Решение № 9480 от 9.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3192/2016 г.

Решение № 9480 от 9.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3192/2016 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби от Началника на Р. Д. за национален строителен контрол-Югозападен район и от Главния архитект на О. Б., срещу решение № 129/29.01.2016 г., постановено по адм. дело № 558/2015 г. на Административен съд - Б., с оплаквания за неправилност и искане за отмяната му, като с решение по същество, вместо това се отхвърли жалбата на "К и К Б. Г." ЕООД. В съдебното заседание жалбите се поддържат съответно от юрк. М. и юрк. Я., по изложените в тях съображения. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Ответната страна - "К и К Б. Г." ЕООД, гр. Б., ул. "К.. А." №..., се представлява от управителя Л. К. и адв. Д.. Оспорват се и двете касационни жалби, с доводи за тяхната неоснователност, изложени в съдебното заседание. Ответниците: З. П. И., е представляван от адв. И., а В. К. Т., П. К. Т., Т. С. Т., Р. Д. Т.-Ч. и Г. Д. Т., редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховната административна прокуратура счита касационните жалби за основателни. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав на Второ отделение, съобрази, че касационните жалби са процесуално допустими - подадени са в срок от надлежни страни, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледани по същество, са неоснователни, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. От данните по делото се установява следното: По подадено на 24.09.2014 г. заявление от Л. Р. К., (в качеството му на упълномощен представител на собствениците и управител на "К и К Б. Г." ЕООД, на което е учредено с н. а. № 146/14.10.2014 г. право на строеж за изграждане на обект "Цялостна реконструкция и преизграждане на съществуваща сграда с идентификатор 04279.612.167.1 по КК на гр. Б." в УПИ ХVI - 6395, кв. 117, по плана на ЦГЧ-Б.), за одобряване на инвестиционен проект, е постановен, на основание чл. 146 ЗУТ, отказ № 31/24.03.2015 г. на Главния архитект на община-Б.. Същият е позован на: 1. констатирано несъответствие на внесения за одобряване проект с нормативната уредба и предвижданията на ПУП и РУП, одобрени със заповед № 1088/17.10.2003 г., заповед № 107/29.01.2013 г., заповед № 228/06.03.2013 г. и заповед № 253/11.03.2013 г. на кмета на община-Б. - не е спазена максималната стойност на Кинт-3,5, определена със заповед № 1088/17.10.2003 г. - достигнатият с проекта Кинт е 4,8, което е в противоречие с условието на чл. 7, т. 3 и чл. 10 от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ, както и чл. 13, ал. 2 и ал. 6 ЗУТ и 2. - не е изпълнено условието на чл. 11, ал. 2 и чл. 38, ал. 2 от Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (ПНУОВТУЗ) - липсва проект по част "паркоустройство и благоустройство" за минимално определената озеленена площ от 5 %, съгласно заповед № 683/2.08.2013 г. на кмета на община-Б.. Със заповед № ДК-10-ЮЗР-75/29.05.2015 г. на Началник РДНСК-Югозападен район, жалбата на заявителя срещу отказа с № 31/24.03.2015 г. на Главния архитект, е била отхвърлена, на основание чл. 216, ал. 6 ЗУТ и същият е оставен в сила. Твърдението на управителя на дружеството - за наличие на одобрени, на 24.09.2014 г. от Гл. архитект проекти за посочения строеж, не е възприето. След преглед на съдържанието на административната преписка, са изложени мотиви за законосъобразност на контролирания акт. С процесното решение АС-Б. е отменил заповед № ДК-10-ЮЗР-75/29.05.2015 г. на Началник РДНСК-Югозападен район и отказ № 31/24.03.2015 г. на Главния архитект на община-Б. и е върнал преписката на Главния архитект на община-Б. за ново произнасяне, в съответствие с мотивите на съдебния акт, като е осъдил РДНСК, (при условията на уважено, своевременно направено възражение за прекомерност), да заплати на "К и К Б. Г." ЕООД, сумата от 1750 лв. разноски