Решение № 13484 от 16.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9653/2013 г.

Решение № 13484 от 16.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9653/2013 г., VII о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството e по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Mастра БГ" АД, гр. София, срещу Решение № 77 от 19.04.2013 г. по адм. д. № 223/2012 г. на Административен съд Кюстендил. Доводите в касационната жалба са за неправилност на решението поради необоснованост, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Посочва, че съдът неправилно е приел като предмет на обжалване отказът на кмета на община Дупница да уважи жалбата на дружеството срещу АУПДВ № 201/21.06.2012 г., както и че неправилно е отказал да разгледа законосъобразността на обжалвания АУПДВ, поради липса на правно основание за това. Прави се искане съдът да отмени обжалваното решение. Претендират се разноски по делото. Ответникът - кметът на Община Дупница, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА. Производството пред АС Кюстендил е образувано по жалба на настоящия касатор, срещу Акт за установяване на публично общинско вземане за данък недвижими имоти № 201/21.06.2012 г. на община Дупница, с който на основание чл. 4, ал. 1, 2 и 3 от ЗМДТ и във връзка с подадена данъчна декларация по чл. 17 от ЗМДТ № ДД вх. № 134/2002 г. от данъчно задълженото лице търговско дружество "Мастра БГ" АД гр. Дупница е определен размера на данък за недвижими имот в гр. Дупница, ул. "Драгой Болярин" № 2 за периода от 2007 до 2011 г., включително, ведно с лихва за забава към 21.06.2012 г., както следва: 2007 г. главница 2981,82 лв. и лихва 2208,96 лв.; за 2008 г. - главница 3821,36 лв. и лихва 1658,25 лв.; за 2009 г. - главница 3693,98 лв. и лихва 1104,85 лв., за 2010 г. - главница 3693,98 лв. и лихва 706,36 лв., за 2011 г. главница 4091,21 лв. и лихва 341,85 лв. или общо главница в размер на 18282,35 лв. и начислена лихва към посочената дата в размер на 6020,30 лв. С Определение № 549 от 4.12.2012 г. съдът е оставил без разглеждане жалбата на дружеството против процесния акт, производството по делото е прекратено и делото като преписка е изпратено на ръководителя на звеното за местни приходи в община Дупница за произнасяне по жалбата по реда на чл. 107, ал. 4 ДОПК във връзка с чл. 4, ал. 5 ЗМДТ. За да постанови този резултат е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 156, ал. 2 административният ред на обжалване на АУПОВ е условие за допустимост на съдебното обжалване. Посочил е, че пред него не са представени доказателства за обжалване на оспорения административен акт пред ръководителя на звеното за местни приходи в община Дупница. Срещу това определение е подадена жалба пред ВАС по повод на която е образувано адм. дело № 992/2013 г., по описа на ВАС, седмо отделение. С влязло в сила Определение № 1499 от 31.01.2013 г. ВАС е приел, че съображенията в обжалваното определение са правилни, но е съобразил също и новопредставените доказателства, от които е видно, че предвидената в разпоредбата на чл. 156, ал. 2 от ДОПК предпоставка за съдебно обжалване е изпълнена. Установил е, че процесният акт е обжалван пред ръководителя на звеното за местни приходи в община Дупница. По тази жалба е посочил, че се е произнесъл Кмета на Община Дупница с писмо изх. № 26-00-1298/2.08.2012 г., който не е компетентен орган. Непроизнасянето на решаващия орган в сроковете по чл. 155, ал. 1 ДОПК е приел, че се смята за потвърждаване на акта в обжалваната му част. Приел е също, че в случая административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 150, ал. 1 ДОПК да окомплектова преписката и да я изпрати на компетентния за разглеждането й съд. С оглед представените пред него доказателства е приел, че са изпълнени изискванията за допустимост на съдебното обжалване на акта за установяване на публично общинско вземане. Отменил е обжалваното определение и е върнал делото на Административен съд Кюстендил за продължаване на процесуалните действия със задължителни указания. При изпълнение на указанията на ВАС АС Кюстендил е постановил обжалваното пред настоящата инстанция решение. Със същото е обявил нищожността на отказа на кмета на община Дупница да отмени процесния акт за установяване на публично общинско вземане за данък недвижими имоти № 201/21.06.2012 г. и е изпратил преписката на началника на звено за местни приходи