Решение № 10870 от 4.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4039/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Национален осигурителен институт (НОИ), подадена чрез юрисконсулт З. Белева, в качеството й на процесуален представител, насочена срещу Решение 689/17.03.2025 г.по административно дело 70/2025 г. на Административен съд Кърджали (АдмС Кърджали), с което същият е осъден, да заплати на С. Б. Х. от [населено място], обл. Кърджали, на основание чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди във връзка със заплатено адвокатско възнаграждение по административно обжалване по реда на чл. 117 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) на Разпореждане 081-00-1324#3/25.09.2024 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ Кърджали. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е недопустимо, алтернативно неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т.2 и т. 3 АПК. Счита, че в КСО изрично е въведено общото правило за недължимост на разноски в административните производства. Твърди, че в производството липсват предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, както и че в КСО ползването на адвокатска защита не е задължителна, а лицето е ангажирало услугата на адвокат изцяло по своя преценка. Счита, че първоинстанционният съд не се е съобразил с решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС. Иска отмяната на обжалваното съдебно решение като недопустимо и незаконосъобразно и да се отхвърли предявената искова молба против НОИ като неоснователна и недоказана. Претендира извършените съдебни разноски. Ответникът - С. Б. Х. в писмен отговор, подаден от адвокат М. Бозов оспорва касационната жалба като неоснователна и счита постановеният съдебен акт за правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на сторените разноски пред настоящата инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава, писмено и в съдебното заседание, заключение за неоснователност на касационната жалба и изразява становище, че първоинстанционното решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното Решение 689/17.03.2025 г.по административно дело 70/2025 г. , Административен съд Кърджали е осъдил НОИ, да заплати на С. Б. Х. от [населено място], община Кърджали на основание чл. 203 и следващите от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, сумата 500 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от платено адвокатско възнаграждение при административно обжалване Разпореждане 081-00-1324#3/25.09.2024 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ Кърджали, потвърдено с Решение 2153-08-262 oт 01.11.2024 г. на директора на ТП на НОИ гр. Кърджали, което е отменено по съдебен ред като незаконосъобразно, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.01.2024 г. до окончателното плащане на сумата, както и направените разноски за първоинстанционното дело в размер на 410 лв. За да достигне до този резултат административният съд е установил, че с Разпореждане 081-00-1324#3/25.09.2024 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ Кърджали, е било отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на 31,57 лева на ден. Недоволна от размера на определеното обезщетение г-жа Х. обжалвала това разпореждане, за което се възползвала от услугите на адвокат Кърпова. Към жалбата е приложено адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 03.10.2024 г., с което адв. Кръпова е била упълномощена да представлява жалбоподателката по административното производство пред горестоящия административен орган. Договорено е било възнаграждение в размер на 500 лв., което е било платено в брой към датата на сключване на договора. Жалбата е била отхвърлена с Решение 2153-08-262 oт 01.11.2024 г. на директора на ТП на НОИ гр. Кърджали. Срещу това решение е подадена жалба, която е уважена с Решение 162 от 20.01.2025г. по адм.дело 488 от 2024 г. по описа на АдмС-Кърджали и Решение 2153-08-262 oт 01.11.2024 г. на директора на ТП на НОИ гр. Кърджали било отменено, както и потвърденото с него разпореждане, като решаващият съд е стигнал до извод, че не е определен правилно редът, по който да бъде изчислен размера на обезщетението. При това положение, съдът е намерил за безспорно доказана първата от кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, издаден от административен орган разпореждане, отменено с влязло в сила съдебно решение. Съдът на следващо място е приел, че от незаконосъобразния акт процесното разпореждане, отменено по съответния ред с влязло в сила съдебно решение, ищцата е претърпяла вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в административното производство по обжалване на процесното разпореждане, с което било отпуснато парично обезщетение за безработица в определен размер, впоследствие отменено като незаконосъобразно по административен ред. Посочил е, че ищцата е направила разход за адвокатско възнаграждение, именно във връзка с оспорване на разпореждането на ръководителя "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ Кърджали, което се явява реално настъпила имуществена вреда. Исковата претенция за обезщетение е преценил за основателна в размер на 500 лв., каквато сума е заплатила С.Х.. Приел е, че ищцата не би ангажирала адвокат и не би заплатила адвокатско възнаграждение, ако не бе издадено незаконосъобразното разпореждане. Обжалваното решение е правилно. Неоснователно е възражението за недопустимост на съдебното решение. Съдът е сезиран с редовна искова молба и се е произнесъл в рамките на петитума и търсената защита. Извършена е проверка за редовност и допустимост на исковата молба на С. Х., като първоинстанционният съд правилно е направил преценка, че искането е допустимо и редовно извършено. Тезата на касатора, че ищцата не е имала право на възстановяване на сторените разноски не обосновава извод за недопустимост на съдебното решение. Неоснователни са направените оплаквания в касационната жалба, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е дейността на органа - негов издател. Органът издал отмененото разпореждане е административен орган, действащ в изпълнение на нормативно възложени задължения- чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО. В този смисъл определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, в резултат на административна дейност, поради което представлява властнически акт. В настоящия случай безспорно е налице Решение 162 от 20.01.2025г. по адм.дело 488 от 2024 г. по описа на АдмС-Кърджали, с което е отменено Решение 2153-08-262 oт 01.11.2024 г. на директора на ТП на НОИ гр. Кърджали и потвърденото с Разпореждане 081-00-1324#3/25.09.2024 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ. С Решение 162 от 20.01.2025г. по адм.дело 488 от 2024 г. по описа на АдмС-Кърджали съдът е присъдил сторените разноски за съдебното производство. В чл. 117, ал. 1 КСО е регламентирано обжалване по административен ред, като пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби, вкл. срещу отказ или за неправилно определяне или изменение и за прекратяване на пенсиите, добавките и компенсациите към тях. Обжалването по административен ред е задължително, доколкото в чл. 118, ал. 1 от КСО е регламентирано, че пред административен съд може да се обжалва решението на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Според чл. 117, ал. 5 КСО Решенията и съобщенията във връзка с разглеждането на жалбите и исканията се изготвят по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В АПК въпросът с разноските в административното производство не е уреден, като този въпрос не е засегнат в глава шеста "Оспорване на административните актове по административен ред". Доколкото обжалването на разпореждането на ръководителя на ТП на НОИ не може да бъде извършено директно пред съда, а само по административен ред пред директора на ТП на НОИ, то ищцата, за да защити правата си, е трябвало да стори разноски по обжалването. Ангажирането на адвокат е нормална и обоснована грижа, по най-добрия и адекватен начин, за да се защити личния интерес, какъвто безспорно е правото на лична пенсия. В тази връзка, правилно е отразеното в обжалваното решение виждане на съда, че издаденият административен акт е необходимо условие за съществуването на договора за правна помощ и съдействие. Неоснователно е възражението, че разноските за адвокатско възнаграждение в процесното производство нямат характер на претърпени вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с оглед наличието на изрична правна норма, която обосновава недължимост на платеното адвокатско възнаграждение чл. 120, ал. 2 КСО. Посочената разпоредба е обявена за противоконституционна с РКС 6/2025 г.-д.в. бр. 48/13.06.2025 г. и от нея не могат да се черпят аргументи за недължимост на претенцията. Адвокатската защита, която макар да не е задължителна в производствата по чл. 117 от КСО при обжалване на разпорежданията, е основно право на всеки гражданин, за да може да защити правата си по най-добрия и ефективен начин, още повече когато тези права са свързани с отпускането на пенсии, добавки, компенсации, помощи, обезщетения и др. по КСО. Административният орган с издаването на обжалвания административен акт е дал повод на лицето да потърси адвокатска защита. С оглед което за лицето не е налице друг ред за защита и репариране на имуществените вреди, претърпени в резултат на заплатено адвокатско възнаграждение за оспорване на издаденото му разпореждане по административен ред пред горестоящия орган, освен този по ЗОДОВ. Доказано е наличието на всички предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно: 1. незаконосъобразен акт - отменен по съдебен ред; 2. вреда от такъв административен акт в размер на платеното адвокатско възнаграждение във връзка с оспорването на акта по административен ред и 3. причинна връзка между отменения незаконосъобразен административен акт и настъпилия вредоносен резултат - необходимостта поради липса на специални юридически знания лицето да използва защитник, който да му окаже съответното съдействие. В случая е доказано по безспорен начин основанието за плащане и размера на адвокатското възнаграждение. Договорът за правна защита и съдействие пред административния орган е представен по делото и в него е вписано възнаграждение в размер на 500 лева, платени в брой. Заплатената сума за адвокатска защита във връзка с оспорването по административен ред следва да се квалифицира като вреда - намаление на имуществото на засегнатото лице. Възражението на касатора относно размера на адвокатското възнаграждение за касационното производство е неоснователно. Заплатеният адвокатски хонорар в размер на 500 лв. е съобразен с Наредба 1 от 9 юли за минималните адвокатски възнаграждения, поради което следва да бъде присъден изцяло. По изложените съображения, обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение