Решение № 11203 от 31.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12275/2012 г.

Решение № 11203 от 31.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12275/2012 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Георги Живков Арнаудов, в качеството му на зам. -директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Пловдив, срещу решение № 1948 от 8.08.2012 г. по адм. дело № 2765 по описа за 2011 г. на административния съд - Пловдив. С него по жалба на "Агропродукт - Пловдив" ЕООД е отменен ревизионен акт № 161100969 от 6.06.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден в обжалваната част с решение № 768 от 10.08.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Пловдив относно отказано право на данъчен кредит в размер на 55 489.34 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - "Агропродукт - Пловдив" ЕООД оспорва същата като неоснователна чрез депозирана писмена защита от адв. Светослава Хаджиева. Не претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни доводи, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - Пловдив е бил ревизионен акт № 161100969 от 6.06.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден в обжалваната част с решение № 768 от 10.08.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Пловдив относно отказано право на данъчен кредит в размер на 55 489.34 лв. по фактура № 230 от 4.10.2010 г. и ДКИ № 238 от 29.10.009 г. към нея, издадени от "Автостил 13" ООД, на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Същият е съставен в резултат на осъществена ревизия на ревизираното дружество по прилагането на ЗДДС и ППЗДДС за ревизиран период м. 10.2010 г. В хода на ревизионното производство е установено, че "Автостил 13" ООД е издал на ревизираното дружество фактура № 230 от 4.10.2010 г. с предмет на доставката 1 000 тона слънчоглед, а по-късно и кредитното известие № 238 от 29.10.2010 г. за 524 920 кг неполучено количество слънчоглед. От тях се констатира, че от договореното количество са доставени 475 080 кг слънчоглед. Извършени са насрещни проверки на доставчика, за което са съставени ПИНП от 11.01.2011 г и от 8.03.2011 г., като дружеството не е намерено на декларирания адрес и връчването на ИПДПОЗЛ е осъществено по реда на чл. 32 от ДОПК. От информационния масив на НАП се установява, че тези счетоводни документи са включени в дневника за продажба и в справката-декларация за данъчен период м. 10.2009 г. От ревизираното дружество са представени девет броя сертификати, издадени от Национална служба по зърното и фуражите за 500 640 кг маслодаен слънчоглед, удостоверения от МЗХ, договор за отдаване под наем, договор с доставчика "Автостил 13" ЕООД и договор с клиент - фирма от Косово. Депозирано е писмено обяснение, че слънчогледът е закупен с цел последващ износ за Косово. Ревизираното дружество е регистрирано като търговец на зърно по смисъла на чл. 24, ал. 1 от Закона за съхранение и търговия със зърно (ЗСТЗ), но не притежава склад за зърно и няма регистрирано зърнохранилище. Доставчикът също е бил регистриран като получателя, но впоследствие, считано от 2.03.2011 г. регистрацията му е прекратена, също няма лиценз за публичен склад за зърно и няма регистрирано зърнохранилище. Констатирано е, че двамата търговци не притежават собствени или наети складове за съхранение на зърно или сключен договор с лицензиран публичен склад и/или регистрирано зърнохранилище за съхранение на зърното в гр. Монтана, където се твърди, че стоката е натоварена и изнесена за Косово. Не са представени декларации за произход и добра земеделска практика, съгласно чл. 28, ал. от ЗСТЗ. В хода на съдебното производство са представени доказателства, приложени към жалбата и е ангажирана съдебно-счетоводна експертиза, като заключението е изготвено съобразно доказателствата събрани от съда и след преглед на счетоводството на ревизираното дружество. Експертът дава отговор на въпроса относно общо договореното количество слънчоглед, доставеното количество, договорената цена и платената обща стойност по фактурата по банков път, осчетоводяването на двата счетоводни документи при жалбоподателя. Експертът е обсъдил последващата реализация на предмета на доставката за фирма "Интеркомпани"-Косово от склад в с. Говежда, Монтанско, като във връзка с това е посочил изнесеното количество, издадените инвойс фактури и представените ЧМР-а, осъществено плащане по банков път по него. Административният съд е направил извод за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт в тази му част относно непризнатото право на данъчен кредит по посочената фактура и ДКИ. Настоящият съдебен състав споделя направените изводи от съда по принцип относно обсъждането на приложените правни разпоредби от административния орган, относно преценяването на правнорелевантните факти и доказателствата по делото. Настоящият съдебен състав не споделя извода на съда относно позоваването на практиката на СЕС по съединени дела С-80 и 142/2011 г., което не е точно. От тълкуването на чл. 167, 168 и др. от Директива 2006/112, направено в посоченото решение, е прието, че те следва да се тълкуват в смисъл, че отказът за признаване на правото на приспадане не следва да се обвързва от това, че данъчно задълженото лице не се е уверило в това, че издателят на фактурите е данъчно регистриран, разполага със стоките, изпълнил е задълженията си по деклариране и внасяне на данъка или че същото лице не разполага с други доказателства освен фактура относно горните обстоятелства, т. е. данъчно задълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама на съконтрахентите си. Задължението за извършване на оценката на доказателствата относно тези факти е на националната юрисдикция. В случая това е извършено. Това води до извод, че фактическата обстановка, която има предвид решение на СЕС е различна от тази по настоящия спор. В случая не се касае за измама, а само за недоказване на реалността на доставката, т. е. действително й изпълнение от посочените субекти. Поради това и позоваването на практика на СЕС не променя извода по делото, като и решението на СЕС не отрича връзката между реалност на доставката и признаването на данъчния кредит. Въпреки това следва да бъде възприети направените преценки относно реалността на доставката. Само от обстоятелството, че прекият доставчик не е намерен на адреса, след като е установено, че данъкът е начислен, че има осъществено плащане по нея, а и предметът й е станал предмет на последващи доставки, следва да обоснове извод, че тя е реална, действително осъществена. Изключително формалният подход рефлектира върху търговските отношения между страните, въпреки, че по делото има конкретни данни относно воден съдебен спор и приключил с влязъл в сила съдебен акт относно частичното неизпълнение на задълженията по договора, по повод на който е осъществена процесната доставка. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение