Решение № 3891 от 19.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11667/2011 г.

Решение № 3891 от 19.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11667/2011 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Експресреклама" ООД, адв. Стоян Жеков, против Решение № 3105/22.06.2011 г., постановено по адм. д. № 2722/2010 г. по описа на Административен съд - София-град, първо отделение, 17 състав, с която е отхвърлена жалбата му против част от ревизионен акт (РА)№ 2000904731/8.12.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърдена с решение № 298/4.03.2010 г. на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОУИ"), относно непризнато право на данъчен кредит в размер на 99 800 лв. ведно с начислените лихви за просрочие в размер на 32 417,66 лв. за данъчни периоди от 01.03.2007 г. до 31.12.2007 г. по данъчни фактури, издадени от "Евро Консултинг 2007" ЕООД "Трансгруп 2007" ЕООД, "Вега Комерсиал О. К. " ЕООД и "Юнайтед Требъл 99" ЕООД. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение и на РА. Претендира разноски. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при Централно управление на Национална агенция за приходите, редовно призован за съдебно заседание, се представлява от юрк. Станчева. Излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е частично основателна по следните съображения: С обжалваното решение № 3105/22.06.2011 г., постановено по адм. д. № 2722/2010 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на "Експресреклама" ООД против ревизионен акт № 2000904731/8.12.2009 г., потвърдена с решение № № 298/4.03.2010 г. на ДД "ОУИ" относно непризнато право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Евро Консултинг 2007" ЕООД "Трансгруп 2007" ЕООД, "Вега Комерсиал О. К. " ЕООД и "Юнайтед Требъл 99" ЕООД. Административният съд е приел, че обжалваният РА е действителен и законосъобразен данъчен акт, при чието издаване не са допуснати процесуални нарушения. Обсъдил е приложимите в случая правни норми и е приел, че данъчните органи законосъобразно са отказали да признаят право на данъчен кредит на касатора, поради неизпълнение на чл. 68, ал. 1 от ЗДДС във връзка с липсата на доставка по чл. 9 от ЗДДС. Съдът е изложил подробни мотиви, обосноваващи изводите му, че спорните фактури не отразяват реални облагаеми доставки на услуга, поради липсата на доказателства относно материална, техническа и кадрова обезпеченост на доставчиците. Относно приложените по делото ревизионни актове, издадени на доставчиците "Евро Консултинг 2007" ЕООД, "Трансгруп 2007" ЕООД, "Вега Комерсиал О. К. " ЕООД и "Юнайтед Требъл 99" ЕООД, обхващащи и процесните данъчни периоди, съдът е установил, че при ревизиите на тези доставчици не е извършена корекция на данъчната основа и начисления ДДС по извършените доставки. Съдът е приел, че РА на доставчиците не съставляват достатъчно доказателство за установяване на реалността на процесните доставки, защото в тях не е извършен анализ относно фактическото изпълнение на спорните доставки и конкретни констатации, че с процесните фактури са фактурирани реални доставки. Така постановеното решение е частично неправилно. Относно фактурите /14 бр./, издадени от "Евроконсултинг 2007" ЕООД през периода м. 03 - м. 06.2007 г. не е признато право на данъчен кредит в общ размер 47 500 лв. Съдът е обсъдил приложения по делото договор от 15.03.2007 г. сключен с жалбоподателя, с предмет - полева работа и предпроектни проучвания; проучване на цени за количествено-стойностни сметки за материали по част архитектура, ВИК, ОВ, конструктивна, интериор; компютърна обработка на данни и изчертаване на проекти и идейни решения; широкоформатен печат на обекти; визуализиране на проекти в 3D формат и други ведно с приемо-предавателни протоколи и издадени фактури. Констатирал е, че в протоколите приетите работи са описани текстово само по вид, но без количествено и стойностно изражение, което препятства проверката дали приетите работи са действително извършени и дали описаните в протоколите работи са идентични като съдържание с тези, които са предмет на процесните фактури. Относно приложените фактури № № 00000000/27.03.2007 г. и № 00000000/18.06.2007 г., издадени от "Интерюрист България" ЕООД на "Евро Консултинг 2007" ЕООД, за авансово и частично плащане за извършване на проучвателни и проектни работи, съдът е посочил, че липсват доказателства - договор, протокол за предаване и приемане на извършена работа и др. документи, от които да е видно дали се касае за превъзлагане на работи по договора на "Експресреклама" ООД с "Евро Консултиг 2007" ЕООД за изпълнение от подизпълнител "Интерюрист България" ЕООД. Обоснован е извод, че липсват доказателства относно кадрова, техническа и материална обезпеченост на доставчика, както и липса на реалност на доставките по смисъла на чл. 9 от ЗДДС по процесните фактури, издадени от "Евроконсултинг 2007" ЕООД. Настоящият касационен състав споделя този извод на административния съд, като счита, че същия не може да бъде опроверган и чрез приложения по делото РА на доставчика, който е издаден по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, поради което не може да бъдат ползвани конкретни фактически констатации относно издаването на спорните фактури. В тази част решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По отношение на спорните данъчни фактури, издадени от "Трансгруп 2007" ЕООД, "Вега Комерсиал О. К. " ЕООД и "Юнайтед Требъл 99" ЕООД - АССГ е приел, че за дружеството касатор не е налице право на данъчен кредит, поради липса на реалност на доставките, която не може да бъде доказана и чрез представените РА на доставчиците, отразяващи резултати от данъчни ревизии по ЗДДС на тези лица за същите периоди, през които са издадени фактурите. ВАС намира, че приложените РА, издадени на "Трансгруп 2007" ЕООД, "Вега Комерсиал О. К." ЕООД и "Юнайтед Требъл 99" ЕООД са от съществено значение за правилното решаване на спора относно правото на жалбоподателя на данъчен кредит по издадените от тези доставчици фактури. Доставчикът и получателят е необходимо да бъдат третирани по идентичен начин при преценката относно облагаемостта на една и съща доставка и относно дължимостта за нея на ДДС (мотивите на Решение от 26.01.2012 г. на Съда на европейския съюз по дело ADV Allround Vermittlungs AG, С-218/10 /Finanzamt Hamburg-Bergedorf). Съгласно същото решение "чл. 17, § 1, § 2, буква a) и § 3, буква a), както и чл. 18, § 1, буква a) от Шеста директива 77/388 трябва да се тълкуват в смисъл, че не задължават държавите членки да изменят вътрешноправните си процесуални норми така, че преценката относно облагаемостта на дадена доставка на услуги и относно дължимия върху тази доставка данък върху добавената стойност да се извършва по непротиворечив начин по отношение на доставчика и на получателя на тази доставка дори ако по отношение на тях са компетентни различни данъчни администрации. Тези разпоредби обаче задължават държавите членки да приемат необходимите мерки, за да се гарантира точността на събирането на данъка върху добавената стойност и спазването на принципа на данъчен неутралитет." Следователно фактическите констатации и резултатите, съдържащи се в РА на преките доставчици на ревизираното лице имат правно значение и трябва да бъдат преценявани от гледна точка преценката по непротиворечив начин на облагаемостта на дадена услуга при доставчика и при получателя на фактурата. По изложените съображения касационната инстанция намира, че е допуснато нарушение на служебното начало (чл. 9, ал. 3 и 4 и чл. 171 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК) като решаващият съд не е указал на страните необходимостта от представяне на информация за влизането в сила на представените РА. Допуснатото нарушение представлява пречка за преценка спазени ли са принципите на данъчен неутралитет и ограничаване риска от данъчни загуби при постановяване на атакуваното съдебно решение. Допуснатото нарушение обуславя необходимостта от отмяна на постановеното първоинстанционно решение в тази част, като делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С оглед изхода на спора, решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, като въпросът относно възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,