие с така заявените доводи е формулирано искане за отхвърляне на касационната жалба и потвърждаване на съдебното решение, като правилно и законосъобразно. Заявено е и искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура, в съдебно заседание и в писмено становище дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, доколкото не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което предлага първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С оспореното съдебно решение, състав на Административен съд Плевен е отменил Заповед 3286з-3513/24.09.2024 год. на Главен комисар/Директор на Главна дирекция Национална полиция МВР, с която е отнет лиценз 3/02-465/25.03.2020 год. за извършване на дейност по ал. 1, т. 2 (охрана на имущество на физически или юридически лица) и т. 3 (сигнално-охранителна дейност) по ЗЧОД на територията на област Плевен, издаден на ВИМПЕЛ-ГМ ЕООД с ЕИК 204650307. Със съдебното решение, в полза на дружеството жалбоподател са присъдени и разноски в размер на 1050 лева. При постановяване на този правен резултат, първоинстанционният административен съд е приел от фактическа страна следното: На основание чл. 40/49, ал. 2 от Закона за частната охранителна дейност, в полза на ВИМПЕЛ-ГМ ЕООД е издаден Лиценз за извършване на частна охранителна дейност за извършване на следните видове дейности по чл. 5, ал. 1 от ЗЧОД т. 2 охрана на имуществото на физически или юридически лица; т. 3 сигнално-охранителна дейност. Съгласно чл. 44, ал. 1 от ЗЧОД, Лицензът е безсрочен и на основание чл. 44, ал. 2 от ЗЧОД се издава за извършване на дейностите на територията на област Плевен. В Главна дирекция Национална полиция (ГДНП) е постъпило Уведомление на основание чл. 221, ал. 6 от ДОПК с изх. С240015-053-0000436/21.05.2024 год. от публичен изпълнител при ТД на НАП - Велико Търново, офис Плевен, с което ГДНП е уведомена, че дружеството ВИМПЕЛ - ГМ ЕООД, ЕИК 204650307 има непогасени публични задължения в размер над 5000 (пет хиляди) лева, като дружеството не погасява задължението си и не е предложило надлежно обезпечение. Посочено е също, че съгласно наличните в НАП данни, длъжникът няма активи, с които да обезпечи (изцяло) задълженията си. Като неразделна част от Уведомлението е приложено подробно описание на изпълнителните титули, формиращи задълженията на ВИМПЕЛ - ГМ ЕООД, видно от което, същите съставляват задължения за Здравно осигуряване, данък върху доходите на физически лица, корпоративен данък и разноски за застрахователна оценка, формирани въз основа на подадени Декларации образец 6, Декларации за данък върху доходите на ФЛ - свободни професии, граждански договори и др., Данъчни декларации по ЗКПО и Фактура по разноски за застрахователна оценка. Във връзка с така полученото Уведомление, с писмо от 27.05.2024 год., зам.-директорът на ГДНП е изискал от Директора на ТД на НАП-Велико Търново, офис Плевен информация дали е допуснато разсрочване или отсрочване на задълженията на дружеството, доколкото, тази информация е необходима на основание чл. 49, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 47, т. 2, б. а от ЗЧОД за предприемане на действия по отнемане на лиценз. В отговор на така изисканата информация, с писмо от 27.05.2024 год., публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен е уведомил ГДНП, че по изпълнително дело 231412419/2023 год. няма постъпил погасителен план за погасяване на задълженията, нито е допуснато отсрочване или разсрочване на същите. При така установените фактически обстоятелства, с писмо peг. 328600-38047/07.06.2024 год. на директор на ГДНП, на основание чл. 26, ал. 1 от АПК дружеството е уведомено, че започва процедура по отнемане на лиценз за извършване на частна охранителна дейност, поради наличие на задължения към държавата или осигурителните фондове за ДОО. В писмото, след описание на установеното до момента е указана възможността на дружеството да представи допълнителни доказателства и възражения в 7-дневен срок от получаване на писмото. Във връзка с предоставената му възможност, представляващият дружеството е депозирал до ГДНП Уведомление от 18.06.2024 год., в което е заявено искане за прекратяване на започналото производство за отнемане на лиценза с твърдението, че към момента задълженията се събират по ДОПК, за което прилагат разпечатка за началото на събирането и последно постъпилите средства по сметка на фирмата. На 12.09.2024 год. в ГДНП е постъпило писмо от публичния изпълнител при ТД на НАП - Велико Търново, офис Плевен, в което, по повод уведомлението за отнемане на лиценз е съобщено, че на 12.09.2024 год. е постъпила сума в размер 2562,71 лева вследствие на изпълнение върху запор на банкова сметка. Посочено е също, че размерът на дълга на дружеството към 12.09.2024 год. след разпределение на сумата е в размер на 4629,91 лева, в т.