Решение № 6320 от 9.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3566/2013 г.

Решение № 6320 от 9.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3566/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 237 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане с правно основание чл. 239, т. 4 от АПК на Михаил Атанасов Михайлов от гр. Варна, действащ чрез пълномощника си, за отмяна на влезлите в сила решение № 1537/13.06.2012 г. на Административен съд - Варна по административно дело № 655/2012 г., и решение № 15349/4.12.2012 г. на Върховния административен съд по административно дело № 11469/2012 г. Твърди, че те противоречат на решение № 389/23.02.2010 г. по административно дело № 719/2009 г. на Административен съд - Варна, оставено в сила с решение № 12282/21.10.2010 г. по административно дело № 6116/2010 г. на Върховния административен съд. Ответницата Румяна Борисова Костова от гр. Варна, действаща чрез повереника си, оспорва искането за отмяна като недопустимо и неоснователно. Процесуалният представител на другия ответник - началника на регионален отдел Национален строителен контрол - Варна при РДНСК Североизточен район, поддържа искането за отмяна. Върховният административен съд, втора колегия, в настоящия петчленен състав, за да се произнесе, съобрази следното: Искането за отмяна на влязлото в сила решение е подадено в сроковете по чл. 240 от АПК и от страна, за която атакуваните съдебни актове са неблагоприятни, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, то е неоснователно. Съдебно-административното производство е двуинстанционно, и с постановените по казуса съдебни актове то е изчерпано, като решението на ВАС е окончателно. Отмяната е извънреден, извънинстанционен способ за защита срещу и контрол на влезли в сила съдебни актове, чиято неправилност не е резултат на грешка на съда или на страните и може да бъде поправена, ако са налице изчерпателно изброените в чл. 239 от АПК други обстоятелства - т. е. приложима при определените в тази разпоредба основания. Съгласно чл. 239, т. 4 от АПК актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Твърденията в искането за отмяна за такова противоречие обаче са неоснователни. В случая основанието по т. 4 на чл. 239 от АПК не съществува, защото не е налице тъждество по предмет и страни между сочените като противоречащи си съдебни решения. На първо място, делата са водени по жалби срещу различни административни актове. С първото от решенията, чиято отмяна се иска - решение № 1537/13.06.2012 г. на Административен съд - Варна по административно дело № 655/2012 г., е отменена заповед № ДК-02-СИР-252/23.12.2011 г. на началник РДНСК Североизточен район, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "Пристройка на кухня и антре към съществуваща жилищна сграда", находящ се в УПИ VII-14, кв. 552, по плана на ХIV-ти м. р. на гр. Варна, ул. "Константин Величков" № 27. С второто от тези решения - решение № 15349/4.12.2012 г. на Върховния административен съд по административно дело № 11469/2012 г., решението от 13.06.2012 г. по административно дело № 655/2012 г. на Варненския административен съд е обезсилено по отношение на Михаил Атанасов Михайлов и производството по делото е прекратено в тази част, а в останалата му част решението от 13.06.2012 г. по административно дело № 655/2012 г. на Варненския административен съд е оставено в сила. С посоченото като противоречащо им решение № 389/23.02.2010 г. по административно дело № 719/2009 г. на Административен съд - Варна е отхвърлена жалбата на Румяна Борисова Костова срещу отказа на главния архитект на район "Одесос" при Община Варна за издаване на Удостоверение за търпимост № 1/17.02.2009 г. за строеж (обект): "Пристройка към съществуваща жилищна сграда", находящ се в УПИ VII-14, кв. 552, по плана на ХIV-ти м. р. гр. Варна, ул. "Константин Величков" № 27. С решение № 12282/21.10.2010 г. по административно дело № 6116/2010 г. на Върховния административен съд това решение е оставено в сила. Решенията, чиято отмяна се иска, не им противоречат, защото са относими към заповед, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, а не към отказа да бъде издадено удостоверение за търпимост. Изложеното налага извода, че липсва идентичност на искането по делата. Посочените в искането за отмяна като противоречиви решения имат различен предмет. Обстоятелството, че исканията към съда касаят един и същ строеж, не обуславя извод за идентичност на делата. Разпоредбата на чл. 239, т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс не може да намери приложение при решения, които макар да са постановени по искания, свързани с един и същ строеж, дори и постановени между едни и същи страни, са постановени в производства по обжалване на различни административни актове. В съдебно-административното производство предмет на разглеждане са искания (жалби) срещу конкретни административни актове, като различието между тези административни актове предпоставя различие в предмета на административните дела, поради което не е и налице идентичност и в съдебните актове. Извън горното, в случая и страните не съвпадат изцяло. По делата, свързани с отказа за издаване на удостоверение за търпимост, страни са били Румяна Борисова Костова, Михаил Атанасов Михайлов и Община Варна. По делата, касаещи заповедта за премахване на незаконен строеж, страни първоначално са Румяна Борисова Костова, Михаил Атанасов Михайлов и началника на регионален отдел Национален строителен контрол - Варна при РДНСК Североизточен район, като впоследствие с решението на Върховния административен съд по административно дело № 11469/2012 г. е прието, че Михаил Михайлов незаконосъобразно е конституиран като страна. Липсата на идентичност в страните е самостоятелно основание, което изключва приложното поле на чл. 239, т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс. За да съществува противоречие по смисъла на чл. 239, т. 4 от АПК е необходимо да има пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които са постановени съдебните актове. В случая законоустановените предпоставки, визирани в тази разпоредба, не са осъществени, предвид което искането за отмяна на това основание е неоснователно. Хипотезата на чл. 239, т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс е налице само тогава, когато съществува субективен и обективен идентитет (тъждество на страни и спорен предмет) по съдебни производства, по които са постановени противоречиви решения. Пълен идентитет между съдебни решения на една инстанция, влезли в сила, е налице, когато страни, предмет и основание са абсолютно еднакви. Ако административните дела са с различни страни или относно различен предмет, или няма пълно съвпадение на страни и предмет, няма и противоречие между решенията и отмяната е недопустима. Останалите релевирани от страните доводи са свързани по същество с правилността на решенията, чиято отмяна се иска, и с наличието на отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, относими към касационното производство, и като такива са ирелевантни в настоящото производство, което няма касационен характер. Такива доводи биха могли да се обсъждат само в редовно касационно производство, но не и по реда на извънинстанционния извънреден контрол. Мотивиран така и на основание чл. 244, ал. 1, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав,