Решение № 12417 от 16.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7526/2018 г.

Решение № 12417 от 16.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7526/2018 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет, подадена чрез упълномощен юрисконсулт Г. Миланова, против решение № 2525 от 16.04.2018 г., постановено от Административен съд София - град, Първо отделение, 19-ти състав по адм. д. № 1780/2018 г. С жалбата и в съдебно заседание чрез упълномощен юрисконсулт Минкова се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението и необоснованост. Касационният жалбоподател оспорва извода на съда, че в административното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като неуведомяването на Дирекция "Социално подпомагане" и липсата на тяхното становище или доклад не опорочава постановения административен акт, понеже това по никакъв начин не ограничава правата на детето. Заявява, че становището на социалния работник няма пряко отношение към преценката дали има необходимост от предоставяне на международна закрила или не. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение, като незаконосъобразно и потвърждаване на оспорения административен акт. Ответникът - З. Х., лично и като законен представител на малолетната У. Д., оспорва касационната жалба чрез адв. Христов, който в съдебно заседание пледира за оставяне в сила обжалваното съдебно решение, като подчертава, че посочената в касационната жалба съдебна практика е неотносима към настоящото дело, защото в цитираните решения служители на отдел "Закрила на детето" са взели участие, докато в процесния случай такова липсва. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Участващият по делото прокурор не споделя изводите на съда за допуснато съществено нарушение на административно-процесуалните правила, тъй като разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Закона за закрила на детето (ЗЗД) предвижда задължително изслушване само ако детето е навършило 10-годишна възраст, което не е изпълнено в настоящият случай. Счита обаче, че е нарушена императивната разпоредба на чл. 15, ал. 6 от ЗЗД, което както е приел и съдът се явява нарушение на чл. 35 от АПК и опорочава административния акт до незаконосъобразност. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 2525 от 16.04.2018 г. е отменено решение № 281/31.01.2018 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по молбата на З. Х., лично и като законен представител на малолетната У. Д., с която същата е поискала предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, при съобразяване указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. За да достигне до този резултат, решаващият състав е приел, че решението на председателя на ДАБ е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело от своя страна и до противоречие с материалноправните разпоредби. Според съда допуснатите от административния орган съществени нарушения на административнопроизводствените правила при постановяване на административния акт се изразяват в следното: нарушена е разпоредбата на чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето /ЗЗД/, тъй като по преписката липсват данни за уведомяване на компетентната дирекция за "Социално подпомагане". Първоинстанционният съд е преценил, че следва да отмени оспореното решение и по отношение на майката З. Х., защото след връщане на преписката за ново разглеждане на органа на молбата на малолетното дете за предоставяне на международна закрила, не е логично новото производство да протече без присъствието на родителя. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото първоинстанционният съд е стигнал до обоснован извод, че процесното решение на председателя на Държавната агенция за бежанците е издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалноправните предпоставки, по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. Безспорно ЗУБ съдържа правни норми относно приложимостта на ЗЗД по отношение на защитата на правата на децата, търсещи бежански или хуманитарен статут. Многократно Върховният административен съд в съдебните си решения е приемал, че нарушаването на Закона за закрила на детето води до незаконосъобразност на постановения административен акт. Нарушенията се приемат като съществени нарушения на процесуалните правила засягащи правото на защита на търсещите закрила деца. В тази връзка неоснователни са твърденията в касационната жалба, че след като малолетният молител У. Д. е представляван от майка си - З. Х. при подаване на молбата му за предоставяне на защита по чл. 8, ал. 1 или чл. 9, ал. 1 ЗУБ, то не е било необходимо да бъдат спазени нормите за закрила на детето, посочени в ЗЗД. Съгласно чл. 6а ЗУБ при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрия интерес на детето. Преценката на най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие със Закона за закрила на детето. Тълкувана логически, нормата задължава органите, които се разпореждат с права и интереси на деца и да спазват ЗЗД, което на първо място означава, че същите следва незабавно да уведомят органите за тяхната закрила. Този извод намира упора, както в чл. 15, ал. 1 ЗЗД, където изрично е предвидено, че във всяко административно или съдебно производство, по което се засягат права или интереси на дете, то задължително се изслушва, ако е навършило 10-годишна възраст, освен ако това би навредило на неговите интереси, така и в ал. 6 от същия член, който задължава при всяко дело съдът или административният орган да уведомят Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, която изпраща представител, който изразява становище, а при невъзможност изпраща доклад. От изброените в цитираните норми хипотези е видно, че изпълнението на тези задължения на посочените органи не е поставено в зависимост от обстоятелството дали детето е представлявано от родител или настойник, респективно от адвокат. В случая е видно, че административният орган при издаването на решението си не се е съобразил с тези законови императивни изисквания. Същият е бил длъжен да уведоми Дирекция "Социално подпомагане", която да даде своето становище относно защита на правата и интересите им при производството по ЗУБ, ведно с техния родител в страната им по произход. Като не е сторил това, административния орган при постановяване на административния акт е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, а от там и на материалноправните норми. Неспазването на тези разпоредби се явяват и в нарушение и на чл. 35 от АПК, за което съдът се е подробно обосновал. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Страните не претендират присъждане на разноски. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,