Решение № 4023 от 8.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10236/2014 г.

Решение № 4023 от 8.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10236/2014 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба, подадена от Али Идриз Чауш, чрез упълномощената адв. Антоанета Павлова, срещу Решение № 441 от 27.06.2014 г. (Решение № 441) на Министерски съвет на Република България (МС на РБ) за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавнa нуждa за изграждане на обект "Път II - 86 "Пловдив - Асеновград - Смолян", участък от км 14+860 до км 24+819", на територията на област Пловдив, в частта му, с която е отчужден част от поземлен имот (ПИ) 99087.13.5 по кадастралната карта на кв. Горни воден, ЕКАТТЕ 99087, община Асеновград, в размер на 0,324 дка и е определено парично обезщетение за тази отчуждавана част в размер на 2644,00 лв. Твърди се, че решението е незаконосъобразно. Допуснато е нарушение на процедурата по чл. 34а, ал. 1, във вр. с чл. 34б и § 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДС. Не е посочена конкретно нуждата от отчуждаване на земята. Отчуждаването е допустимо след влизане в сила на подробен устройствен план, а за изготвянето на такъв жалбоподателите не са били уведомени. За имота е сменен начина на трайно ползване, което не е съобразено. Релевира се и нарушение на чл. 209 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Наред с това се твърди, че предвид местоположението на имота и статута му, определеното обезщетение е несправедливо. Иска се отмяната на Решение № 441, в обжалваната част. Ответникът МС на РБ, чрез упълномощен процесуален представител, иска отхвърлянето на жалбата като неоснователна. Моли да бъде кредитирана оценката, взета предвид от административния орган. Заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез упълномощени процесуални представители, също искат отхвърлянето на жалбата като неоснователна. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след проверка на допустимостта на жалбата, приема, че е подадена от надлежна страна - адресата на Решение № 441, в оспорената му част, и в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С Решение № 302 от 20.04.2012 г. на МС на РБ "Път II - 86, участък " I - 8 - Асеновград" е обявен за обект с национално значение, който е обявен и за национален обект. На 12.06.2014 г. председателят на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" е отправил искане, обективирано в такова с изх. № 04-19-89 от същата дата, до министъра на финансите и министъра на регионалното развитие, относно отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавнa нуждa за изграждане на обект "Път II - 86 "Пловдив - Асеновград - Смолян", участък от км 14+860 до км 24+819", на територията на община Родопи, община Куклен и община Асеновград. Парцеларният план е одобрен със Заповед № РД-02-15-3 от 16.01.2014 г. на министъра на регионалното развитие, обн. ДВ, брой 9 от 31.01.2014 г. На 20.06.2014 г. до МС на РБ е бил изпратен съвместен доклад от министъра на регионалното развитие и министъра на финансите, с който е направено предложение за приемането на решение за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда, за изграждане на обект "Път II - 86 "Пловдив - Асеновград - Смолян", участък от км 14+860 до км 24+819", на територията на област Пловдив. С Решение № 441 от 27.06.2014 г. на МС на РБ, прието на заседание по Протокол № 25 от 25.06.2014 г., за държавнa нуждa, за изграждане на обект "Път II - 86 "Пловдив - Асеновград - Смолян", участък от км 14+860 до км 24+819", на територията на област Пловдив, са отчуждени имоти и части от имоти, частна собственост, подробно описани в приложението към т. 1 от решението по местонахождение, вид, обща площ и подлежаща на отчуждаване такава, стойност на паричното обезщетение и собственици. Съгласно приложение към т. 1 от решението, в землище на кв. Горни воден, ЕКАТТЕ 99087, селскостопанска територия (земеделски земи с предназначение за неземеделски нужди) се отчуждава имот по т. 7, собственост на Али Идриз Чауш, с № 13005 по регистър и идентификатор 99087.13.5, с площ на отчуждаваната част 0,324 дка и площ на целия имот 1,910 дка и начин на трайно ползване "за друг обществен обект, комплекс", при определен размер на паричното обезщетение 2644,00 лв. Издадена е скица № 15-89498 от 2.04.2014 г. от Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. Пловдив относно поземлен имот с идентификатор № 99087.13.5, находящ се в р-н Горни воден, община Асеновград, област Пловдив по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № 300-5-52 от 8.07.2004 г., с трайно предназначение на територията - земеделска и начин на трайно ползване - "за друг обществен обект, комплекс", собственост на Али Идриз Чауш, съгласно Нотариален акт № 43 от 20.06.2007 г. (приложен по делото). Издадено е и Удостоверение за данъчна оценка по чл. 3, ал. 2 от Приложение № 2 към Закона за местните данъци и такси, съгласно което данъчната оценка на имот с кадастрален номер 13.5., с площ 1910,00 кв. м. е 7792,80 лв. Изготвянето на оценителски доклад, определящ равностойно парично обезщетение за засегнатите от строителството имоти на обект "Път II - 86 "Пловдив - Асеновград" от км 14 + 860 до км 24 + 819 е възложена от Агенция "Пътна инфраструктура" на "Бачовска и синове" ЕООД на 19.03.2012 г. По аргумент от § 1а, т. 2 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДС в случаите, когато е възможно, пазарната цена, трябва да е осреднената цена от цената на всички възмездни сделки с