Решение № 3537 от 21.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11401/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Зашев и Н. Арнаудова, чрез адв. Апостолов като процесуален представител, срещу решение 2626 от 18.04.2023 г., постановено по адм. дело 2856/2022 г. по описа на Административен съд София град, поправено с решение 6426 от 30.10.2023 г. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторите сочат, че от съда не е извършена цялостна проверка по реда на чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК, а се произнася само относно искането за обявяване на административния акт за нищожен. Оспорват извода за надлежно връчване на разрешението за строеж само на член на управителния съвет на етажната собственост, като твърдят, че не са уведомени за издаването му, поради което срокът за оспорване не е изтекъл към датата на подаване на жалбата. Излагат аргументи за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Правят искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане с произнасяне относно законосъобразността на разрешението за строеж, евентуално постановяване на съдебен акт, с който същото да се отмени. Претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - главният архитект на район "Красно село" - Столична община, чрез пълномощника си юрк. Овчаров, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответниците - Е. Атанасов и Д. Атанасова не вземат становище. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е разрешение за строеж 99/29.10.2015 г., издадено от главния архитект на район "Красно село" - Столична община, с което на Е. Атанасов и Д. Атанасова е разрешено съгласно одобрените (съгласувани) инвестиционни проекти на 25.06.2015 г. да извършат: покриване и частично остъкляване на тераса към апартамент [номер] , находящ се в УПИ XXXV-405, кв. 288а, м. [жк] по плана на гр. София, с административен адрес: [улица]. С обжалваното решение оспорването на Г. Зашев и Н. Арнаудова с искане за прогласяване на неговата нищожност е отхвърлено като неоснователно. За да постанови този резултат, съдът приема, че подадената до него жалба е допустима на основание чл. 149, ал. 5 АПК, тъй като административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Посочва, че критериите за нищожност, предвид основанията за оспорване по чл. 146 АПК, са установени в теорията и съдебната практика, като в случая не се констатират такива пороци, които да обусловят извод за недействителност на оспорения акт. Излага съображения за издаване на оспореното разрешение за строеж от компетентен орган, в предвидената писмена форма и със съдържанието по чл. 59, ал. 2 АПК, както и при спазване на административнопроизводствените правила. Според съда дори да се приеме твърдението на жалбоподателите, че се обособява ново помещение, за което се изисква необходимото съгласие, то това нарушение би довело до незаконосъобразност на оспорения акт, респ. до неговата отмяна, но тъй като искането е направено извън преклузивния срок за оспорване, не може да е основание за прогласяване на неговата нищожност. Посочва, че преследваната с издаването на строителното разрешение цел напълно съответства на законоустановената. По тези съображения отхвърля жалбата като неоснователна. Решението е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът се произнася по нередовна жалба. В случая същата е депозирана от Г. Зашев и Н. Арнаудова в качеството й на съуправител на 69-Шестдесет и девет ООД. Като оспорващи по делото са конституирани двамата като физически лица. Видно от представените нотариални актове първият оспорващ се легитимира като собственик на 708.76/1063 идеални части от УПИ XXXV-405, кв. 288а по плана на гр. София, район Красно село , а 69-Шестдесет и девет ООД е собственик на офис [номер] в корпус [номер] , разположен на кота 0.00, в сградата, етажна собственост, изпълнена в този имот. Не са представени доказателства Н. Арнаудова да притежава права в имота или сградата, в която се намира апартамент [номер], предмет на оспореното строително разрешение. Тя фигурира в титулната част на оспорването като съуправител на 69-Шестдесет и девет ООД. Последното не е конституирано като страна в процеса. В случая липсва яснота дали Арнаудова подава оспорването като физическо лице или в качеството на представляваща дружеството. При така подадената жалба съдът е следвало да остави същата без движение на основание чл. 158 АПК, като даде указания на жалбоподателите да уточнят изрично от кого е депозирана, както и да обосноват правния си интерес от оспорването. След това и в зависимост от направеното уточнение съдът дължи извършването на преценка относно наличието, респ. липсата на активна процесуална легитимация да обжалват административния акт при съобразяване с вида, спецификата и характеристиките