при община Дупница, за произнасяне по жалбата срещу акта в 60-дневен срок. За да постанови този резултат АС Кюстендил е приел, че няма процесуалноправно основание да обсъжда по същество законосъобразността на акта за установяване на публично общинско вземане за такса битови отпадъци, доколкото към датата на подаване на жалбата пред съда - 17.08.2012 г., не е налице изричен акт на началника на звеното за местни приходи, който да го потвърждава или изменя частично, както и че липсва и акт на мълчаливото му потвърждаване. Посочил е, че към датата на подаване на жалбата - 17.08.2012 г. сроковете по чл. 155 ДОПК, не са били изтекли. При тези обстоятелства е приел, че жалбата пред него е подадена след получаване на писмото от кмета на община Дупница изх. № 26-00-1298/1/2.08.2012 г., което обективира негов отказ да отмени оспорения с жалбата от 25.07.2012 г. акт и е счел, че същата следва и може да се разгледа като такава срещу него. В тази връзка е приел, че кметът на общината на основание чл. 4, ал. 4, предл. 1 ЗМДТ е с правомощията на решаващ орган, но той не е компетентният орган да се произнесе по жалбата срещу акта за установяване на публично общинско вземане за данък недвижими имоти определен въз основа на декларация. Постановеният от него отказ, обективиран в писмо изх № 26-00-1298/1/2.08.202012 г, се явява акт на орган без материални правомощия, поради което е недействителен и не може да породи предвидените в закона правни последици. При изложените съображения административният съд е обявил нищожността на отказа на кмета на община Дупница да отмени процесния акт. Така постановеното решение е неправилно по следните съображения. От изложеното в обстоятелствената част на настоящото решение е видно, че Върховният административен съд, с влязло в сила Определение № 1499 от 31.01.2013г по адм. дело № 992/13 г. е приел, че са изпълнени изискванията за допустимост на съдебното обжалване на процесния акт за установяване на публично общинско вземане и е върнал делото на Административен съд Кюстендил за продължаване на процесуалните действия и произнасяне по съществото на спора. Определението на ВАС е постановено в касационно производство и указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона в съответствие с разпоредбата на чл. 224 от АПК са задължителни за първоинстанционния съд. Предвид изложеното същият е следвало да приеме жалбата за допустима и да се произнесе по съществото на спора, а именно искането за обявяване незаконосъобразността на акт за установяване на публично общинско вземане за данък върху недвижим имот № 201/21.06.2012 г. на община Дупница. Съдът не е следвало по свой почин да се произнася срещу отказа на кмета на община Дупница да отмени процесния акт. Принципът на диспозитивното начало в съдебно-административното производство налага правилото, че защитата на накърненото право е предопределена от волята на лицето, т. е., че тя се дължи дотолкова, доколкото е поискана. Или процесът влиза в действие само и когато легитимираното лице търси защитата. В изпълнение на този принцип в задължение на съда е той по свой почин да не изменя предмета на жалбата. Правомощията на съда по предмета на спора са определени от рамките на жалбата. Предвид изложеното настоящият състав приема, че в обжалваното решение съдът не е следвало да приема жалбата като такава насочена срещу оказа на кмета, а да се придържа към искането заложено от жалбоподателя и дадените от ВАС задължителни указания. Същото като неправилно следва да бъде отменено, а делото върнато на друг състав на административния съд за произнасяне по съществото на спора. Във връзка с направеното от жалбоподателя искане за присъждане на сторените в производството разноски, следва да се приеме, че за да се приложи разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК, предвиждаща отговорност за разноски, се изисква съдът да е отменил обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, която предпоставка не е налице, тъй като делото се връща за ново разглеждане на друг състав на административния съд. В случая е приложима разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК, съгласно която при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд се произнася и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд с оглед крайния изход на спора. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховния административен съд- седмо отделение