по делото. Съдът е обсъдил статута на сградата, находяща се в УПИ ХV-6395 и УПИ ХVI - 6395, кв. 117, по плана на ЦГЧ-Б., на ул. "Б. М." №... - "Тютюневи складове", декларирани с писмо № 2722/25.07.1983 г. на НИПК като недвижим архитектурно-строителен паметник на културата, с предварителна категория "за сведение" и съгласно чл. 59, ал. 4 от Закона за културното наследство (ЗКН) и § 12 ПЗР на ЗКН притежава статут на групова недвижима културна ценност. В решението последователно са проследени издадените заповеди, относими към предвижданията за процесните УПИ: заповед № 1088/17.10.2003 г., с одобрено изменение на ПЗ, като за УПИ ХVI - 6395 е одобрено надстрояване на съществуващата сграда- паметник на културата - средно застрояване, свързано със застрояването в УПИ ХV- 6395; заповед № 107/29.01.2013 г. на кмета на община-Б., с която е одобрен РУП за УПИ ХVI - 6395 - за преустройство и надстрояване на съществуваща сграда с идентификатор 04279.612.167.1, до кота корниз 394.00 и кота било 395.50, поправена и допълнена със заповед № 228/6.03.2013 г. в частта й, описваща обекта на РУП - "Цялостна реконструкция и преизграждане на съществуваща сграда с идентификатор 04279.612.167.1" и е допълнено - "коти прилежащ терен по ул. "Хр. Т." на УПИ ХV-6395 - 379.03 и 279.00 и на УПИ ХVI-6395 - 379.38 и 379.03". Тази заповед също е поправена със заповед № 253/11.03.2013 г. на Кмета, в титулната й част, като текста "одобрен ЗРП със заповед № 61/19.02.1996 г.", е заменен с: "одобрен ПУП-ПЗ и РУП, със заповед № 1088/17.10.2003 г. на кмета на община-Б.". Одобреният РУП е бил предварително съгласуван с Министерство на културата, видно от писмо изх. № 33-НН-480/3.08.2012 г. На 17.05.2013 г. е била издадена и Виза за изработване на инвестиционен проект, изработен и съгласуван с МК на 5.08.2014 г. Със заявление вх. № 01085-110/24.09.2014 г. проектът е бил внесен за одобряване и по него е постановен оспореният отказ. От заключението на вещото лице арх. Д. става ясно, че площта на имота е 389.74 кв. м., а застроената площ на съществуващата сграда (4мсбж) е 306.11 кв. м., категорията й "за сведение" е най-ниската по отношение на културно-историческата стойност на архитектурните паметници, което позволява висока степен на намеса, в това число разрушаване и преизграждане. В процеса на проектиране е обследвана конструктивната устойчивост на сградата и е доказана необходимостта от цялостна реконструкция и преизграждане. Специфични правила за изграждането на архитектурния паметник в ОУП на гр. Б., одобрен с решение № 27 от Протокол № 3/25.02.2011 г. на О.-Б., не са предвидени, а той не е съгласуван с МК и НИНКН, поради което такива специфични правила са определени с изработения и одобрен за имота РУП. В него са включени и двете сгради - елементи на груповия паметник, като в съответствие със ЗКН и ЗУТ, предвижданията на плана са съобразени със сградата в УПИ ХV-6395, за която има процедиран инвестиционен проект, съгласуван с МК и одобрен от община-Б.. Министерство на културата е допуснало преизграждане и надстрояване на бившата манипулационна (сграда в УПИ ХV) и остъклени обеми над последното ниво на бившия тютюнев склад (сграда в УПИ ХVI), а изработеният инвестиционен проект изцяло съответства на специфичните изисквания на одобрения РУП. По отношение на ПУП и РУП от 2003 г., експертът е констатирал различия в оригиналните документи от архива на НИНКН и на община Б. в текстовата и графичната част на проекта. При тези данни, от правна страна съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в писмена форма и съставлява валиден административен акт, но при издаването й са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно е приложен материалният закон. Посочил е, че изясненият статут на сградите "манипулационна" и "тютюнев склад" изисква прилагането на установената в Раздел V на ЗКН териториалноустройствена защита, тъй като ЗКН е специален спрямо