на разрешения строеж. В обжалваното решение няма фактически установявания и правни изводи относно допустимостта на подаденото оспорване. Посочено е единствено, че Г. Зашев притежава идеални части от имота, в който е разрешено строителството и е собственик на офис [номер] в сградата, изпълнена в него, което обстоятелство се опровергава от приетия по делото нотариален акт 60/2007 г. Фактът, че първият оспорващ се легитимира като носител на права по отношение на имота не е достатъчен да обуслови еднозначен извод, че той е активно легитимиран да обжалва разрешението за строеж с предмет: покриване и частично остъкляване на тераса към апартамент [номер] , находящ се на пети жилищен етаж в сградата, кота +14.60 м. Произнасянето по съществото на спора във всички случаи се предхожда от преценката дали лицето разполага с правен интерес да подаде жалба срещу административния акт. Такава преценка в случая липсва, а е дължима от съда независимо от направеното до него искане - за отмяна или обявяване на административния акт за нищожен. Кръгът на заинтересованите лица в производството по оспорване на разрешение за строеж е очертан в чл. 149, ал. 2, т. 1 - 4 ЗУТ. Мотиви относно наличието или липсата на правен интерес за всеки от жалбоподателите не са изложени с оглед критериите по специалната разпоредба, което е от определящо значение за допустимостта на жалбата. Не е изяснен и обемът на предявеното искане дали се претендира отмяна на разрешението за строеж като унищожаемо (незаконосъобразно) или само обявяването му за нищожно. Действително в жалбата, с която съдът е сезиран, е заявена претенция за обявяване на оспорения акт за нищожен поради изначална липса на основанието за издаването му. Не е съобразено, че с допълнителна молба от 27.09.2022 г. процесуалният представител на жалбоподателите прави уточнения в жалбата, като излага съображения за неговата незаконосъобразност, както и за липса на надлежно съобщаване на същия. При така наведените твърдения съдът е следвало да даде указания за уточняване обхвата на оспорването, след което и в случай, че е допустимо в някоя от хипотезите, предвидени в чл. 149, ал. 2 ЗУТ, да се произнесе по неговата основателност. Въпреки това е неправилна констататицията на съда за извършено надлежно съобщаване на разрешението за строеж и изведеният въз основа на нея извод, че доводите за незаконосъобразност на акта са преклудирани като направени извън срока по чл. 215, ал. 4 ЗУТ за обжалването му. Това заключение се основава на отбелязването върху уведомителното писмо за неговото издаване (л. 20 от адм. дело 2856/2022 г.), удостоверяващо получаването му на 23.03.3016 г. от Ц. Димитров представител на етажната собственост (ЕС). Видно от приетия по делото протокол от 02.10.2013 г. за проведено общо събрание на етажните собственици на сградата, находяща се на адрес: гр. София, [улица] [номер], това лице е член на управителния съвет на ЕС. Съгласно чл. 149, ал. 1, изр. 1 ЗУТ (в относимата редакция, ДВ, бр. 61/2007 г.) за издаденото разрешение за строеж от главния архитект на общината (района) или за отказа да се издаде такова разрешение се съобщава на заинтересованите лица при условията и по реда на АПК. Хипотезата попада в обхвата на § 4, ал. 1 ДР ЗУТ, уреждащ начина на съобщаване, когато в ЗУТ е предвидено то да се извършва по АПК. Нормата на чл. 149, ал. 1, изр. 1 ЗУТ е специална и изключва приложението на ал. 3 от § 4 (по който ред е връчено съобщението за издаденото разрешение за строеж), независимо дали всички титуляри на права в ЕС са заинтересовани лица. Според чл. 149, ал. 1, изр. 1 ЗУТ разрешението за строеж следва да бъде съобщено на всеки субект съобразно критериите на ал. 2 на текста. Редът по § 4, ал. 3 ДР ЗУТ се прилага в случаите, когато съобщаването не се извършва по реда на АПК (§ 4, ал. 2), поради което не намира приложение за разрешенията за строеж. При липсата на представени доказателства за редовно връчване на процесното разрешение за строеж на заинтересованите лица, не може да се приеме, че срокът за обжалването му е започнал да тече спрямо тях. Доколкото обаче в случая съдът се произнася по нередовна жалба, без да са изяснени въпросите относно обхвата на оспорването и неговата допустимост с оглед разпоредбата на чл. 149, ал. 2 ЗУТ, от касационната инстанция не може да извърши проверка по отношение законосъобразността на направените изводи по съществото на спора. Предвид изложеното настоящият състав намира, че решението е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Това налага отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав при съобразяване с дадените по-горе указания. По исканията за присъждане на разноски за касационното производство дължи произнасяне първоинстанционният съд съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,