Решение № 1700 от 8.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3701/2017 г.

Решение № 1700 от 8.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3701/2017 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кмета на Столична община, подадена чрез юрк. К. М., против решение № 584 от 31.01.2017 г., постановено по адм. д. № 650/2015 г. по описа на Административен съд - С.- град /АССГ/, с което е изменена Заповед № СО-РД-561-152/19.08.2014 г. на зам. - кмета на Столична община в частта относно определения размер на цената за продажба на 1/2 идеална част от недвижим имот, представляващ урегулиран поземлен имот ХIII -1898,1899 с площ от 905 кв. м., находящ се в район "П." - Столична община, с. П., местност в. з. "Ловджийска чешма", кв. 1, като цената е намалена от 17 540 лева на 2234,52 лева. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, като се твърди, че З. К. е придобила 1/2 от правото на строеж при прекратяване на брака й с Н. К. на 09.02.2004 г. Поради това касаторът посочва, че в случая е приложима процедурата при придобито право на строеж след 13 юли 1991 г. - стойността на поземления имот следва да се определи по реда на чл. 35, ал. 3 от Закона за общинската собственост (ЗОС) във връзка с чл. 47, ал. 2 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество (НРПУРОИ). Въз основа на посоченото се моли обжалваното решение да бъде отменено, а заповедта - потвърдена. Ответната страна - З. С. К., чрез адв. В. Н., с писмено становище и в съдебно заседание моли касационната жалба да бъде оставена без уважение, а решението на АССГ да бъде потвърдено. Направено е искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба с доводи, че съдебният акт е правилен, материално и процесуално законосъобразен, и следва да бъде оставен в сила. Върховният административен съд - Трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: От фактическа страна по делото е установено, че с Договор № ДИ-04-44/02.08.1985 г. по отношение на З. С. К. е отстъпено правото на строеж за построяване на вилна сграда върху урегулирано място, съставляващо парцел ХIII-1150 от кв. 1, местност в. з. "Ловджийска чешма", което към действащия подробен устройствен план, одобрен през 1988 г., е УПИ ХIII-1898,1899. Посочено е, че правото на строеж е реализирано по време на брака между З. С. К. и съпруга й Н. К. П., като съгласно решение № 102/09.04.2004 г., постановено по бр. дело № 74/2004 г. по описа на Районен съд М. гражданският брак е прекратен и е утвърдено постигнато между страните споразумение. Съгласно последното гореописаната вилна сграда е останала в дял и собственост на З. С. К.. През 2005 г. е сключен нов граждански брак между бившите съпрузи. От данните по делото е установено, че с молба вх. № 94-З-10/08.02.2007 г., подадена до Кмета на район "П.", З. К. е поискала да закупи имота, върху който е построена вилната сграда. След проведена административна процедура, зам.- кметът на Столична община /заповед за заместване РД № 15-2486/, издал Заповед № СО-РД-561-35/14.03.2014 г., с която е наредена продажбата на 1/2 идеална част от имота, актуван с АЧОС № 4459/16.05.2013 г. на СО - район "П.", представляващ УПИ ХIII-1898,1899 с площ от 905 кв. м., на основание § 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС (ДВ, бр. 54/2008 г.). За другата 1/2 идеална част от имота, зам. - кметът на Столична община /заповед за заместване РД № 15-10257/15.08.2014 г./, издал оспорената в настоящото производство заповед № СО-РД-561-152/19.08.2014 г., в която продажната цена за тази част от имота е определена на основание чл. 35, ал. 3 ЗОС във вр. чл. 46, чл. 47 и чл. 38, ал. 4 от Наредбата за общинската собственост. За изясняване на обстоятелствата по делото е била допусната и приета съдебно- техническа експертиза, в заключението на която е посочено, че цената за 1/2 идеална част от имота, изчислена по правилата на § 42 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността (ПЗР към ЗИД на ЗОС) и към деня на издаване на заповедта - 19.08.2014 г., е 2234,52 лева. Въз основа на така установената фактическа обстановка, състав на АССГ е счел жалбата за основателна, като е посочено, че оспорената заповед е материално незаконосъобразна. Като основание за това е посочен както § 27, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗС (ДВ, бр. 33/1996 г.), съгласно който лицата, придобили право на строеж върху държавна или общинска земя до 13 юли 1991 г., могат да придобият право на собственост върху земята по цени, определени от Министерски съвет, така и § 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС, където е посочено, че за неприключените производства за продажба на земя - частна общинска собственост, на собственици на законно построена върху нея сграда, образувани по отменения § 27 от ПЗР на ЗИД на ЗС (ДВ, бр. 33 от 1996 г.), за които има подадена молба до кмета на общината до деня на влизане в сила на този закон, цената на земята се определя, като данъчната оценка се увеличи с 20 на сто. Съдът приел, че З. К. отговаря на предпоставките за закупуване на 1/2 идеална част от имота, предмет на обжалваната заповед, като правото на строеж върху земята е прехвърлено и осъществено от нея преди 13 юли 1991 г. (§ 27, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗС), а молбата за закупуване на имотът е подадена през 2007 г. - т. е. преди изтичането на преклузивния срок по § 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС. Отделно от горното, съдът приел, че неправилно административният орган е приел, че фактическият състав по § 42 е изпълнен само за 1/2 идеална част от имота, защото за приложението на § 42 е неотносимо обстоятелството, че правото на строеж е придобито и трансформирано в право на собственост върху сградата по време на брака на З. К., поради и което е станало обект на съпружеска имуществена общност /СИО/. Посочено е, че при СИО вещите и правата върху вещи, придобити по време на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи (чл. 19, ал. 1 от СК, отм. през 2009 г.), каквото право са имали и двамата съпрузи върху построената вилна сграда, но след прекратяването на брака им през 2004 г., съгласно приложеното по делото Споразумение във връзка с исковата им молба за развод (стр. 55 от делото на АССГ), вилата е останала в дял само на З. С. К., поради и което към момента на подаването на искането за закупуване на земята тя е едноличен собственик на целия обект на правото. Обжалваното решение е правилно. Постановено е в съответствие със съдопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и е обосновано. Първоинстанционният съд е изяснил правилно фактическата обстановка по спора, изследвал е и е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти и е изложил мотиви, които напълно се споделят от настоящата инстанция. Както правилно административният съд е посочил, З. С. К. напълно отговаря на законовите изисквания за закупуването на общинската земя, върху която през 1985 г. е придобила право на строеж. В процесния случай приложение намира както § 27, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗС (ДВ, бр. 33/1996 г.), съгласно който лицата, придобили право на строеж върху държавна или общинска земя до 13 юли 1991 г., могат да придобият право на собственост върху земята по цени, определени от Министерски съвет, така и § 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС, където е посочено, че за неприключените производства за продажба на земя - частна общинска собственост, на собственици на законно построена върху нея сграда, образувани по отменения § 27 от ПЗР на ЗИД на ЗС (ДВ, бр. 33 от 1996 г.), за които има подадена молба до кмета на общината до деня на влизане в сила на този закон, цената на земята се определя, като данъчната оценка се увеличи с 20 на сто. Правото на строеж е придобито на 02.08.1985 г., видно от договор № ДИ-04-44 за отстъпване право на строеж върху държавна земя, а от молба вх. № 94-з-10, подадена до Кмета на район "П.", е видно, че същата е подадена преди преклузивния срок на закона, а именно - 08.02.2007 г. Следователно, З. С. К. е изпълнила изискванията на закона и има право да закупи общинската земя, за която през 1985 г. е придобила право на строеж. Както е посочено по - горе в текста, правото на строеж е придобито на 02.08.1985 г., съгласно договор № ДИ-04-44 за отстъпване право на строеж върху държавна земя, като в т. 5 от него е предвидено, че съгласно чл. 67, ал. 2 ЗС (редакция от 08.03.1985 г.) когато гражданинът, на когото е отстъпено право да построи жилище или вила върху държавна урегулирана земя, не извърши строежа в срок от 5 години от отстъпване правото на