ЗУТ, което налага съобразяване с установените в него правила. В административното и контролното производство изцяло е игнориран одобреният за имота РУП, който по дефиницията на чл. 110, ал. 1, т. 4 ЗУТ е подробен устройствен план за застрояване и силуетно оформяне и предвижданията му са задължителни за инвестиционното проектиране, (чл. 108, ал. 1 ЗУТ), той определя точното разположение и очертания на сградите, минималните разстояния между тях и до имотните граници, съобразно допустимите за съответната устройствена зона плътност и интензивност на застрояване, силуети, височина, етажност, връзка между сградите и пр. (чл. 113, ал. 4 ЗУТ), изработването му е задължително (чл. 113, ал. 6 ЗУТ) за защитени територии, за зони за опазване на културното наследство или на части от тях - за самите имоти и за съседните им, какъвто е настоящият случай. По основният спорен въпрос - допустимо ли е така проектираното строителство по предвижданията на действащия за имота ПУП, съдът е обобщил данните от фактическа страна с оглед издадените заповеди, измененията и допълненията им, становището на вещото лице по допуснатата и приета СТЕ, за да изведе крайния извод, че изработеният и внесен за одобрение инвестиционен проект съответства на предвижданията на ПУП-ПЗ и РУП, противно на възприетото от Гл. архитект и контролния орган. По отношение на второто основание за отказа - несъответствие между отделните части на проекта, тъй като липсва проект по част "паркоустройство и благоустройство" за доказване на минимално определената озеленена площ от 5 %, съгласно заповед № 683/02.08.2013 г. на кмета на община-Б., съдът е приел, че позоваването на тази заповед, (отнасяща се за друг имот), вероятно е техническа грешка, но изискването на чл. 11, ал. 2 и чл. 38, ал. 2 от Наредба 7 за ПНУОВТУЗ се отнася за ефективното използване на териториите и поддържането на природното равновесие, т. е. до устройственото планиране, а не до инвестиционното проектиране. Наведените в касационните жалби оплаквания са, че първоинстанционният съд, в противоречие със събраните по делото доказателства е приел, че изработеният инвестиционен проект съответства на предвижданията на Подробния устройствен план, План за застрояване и Работен устройствен план - видно от изготвените проекти и доказано в съдебното производство, за сградата за постигнати показатели: плътност- 78,5 % и Кинт- 4,8 при определени максимално допустими плътности до 80 % и Кинт до 3,5 съгласно действащия ПУП, определен със Заповед № 1088 от 17.10.2003 г. на Зам. -кмета на О. Б., като не са налице специфични правила и нормативи, които да допускат отклонения от тези по Наредба № 7 за УПИ ХVI. Това е в нарушение на разпоредбата на чл. 137, ал. 3, предл. 1 от ЗУТ, във вр. с чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗУТ. Първоинстанционният съд не е отчел, че устройствените показатели се определят с ПУП-ПЗ, а не с РУП, РУП следва да съответства на одобрения ПУП-ПЗ и въведените с него устройствени показатели. Видно от материалите по делото и заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза за процесния УПИ-ХVI по плана на Б., няма одобрени специфични показатели за застрояване. Ето защо може да се направи изводът, че показателите за застрояване за имота са одобрени със заповедта на зам. -кмета на общината през 2003 г. Сочи се, че в хода на първоинстанционното производство по категоричен начин е установено, че във внесените за одобряване в О. Б. инвестиционни проекти, коефициентът за интензивност на застрояване е 4,8 при максимално допустим, съгласно одобрените показатели с цитираната заповед - 3,5. Освен това, се изтъква, че видно от съгласувания от 2003 г. РУП, представляващ Приложение № 3 от заключението, л. 6, кота било е 394, а кота корниз е 389.20, а е предвидено застрояване по цялата фасада на сградата, до изравняване на кота корниз с кота било. Надстрояването е с близо 6 м., т. е. цели два етажа. Тези съществени нарушения са довели до постановяване на правилен, мотивиран и законосъобразен отказ за одобряване на инвестиционни проекти, а оттук следва и законосъобразността на обжалваната заповед на началника на РДНСК. По отношение на така постановеното решение не са налице касационни основания за отмяна. Съдът, след детайлно обсъждане на всички събрани в хода на производството доказателства, включително и заключението на неоспорената СТЕ, е извел обосновани изводи за незаконосъобразност на заповедта и процесния отказ за одобряване, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Със заповед № 1088/17.10.2003 г. е одобрено: I. изменение на ПЗ на УПИ ХII-6394, УПИ I-6395, УПИ ХV-6395 и УПИ ХVI-6395, кв. 117 - ЦГЧ, Б., както следва: ...т. 3. за УПИ ХV-6395 - надстрояване на съществуващата сграда (паметник на културата)-средно застрояване, свързано със застрояването в УПИ ХVI-6395, т.4. за УПИ ХVI-6395 - надстрояване на съществуващата сграда (паметник на културата)-средно застрояване, свързано със застрояването в УПИ ХV-6395 и II. Работен устройствен план - за първите три имота, като за УПИ ХV-6395 (II.т.3) са въведени височини на одобреното застрояване до кота корниз 394.00, свързано със застрояването в УПИ ХVI-6395, а последният не фигурира. Основно наведените оплаквания за неправилност на съдебния акт се обосновават с твърдението за наличие на въведени в графичната част на заповед № 1088/2003 г. показатели за височина, плътност, кинт и озеленяване, несъответствието с последните два от които е основание за отказа за одобряване на проекта. Същите са несъстоятелни, поради следното: В текстовото съдържание на заповедта е описан подробно предметът на изменението на ПЗ за четирите имота, а в одобрения РУП са въведени специфични показатели, отразени в графичната част към нея, но само за трите УПИ, без процесния УПИ ХVI-6395. Освен това, видно от положения печат и приложеното по делото писмо № 9172/19.06.2003 г. на директора на Института, изменението е съгласувано НИПК, а в приобщените от архива на НИПК (НИНКН) към доказателствения материал проекти, внесени за съгласуване, такива показатели, отразени на матрица липсват. В писмото се поставят условия, които да бъдат съобразени, но липсва какъвто и да е коментар за обсъжданите специфични за имота показатели. Вещото лице също е направило констатацията (л. 6 от протокола в с. з. и в-с 3, л. 11 от заключението), за несъответствие на одобрения от НИНКН план за застрояване и представеното от общината копие на същия, в текстовата и частично в графичната му част. Двата плана - ПЗ и РУП (план за застрояване и силуетно оформяне, съгл. определението в чл. 110, ал. 1, т. 4 ЗУТ, са одобрени едновременно, допустимо от чл. 113, ал. 1, пр. 1 ЗУТ, като ограниченията в същата норма - предл. 2, са само да не се променят характерът и начинът за застрояване, предвидени с ПУП. В този смисъл, изводът, че специфичните изисквания относно обемно-пространственото, архитектурното и стиловото изграждане на архитектурния паметник в процесния имот, са определени с изработения за УПИ ХVI-6395 РУП, е правилен и съответства на данните по делото. Общият устройствен план на гр. Б. от 2011 г. не предвижда такива, не е и съгласуван с МК и НИНКН, одобреният през 2003 г. РУП не визира, изключил е процесния имот, затова и почти десет години по-късно, е одобрен такъв със заповед № 107/29.01.2013 г. на Кмета на община-Б., съгласуван от МК по реда на ЗКН, със становище изх. № 33-НН-69/25.06.2014 г. Обосновано съдът е посочил, че инцидентен съдебен контрол на одобрения РУП е недопустим и той не е предмет на спора, обсъжданите заповеди са влезли в сила, независимо по какъв начин и кога във времето са поправяни и допълвани. Дори и да се приеме, че специфични показатели са били предвидени в цитираната заповед от 2003 г., както се твърди, те се отнасят до процесния имот за периода на действието на ПУП. Съгласно чл. 136, ал. 3 