ч. главница 3231,80 лева и лихви 1398,11 лева. Изрично е уточнено, че към 12.09.2024 год. по изпълнителното дело няма входиран погасителен план за погасяване на задълженията, нито е допуснато отсрочване или разсрочване на същите. С оглед така установените фактически обстоятелства, директорът на ГДНП е постановил оспорената пред Административен съд Плевен Заповед 3286з-3513/24.09.2024 год., с която, на основание чл. 49, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 47, т. 2, б. а от ЗЧОД и чл. 41, ал. 4 от ЗМВР, е отнет лиценз 3/02-465/25.03.2020 год., за извършване на дейност по ал. 1, т. 2 (охрана на имуществото на физически или юридически лица) и т. 3 (сигнално-охранителна дейност) от ЗЧОД, на територията на област Плевен, издаден на ВИМПЕЛ- ГМ ЕООД, ЕИК 204650307. В мотивите на така постановения административен акт са описани извършените действия, посочени по-горе. Цитирана е разпоредбата на чл. 49, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 47, т. 2, б. а от ЗЧОД, както и последната информация, получена от публичния изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен, съгласно която към 12.09.2024 год., размерът на задълженията на дружеството е 4629,91 лв., в т.ч. главница 3231,80 лв. и лихва 1398,11 лв., както и обстоятелството, че към 12.09.2024 год. по изпълнителното дело спрямо ВИМПЕЛ-ГМ ЕООД няма входиран погасителен план за погасяване на задълженията и допуснато отсрочване или разсрочване на същите. След образуване на съдебното производство, с Определение 3764/29.10.2024 год., постановено по административно дело 887/2024 год., Административен съд Плевен е изискал от ТД на НАП - Велико Търново, офис Плевен справка за задълженията на жалбоподателя към 24.09.2024 год., както и дали има допуснато разсрочване или отсрочване на тези задължения. В изпълнение на указанията на съда, с писмо от 04.11.2024 год., директорът на офис Плевен при ТД на НАП Велико Търново е представил справка за общите задължения на ВИМПЕЛ-ГМ ЕООД, актуална към 01.11.2024 год., от която е видно, че общият размер е 4 464,51 лева, от които 3 007,80 лв. остатък главница и 1 456,71 лв. остатък лихви. В писмото изрично е посочено, че по изпълнително дело 231412419/2023 год., образувано срещу ВИМПЕЛ-ГМ ЕООД няма входирано заявление за погасяване на части, като задълженията на дружеството не са отсрочени или разсрочени. С протоколно определение от 19.12.2024 год., съдът отново е изискал от ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен справка за задълженията на жалбоподателя ВИМПЕЛ-ГМ ЕООД именно към 24.09.2024 год., когато е постановена оспорената заповед, както и информация за наложени обезпечителни мерки, както и дали има отсрочване или разсрочване на задълженията. В изпълнение на съдебното разпореждане, с писмо от 27.12.2024 год., директорът на офис Плевен при ТД на НАП Велико Търново е уведомил съда, че в информационната система на НАП липсва функционална възможност за представяне на Справка за задълженията към определена дата. Съдът е уведомен също, че към 23.12.2024 год. няма входирано заявление за погасяване на части, като задълженията на дружеството не са отсрочени или разсрочени. Представена е и справка за задълженията на дружеството към 23.12.2024 год., от която се установява, че размерът на публичните задължения към тази дата са в общ размер 2 061,61 лева, от които 572,30 остатък главница и 1 489,61 лв. остатък лихви. При така установените фактически обстоятелства, първоинстанционният административен съд е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона писмена форма. По мнение на съда, процесният административен акт е постановен при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като не съответства на приложимия материален закон, както и на целта на закона. В подкрепа на горния правен извод, съдът е приел, за безспорно обстоятелството, че дружеството е имало публични задължения, но същите не са установени в производство по отнемане на лиценза, нито по размер, нито по периоди на дължимост. По мнение на съда, в сезиращото Уведомление от публичния изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен има само една обща формулировка за задължения на дружеството над 5 000 лв., като в приложенията към това уведомление няма разбивка на задълженията по пера, нито размер на общото задължение за периода, като само са посочени изпълнителните титули, от които са формирани задълженията. Според съда, в следващото Уведомление от компетентния орган с дата 12.09.2024 год. е посочен единствено размера на дълга на дружеството към 12.09.2024 год., след разпределение на постъпила по негова запорирана банкова сметка сума, който размер е 4 629,91 лв., в т.ч. главница 3 231,80 лв. и лихва 1 398,11 лв., т.е. общият размер на задължението е бил под 5 000 лева. Горните обстоятелства са мотивирали съда да приема, че административният орган е издал заповедта, без да изиска конкретна информация за размера на задължението към датата на издаването й и без да изследва сам размерът на тези задължения, което е препятствало в конкретния случай и възможността за преценка по чл. 6, ал. 5 от АПК, относно спазване на принципа за съразмерност. Допълнено е, че единствената информация, с която е разполагал административния орган, и то 12 дни преди издаване на заповедта, е че дружеството е имало задължения в размер под 5 000 лева, като при това не е било ясно дали тези задължения са ликвидни и изискуеми, и какъв е срокът за тяхното плащане. По мнение на съда, в тежест на административния орган е да установи, освен че притежателят на лиценза има неплатени задължения към държавата и към осигурителните фондове за задължително обществено осигуряване, също и техният размер, независимо, че законодателят не посочва конкретен размер на задълженията, основание за отнемане на лиценза. При така развитите мотиви, първоинстанционният административен съд е приел оспорването за основателно, поради което е отменил заповедта на директора на ГДНП за отнемане на лиценза и в полза на жалбоподателя е присъдил разноски. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния административен съд, че оспорената заповед е постановена от компетентен административен орган и съответства на изискванията за форма и съдържание. Несподелими са обаче изводите на съда, относно наличието на допуснато от административния орган съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и противоречие на административния акт с материалноправните разпоредби и целта на закона. Както се посочи, оспорения административен акт е издаден с правно основание чл. 49, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 47, т. 2, б. а от ЗЧОД. Съгласно посочените правни разпоредби, лицензът се отнема от органа по чл. 40 с мотивирана заповед когато едноличният търговец или юридическото лице има задължения към държавата или към осигурителните фондове за задължително обществено осигуряване, освен ако компетентният орган е допуснал разсрочване или отсрочване на задълженията. Анализът на така цитираната правна регламентация обосновава извод, съгласно който фактическия състав на разпоредбата включва кумулативното наличие на двете материалноправни предпоставки наличие на задължения към държавата или към осигурителните фондове за задължително обществено осигуряване и липсата на допуснато от компетентният орган разсрочване или отсрочване на задълженията. В настоящият случай, противно на приетото от първоинстанционния административен съд, и двете кумулативно изискуеми предпоставки са налице. Безспорно, съгласно подаденото от компетентния орган Уведомление от 21.05.2024 год. е заявено наличието на първата предпоставка, а именно непогасени от ВИМПЕЛ-ГМ ЕООД публични задължения над 5 000 лева. Във връзка с отправено от директора на ГДНП искане за предоставяне на допълнителна информация, с последващи писма от 27.05.2024 год. и от 12.09.2024 год., компетентния орган публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен е посочил както конкретния размер на задълженията, така и обстоятелството, че за същите няма входиран план за погасяване, нито е допуснато отсрочване или разсрочване. Както е посочил и административния съд в мотивите си, в тежест на административния орган е да установи, че притежателят на лиценза има неплатени задължения към държавата и към осигурителните фондове и че същите не са отсрочени или разсрочени. Без опора в нормативната разпоредба е твърдението на съда, че административния орган следва да установи точния размер на задължението (и то точно към момента на постановяване на административния акт), както и основанията въз основа на които тези задължения са възникнали. Такова нормативно изискване липсва в цитираната материалноправна разпоредба. Липсва законово изискване, административният орган да изисква конкретна информация за размера на задължението към датата на издаване на оспорената заповед или сам да изследва размера на тези задължения, както неправилно е приел съда. Нещо повече, съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 