Решение № 87 от 27.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 204/2014 г.

Решение № 87 от 27.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 204/2014 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Никола Хитров Производството е по реда на чл. 47 и сл. ЗМТА. Образувано е по молба на И. Ас. П. от П., с която е предявен иск по чл. 47, т. 2, 3, 4 и 6 ЗМТА за отмяна на решение № 910/31.08.2012 г. по арб. д. № 910/2012 г. на арбитраж ад хок арбитър Бисерка Газдова-С., с което молителят и В. И. са осъдени солидарно да заплатят на П. Б. Е.-С. сумите: 9 801.59 лв. по договор за револвиращ заем, ведно със законната лихва, 85 лв. разноски и 642.06 лв. юрисконсултско възнаграждение. В. И. е подписала договора в качеството на клиент-заемополучател, а молителят Ил. П., като солидарен длъжник. Ответното по молбата Е. е подало отговор, че същата е недопустима и неоснователна, като претендира 650 лв. юрисконсултско възнаграждение. ВКС - I т. о., за да се произнесе, взе предвид следното: Молбата е подадена в срок на 30.12.2013 г., видно от пощенското клеймо върху плика, а поканата за доброволно изпълнение е връчена на 30.09.2013 г., видно от известието за доставяне. Тезата на ищеца е, че арб. споразумение не е било сключено и е недействително съобразно закона - т. 2, поради което арб. решение противоречи на обществения ред на РБ - т. 3, и не е бил уведомен за назначаване на арбитър или за арб. производство - т. 4 на чл. 47 ЗМТА. Налице и бланкетно позоваване на чл. 47, т. 6, пр. 2 ЗМТА. I. Искът за отмяна на решението на основание чл. 47, т. 2 и 3 ЗМТА е неоснователен. И по двете основания доводите са едни и същи, но никои от основанията не се припокриват и затова са отделно изчерпателно посочени в закона. В т. VI-Б на сключеният между страните договор за револвиращ заем [ЕГН] е посочено, че неразделна част от него са ОУ, които са предадени при подписването му, където в чл. 13.1 е посочено, че всички спорове във вр. с ДРЗ ще бъдат отнесени за разрешаване до един от изброените арбитри, между които е Б. Газдова. Ищецът не оспорва автентичността на договора по отношение на положения от него подпис, нито верността на изходящото от него волеизявление, че е запознат с ОУ. В съд. заседание на 19.05.2014 г. бе направена констатация по представения оригинал на договора, че същият е на общ хартиен носител с ОУ. Следователно, налице е споразумение, в което е включена арбитражна клауза. Страните по арб. споразумение са страни и по материалноправното отношение. Арбитражната клауза не е неравноправна, тъй като не е във вреда на ищеца, нито препятства правото му на защита, не предвижда сезиране на арбитраж, който не е предвиден по закон. Клаузата на чл. 13.1 от ОУ не противоречи на чл. 24 ЗМТА, не е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 16 ЗЗП, не е нищожна по чл. 146, ал. 1 и 2 ЗЗП, тъй като от една страна учредяването на арбитраж ад хок е допустимо, а от друга страна, са определени няколко арбитри, като ищецът изрично е удостоверил, че е запознат с ОУ за физически лица. В случая, в арб. споразумение са посочени отделни арбитри и изборът на арбитър е предоставена на страната, която предяви иск. Представените от молителя протоколи от заседания на КЗП, с които се определя дадена клауза като неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, не дават адм. регулация със задължителен характер на гражданското правоотношение, което е възникнало по конкретния договор и ОУ, и не са задължителни за съда разглеждащ конкретния спор, респ. за ВКС разглеждащ спора по чл. 47, т. 2 ЗМТА - по арг. и от чл. 186, ал. 3 ЗЗП. II. Искът за отмяна на решението на основание чл. 47, т. 4 ЗМТА е основателен. В случая, призовка и искова молба са изпратени на адреса на ответника Ил. П. чрез куриерска фирма Е. експрес О. с товарителница 1051000531581. От писмо на фирмата Е. до Б. Газдова се установява, че: 1. След двукратни опити за доставка пратката е върната с причина: Отсъствие на получател., 2. При отсъствие на получател, се поставя стикер: Имате пратка. Обаче, няма такива отбелязвания в товарителницата, няма данни къде е поставен стикерът и на кого е върната пратката. Доколкото в товарителницата не е посочена причина за недоставяне на пратката, не би могло да се приеме, че е осъществена някоя от изчерпателно изброените хипотези в чл. 13.4 от Общите условия на договора, при които призовката следва да се счита за редовно връчена. Посочената от Е. експрес причина "Отсъствие на получател", не попада в изброените хипотези, а и не се потвърждава от събраните по делото доказателства. Доколкото в чл. 13.6 от ОУ е предвидено субсидиарно приложение на ЗМТА, съгласно чл. 32, ал. 1 ЗМТА, уведомлението се счита получено само след положени усилия за връчването му, старателно издирване или удостоверен опит същото да бъде предадено, каквито данни в случая не са налице. Съобразно тези доказателства следва да се приеме, че ищецът не е бил уведомен за заведеното срещу него арб. дело, поради което същият не е могъл да вземе участие в производството по това дело и да организира защитата си срещу предявения иск, включително да заяви отговор-становище по иска и да ангажира съответните доказателства. По изложените съображения, налице е релевираното основание за отмяна на арб. решение, поради което предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен. Осъществени са предпоставките на чл. 47, т. 4 ЗМТА, което обосновава отмяна на атакуваното арб. решение и връщане на делото за ново разглеждане съгласно чл. 49 ЗМТА. При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът трябва да заплати на ищеца сумата 1 035 лв. разноски по настоящето производство, включваща държавна такса 392.06 лв. и адв. възнаграждение 642.04 лв., вместо договорените и платени 900 лв. С оглед възражението на ответната страна по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното от ищцовата страна възнаграждение за един адвокат и след преценка на фактическата и правна сложност на спора, съобразно т. 3 ТР 6/2013 ОСГТК, ВКС I т. о. намира, че договореният адвокатски хонорар следва да се намали на 642.04 лв. Водим от горното и на основание чл. 47, т. 4 и чл. 49 ЗМТА, ВКС - I т. о.