ЗУТ, действието на съответния предходен устройствен план се прекратява от деня на влизането в сила на новия, или изменения устройствен план. В случая, логично би било, ако специфичните за имота показатели съществуваха, кметът да ги измени или допълни, да ги преведе в съответствие с новите изисквания и възникнали обстоятелства, изминалото време, състоянието на сградата след обследването й, вместо да издава нова заповед за одобряване на РУП, в който всички тези фактори са взети впредвид. В него са включени и двете сгради - елементи на груповия архитектурен паметник, като в съответствие със ЗКН и ЗУТ, предвижданията на плана са съобразени със сградата в УПИ ХV-6395, за която не само има процедиран инвестиционен проект, съгласуван с МК и одобрен от община-Б., но и който, към момента на изготвянето на СТЕ, вече е в процес на изпълнение. Министерство на културата е допуснало преизграждане и надстрояване на бившата манипулационна (сграда в УПИ ХV) и остъклени обеми над последното ниво на бившия тютюнев склад (сграда в УПИ ХVI), а изработеният инвестиционен проект изцяло съответства на специфичните изисквания на одобрения РУП. Този въпрос е зададен на експерта, подробно е изяснен по отделни показатели, обсъждан е и в с. з. и с основание залегнал в мотивите на решението. Това е отговорът и на оплакването във втората касационна жалба за предвидено "надстрояване с близо 6м.", който е следвало да се постави на обсъждане своевременно, пред инстанцията по същество. Процент за озеленяване не се третира - нито в плана за застрояване, нито в одобрения РУП, нито във визата, която е издадена в последствие, на база заповедите на кмета след одобряването и определянето на специфичните изисквания по ЗКН, от Министерство на културата, изяснена е в хода на производството и неотносимостта на цитираната в отказа заповед досежно този въпрос, също въведен като основание за постановяването му. И по този въпрос в решението са изложени убедителни мотиви, които са обосновани и правилни. Остава открит отговора на въпроса за одобрените от Гл. архитект на 24.09.2014 г. архитектурен и др. проекти за преизграждане на процесния строеж, представени по делото с нотариална заверка, коментиран двукратно в решението, но не и в становищата на пълномощниците на РДНСК и Гл. архитект. След като одобрени на тази дата проекти не са представени в цялост, не може да се коментира нищожност или съществено нарушение, какъвто довод разви в с. з. адв. И.. Това би могло да се обсъжда по друг ред и пред друг орган на съдебната власт. С оглед изхода на процеса и установената неоснователност на касационните жалби, на ответната страна "К и К Б. Г." ЕООД, гр. Б., следва да бъдат заплатени разноски за касационното производство. Претендирани са по приложения договор за правна помощ и списък, в размер на 1200 лв., при направено от юрк. Я., в с. з., възражение за прекомерност. Същото съдът намира основателно - по делото е проведено едно открито заседание, при участие на пълномощника на ответната страна, но отговор по касационните жалби не е изготвян, не са представяни и писмени бележки, а нови доказателства по делото пред ВАС не са прилагани, за да се проучват и се взима отношение по тях. Пълномощното е подписано на 16.05.2016 г., след обявената нищожност на § 2 от ПР на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ДВ бр. 10/2016 г., в сила от 5.02.2016 г., затова и корекцията следва да се направи към минималния предвиден в чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредбата, за дела по ЗУТ и ЗКИР - 600 лв., без материален интерес, какъвто в настоящето производство не е доказан. Претенцията за присъждане на разликата в размера на разноските пред първата инстанция, е недопустима - липсата на проведена процедура по чл. 248 ГПК, вр. чл. 144 АПК срещу решението в тази му част, е пречка за обсъждането й. С оглед тези съображения, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,