3 от ДОПК, размера на начислените, установените или платените данъци и задължителни осигурителни вноски съставлява данъчна и осигурителна информация. В същото време, административният орган директор на ГДНП е извън кръга от субекти, очертан в разпоредбата на чл. 74, ал. 1, т. 1 9 от ДОПК, по писмено искане от които може да се предостави такава данъчна и осигурителна информация. В този смисъл, неправилен е довода на първоинстанционния административен съд, че административния орган е следвало да изиска допълнителна информация, а още по-малко сам да изследва задълженията на ВИМПЕЛ-ГМ ЕООД. В обобщение на горното следва да се посочи, че за директора на ГДНП не е съществувало нито нормативно задължение, нито нормативна възможност да изследва конкретния размер на публичните задължения на дружеството. В допълнение следва да се отчете и факта, че в текста на чл. 40, т. 2, б. а от ЗЧОД липсва ограничение в какъв размер (напр. над 5000 лв.) следва да са задълженията към държавата или към осигурителните фондове за задължително обществено осигуряване. Достатъчно е наличието на такива за да се приеме за осъществен фактическия състав на разпоредбата. Неправилно е позоваването от страна на съда на разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 2 от ДОПК, съгласно която, ако публичното задължение не бъде изпълнено в законоустановения срок, органът, установил вземането, съответно орган на НАП може, ако задължението е по-голямо от 5 000 лв. и не е представено обезпечение в размер на главницата и лихвите, да уведоми всички органи, които по силата на нормативни актове издават лицензи и разрешения за извършване на определени дейности, за които се изисква удостоверяване на публични задължения. Така цитираната правна норма вменява задължение за органът, установил вземането, съответно орган на НАП, което е в зависимост от размера на задължението (когато е над 5 000 лв.), но не и за административните органи, издаващи лицензи или разрешителни. В специалния закон ЗЧОД липсва указание, в какъв размер следва да са задължения към държавата или към осигурителните фондове за задължително обществено осигуряване, за да се постанови административен акт от категорията на процесния. Следва да се има също предвид, че в своята практика, Върховният административен съд, Седмо отделение приема, че: Законодателното решение е императивно и при обективиране на визираната в хипотезата на указаната норма материалноправна предпоставка, административният орган, в условията на обвързана компетентност, задължително издава заповед за отнемане на лиценза, като по този начин се прекратява действието на издадения в полза на адресата разрешителен административен акт (в този смисъл Решение 1012 от 3.02.2022 год. на ВАС по адм. д. 8491/2021 год., VII о., Решение 9148 от 12.08.2021 год. на ВАС по адм. д. 2764/2021 год., VII о., Решение 7115 от 11.06.2021 год. на ВАС по адм. д. 1372/2020 год., Решение 807 от 21.01.2021 год. на ВАС по адм. д. 7885/2020 год. и др.). В конкретния случай, административният орган в изпълнение на нормативно вменените си задължения и след като е установил посредством предоставена информация от компетентния за това орган публичен изпълнител при ТД на НАП, че дружеството, като притежател на лиценз за осъществяване на частна охранителна дейност има задължения към държавата или към осигурителните фондове за задължително обществено осигуряване за които няма допуснато разсрочване или отсрочване, законосъобразно е постановил процесната заповед за отнемане на издадения лиценз. При постановяване на тази заповед не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосноват незаконосъобразност на собствено основание, като заповедта съответства и на относимите материалноправни разпоредби. Като е формирал правни изводи за незаконосъобразност на процесната заповед, първоинстанционният административен съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, като се отхвърли оспорването срещу заповедта. По делото е направено искане за присъждане на разноски от двете страни в процеса. С оглед изхода на спора и на основание чл. 228, във вр. с чл. 143, ал. 3 от АПК, в полза на касационния жалбоподател следва да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции, които настоящия състав определя на 270,00 лева по 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение за всяка една от съдебните инстанции, определено по реда на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и 70,00 лева държавна такса за касационното оспорване. Мотивиран от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,