имоти, сключени в срок от 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и при условията на същата разпоредба. Съгласно посоченото в точка 1.2.4., във връзка с Приложение № 8, таблица без номер (а според заключението на вещото лице № 4.2) към оценителския доклад, оценката на отчуждаемата част от процесния имот е изведена по чл. 32, ал. 3 ЗДС и чл. 96, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗДС (ППЗДС). В хода на съдебното производство е допусната, назначена, изслушана и приета съдебно - оценителна експертиза (СОЕ). Представено е заключение, изготвено от вещо лице, което отговаря на изискванията за оценител на имоти, посочени в § 1а, т. 3 ДР на ЗДС. При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, приема от правна страна следното: Жалбата е неоснователна. Решение № 441 е издадено от компетентен административен орган съгласно чл. 34а, ал. 1 ЗДС и в кръга на неговите правомощия. То има съдържанието, регламентирано в чл. 34б, ал. 1 ЗДС. При издаването му са спазени административнопроизводствените правила в съответствие с процедурата по чл. 34а, във връзка с чл. 33 ЗДС. Заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството. Предложение до МС на РБ за отчуждаване на имотите, между които и процесния, са направили министърът на регионалното развитие и министърът на финансите, с приложен към него съвместен доклад. Подробният устройствен план - парцеларен план за обект "Път II - 86 "Пловдив - Асеновград - Смолян", участък от км 14+860 до км 24+819", засягащ землищата на с. Крумово и с. Брестник, община Родопи, с. Куклен, община Куклен и кв. Долни воден и кв. Горни воден, община Асеновград е одобрен със Заповед № РД - 02 - 15 - 3 от 16.01.2014 г., обнародвана в Държавен вестник, брой 9 от 31.01.2014 г. Неоснователни са доводите за издаването на оспореното решение при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Непредставянето на доказателства за изпълнението на процедурата по чл. 34а, ал. 3 ЗДС според настоящия състав не води на извод за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила в хода на спорното административно производство. Това е така доколкото, дори да е допуснато нарушение на посочената разпоредба, не може да се приеме, че недопускането му би имало за резултат акт с различно съдържание. Неоснователни са и останалите релевирани в жалбата съображения за незаконосъобразност на оспореното решение - чл. 34б, ал. 2 и 3 ЗДС касаят съобщаването на акта, а чл. 209 ЗУТ е неотносима към настоящата хипотеза разпоредба. По СОЕ, във връзка с оспорване размера на определеното парично обезщетение за отчуждаваната част от имота, е изготвено и прието по делото заключение, разработено в два варианта. Относимо към правилното разрешаване на спорната хипотеза е даденото заключение по вариант втори на експертизата, което съдът кредитира и поставя в основата на решението си. Съгласно чл. 32, ал. 2 ЗДС, във вр. с § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС (ред., ДВ, брой 105/2014 г.), равностойното парично обезщетение следва да се определи въз основа на осреднени цени от сделки, като осредняването се извършва въз основа на не по - малко от две относими сделки. Следователно, а и по аргумент от последната разпоредба, за определяне на пазарна цена са необходими поне две реално сключени сделки. В случая, както се посочи, оценката по оспореното решение е формирана на основание чл. 32, ал. 3 ЗДС и чл. 96, ал. 1 ППЗДС. Видно от заключението по т. 1 от експертизата стойността на обезщетението, определена от административния орган, е формирана въз основа на удвоената стойност на данъчната оценка. От изявлението на вещото лице в съдебно заседание се установява, че относно вписани сделки в кв. Горни воден е наличен един пазарен аналог, съответстващ на изискванията на ЗДС, за процесния период. Втората сделка, видно от заключението, е с предмет идеални части от имот. Предвид това и по аргумент от посочената по - горе разпоредба, съдът не кредитира вариант първи на СОЕ, съгласно който обезщетението практически е определено при съобразяване на един пазарен аналог. Вариант втори дава размер на обезщетението, който е идентичен с този, даден от административния орган - 2644,00 лв. Оценката е изготвена въз основа на чл. 32, ал. 3 ЗДС и чл. 96, ал. 1 ППЗДС по причина невъзможност да се определят пазарни цени по чл. 32, ал. 2 ЗДС при наличието само на един пазарен аналог. Предвид всичко изложено, настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение приема, че в случая е неприложим метода на оценяване по пазарни аналози по реда на чл. 32, ал. 2 ЗДС, във връзка с § 1а, т. 2 и т. 4, от ДР на ЗДС. Равностойното парично обезщетение за отчуждаваната част от имота следва да се определи по реда на чл. 32, ал. 3 ЗДС и чл. 96, ал. 1 ППЗДС, както правилно е процедирал и административният орган. Оценяването по този ред е законосъобразно, тъй като няма достатъчен брой вписани сделки, отговарящи на установените от ЗДС изисквания. От вариант втори на заключението на СОЕ, който настоящият съдебен състав кредитира, се установява, че при съобразяване на посочените разпоредби, стойността на обезщетението за отчуждаемата част от имота е 2644,00 лв., колкото е определеното с оспореното административно решение. Заключението е прието от съда като неоспорено от страните. Предвид изложеното и при съобразяване на вариант втори от експертното заключение, жалбата като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. Ето защо и на осн. чл. 38 ЗДС, във вр. с чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,