строеж, това право може да бъде отнето по решение на председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет, одобрено от председателя на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет. Видно от приложената извадка копие от ЗП на в. з. "Ловджийска чешма", одобрен със заповед № РД-50-09-2340/02.06.1988 г. в поземлен имот УПИ ХIII-1898 е нанесена постройка от два етажа. Въз основа на тези данни, и с оглед факта, че правото на строеж не е отнето от К., следва, че правото на строеж е реализирано в указания от закона срок и съответно по време на брака между З. С. К. и Н. К. П.. Правото на строеж се учредява винаги в полза на лице, което не е собственик на земята и представлява правен способ за разделяне на правото на собственост върху земята и правото на собственост върху постройката, изградена над или под земната повърхност в чужд имот. След завършване на сградата в груб строеж, учреденото право на строеж се трансформира в право на собственост върху изградената вече постройка и в правото тя да се държи върху земята на учредилия правото на строеж собственик на терена, като в това право е включено и правото да се завърши строителството на сградата. Следователно, още преди развода между съпрузите правото на строеж е трансформирано в право на собственост за всеки един от титулярите на право на строеж, което следва да се посочи, че е придобито по възмезден начин от З. С. К. по време на брака й с Н. К. П. и съответно представлява СИО. Семейната имуществена общност по смисъла на СК е неделима. Това означава, че докато трае бракът, никой от двамата съпрузи не може да иска да си поделят общите вещи. Необходимите условия и предпоставки, за да възникне съпружеска общност по отношение на недвижимите имоти (апартамент, къща, дворни места, право на строеж, на надстрояване и пристрояване и др.) са наличие на валиден брак и съответният имот да е придобит по възмезден начин в рамките на брака т. е. след сключването на брака и преди прекратяването на брака. При развод по взаимно съгласие (чл. 100 и чл. 101, ал. 1 от Семейния кодекс - отм. 2009 г.) съпрузите излагат своето споразумение по всички взаимни морални и материални отношения, включително и за недвижимото имущество, като споразумението се утвърждава от съда. Видно от приложеното на стр. 55 от делото на АССГ споразумение вилата в землището на село П., Софийско, остава за бъдеще (след развода) собственост на З. С. К., ведно с цялото имущество в нея. Въз основа на изложеното до тук, следва, че към момента на подаване на молба вх. № 94-З-10/08.02.2007 г. до Кмета на район "П.", с която З. С. К. е поискала да закупи имотът, върху който е построена вилната сграда, правото на строеж вече е било трансформирано в право на собственост (което от своя страна е останало само и единствено в полза на К. след развода със съпруга ?), което съгласно данните по делото се е случило преди изискуемия от закона срок - 13 юли 1991 г. т. е. З. С. К. попада точно в тази категория лица, спрямо които е приложима разпоредбата на § 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС, където е посочено, че за неприключените производства за продажба на земя - частна общинска собственост, на собственици на законно построена върху нея сграда, образувани по отменения § 27 от ПЗР на ЗИД на ЗС (ДВ, бр. 33 от 1996 г.), за които има подадена молба до кмета на общината до деня на влизане в сила на този закон, цената на земята се определя, като данъчната оценка се увеличи с 20 на сто. По изложените съображения касационната жалба е изцяло неоснователна. Като е изменил Заповед № СО-РД-561-152/19.08.2014 г. на зам.- кмета на Столична община в частта относно определения размер на цената за продажба на 1/2 идеална част от недвижим имот, актуван с АЧОС № 4459/16.05.2013 г. на СО - район "П.", представляващ урегулиран поземлен имот ХIII -1898,1899 с площ от 905 кв. м., находящ се в район "Панчарево" - Столична община, село П., местност в. з. "Ловджийска чешма", кв. 1, намалявайки цената от 17 540 лева на 2234,52 лева, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Искането за присъждане на разноски е неоснователно, тъй като в приложения договор за правна защита и съдействие от 23.11.2017 г. не е отбелязан начинът на плащане. Воден от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - Трето отделение,