Решение № 5862 от 29.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11449/2013 г.

ВАСI отделение29.04.2014 г.докладчик Светлозара Анчева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА изцяло решение № 428/19.07.2013 г., постановено по адм. дело № 101/2013 г. по описа на Великотърновския административен съд. ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП да заплати на "Кенаров 2011" ЕООД - гр. Плевен 1 200 лв. разноски. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 5862 от 29.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11449/2013 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Ангел Павлов Манов в качеството му на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НП срещу решение № 428/19.07.2013 г., постановено по адм. дело № 101/2013 г. по описа на Великотърновския административен съд, с което е отменен РА № 151201562/13.09.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 13/7.01.2013 г. на директора на същата Дирекция за отказано право на данъчен кредит на "Кенаров 2011" ЕООД - гр. Плевен за данъчен период на месец януари 2012 г. в общ размер от 8 638 лв. по 4 бр. фактури, издадени от "Палант Комерс" ЕООД - гр. София. Обжалва се решението и в частта за разноските. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът е игнорирал очевидни противоречия между документите, а в същото време безкритично и изолирано от другите установени обстоятелства са кредитирани свидетелските показания като напълно достатъчни и годни доказателства. Твърди се в касационната жалба, че съдът е тълкувал и анализирал представените документи едностранчиво и превратно, без да се съобразят редица несъответствия между тях, както и техния характер и доказателствена стойност. Неправилно според касатора съдът е приел, че съдебно-счетоводната експертиза е установила, че при доставчика има разходи за наем на помещение и персонал, каквито обаче заключения експертът не е давал, тъй като нито е имал такава задача, нито е извършвал проверка в счетоводството на доставчика. Касаторът е изложил оплаквания, че съдът е приел, че при насрещна проверка доставчикът е представил приемателно-предавателни протоколи към процесните фактури, но това не отговаряло на истината. Цитирана е и практика на Върховния административен съд. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на "Кенаров 2011" ЕООД, както и се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в общ размер от 1 230 лв. Ответникът по касационната жалба "Кенаров 2011" ЕООД - гр. Плевен, редовно призован не е изпратил свой представител- По делото са депозирани и писмени бележки от адв. Ивайло Димитров от Адвокатско дружество "Балкански и партньори" с искане за присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени РА № 151201562/13.09.2012 г. за отказано право на данъчен кредит на "Кенаров 2011" ЕООД - гр. Плевен за данъчен период на месец януари 2012 г. в общ размер от 8 638 лв. по 4 бр. фактури с предмет на доставките - минерални торове (общо 62 тона), издадени от "Палант Комерс" ЕООД - гр. София, първоинстанционният съд е приел, че е налице реалност на процесните доставки, тъй като още по време на ревизията при насрещна проверка на доставчика са представени приемателно-предавателни протоколи към всяка една от 4 бр. фактури и 4 бр. международни товарителници, както и че било декларирано, че стоките са закупени от "FertGas Handels" G. m. b. h при осъществено вътреобщностно придобиване (ВОП) от Румъния. Съдът е възприел и твърдяното от дружеството - жалбоподател обстоятелство, че впоследствие същите стоки са продадени на ЕТ "Мачев - Б - Божидар Мачев", за което са били представени и приемателно-предавателни протоколи, както и са представени документи, изхождащи от "Евро транс перфект" ЕООД и "Ти ай джи груп" ЕООД, посочени като превозвачи. Относно установените от ревизията несъответствия между документите, представени от ревизираното дружество, доставчика и превозвачите, съдът е счел, че при извършения от приходните органи анализ на доказателствата са приели, че не са представени документи, удостоверяващи реалното прехвърляне и предаване на стоките, както и за тяхното транспортиране между участниците по сделките. Съдът не е кредитирал тези констатации, приемайки че в хода на ревизията са събрани доказателства, че дружеството-доставчик е разполагало със стоките, предмет на доставките, вкл. и с материални активи (складови помещения) за съхраняването им, както и че при доставчика е била заведена счетоводна отчетност и са взети всички операции по осчетоводяване на процесните фактури, както и е налице разплащане между страните по доставките. Според съда представени са и транспортни документи още по време на ревизията, както и приемателно-предавателни, подписани от жалбоподателя и "Палант комерс" ЕООД и ЕТ "Мачев - Божидар Мачев", които са били оспорени от ответника в производство по чл. 193, ал. 3 ГПК и затова съдът е допуснал гласни доказателства. Съдът за да постанови обжалвания резултат е кредитирал свидетелските показания на свидетеля Ирена Дочева - пълномощник на "Палант комерс" ЕООД, която е заявила, че е подписвала предавателно-приемателните протоколи, както и че стоките, внесени през Румъния са били разтоварени директно на клиенти на дружеството-жалбоподател. Такива показания съдът е кредитирал от свидетеля Божидар Мачев, който също е удостоверил, че протоколите за приемане и предаване на стоките с "Кенаров 2011" ЕООД са подписани от него. Съдът е възприел установеното от този свидетел, че той, като ЕТ е закупувал минерални торове от жалбоподателя, за които знае, че са закупувани от фирма в гр. София, а са му доставяни директно до негов склад или до склад на земеделски производител, с които е имал сключени договори за доставки на такива стоки. Относно документите за превоз, съдът е изложил мотиви, че те не са били оспорени, а само международните товарителници, но с оглед оспорването им е приета съдебно-графологическа експертиза, от която е установено, че подписите за превозвач са положени от Тонко Киров от името на "Евро транс перфект" ЕООД и според съда по този начин автентичността им е установена. Въз основа на съдебно-счетоводната експертиза съдът е приел наличие на осчетоводяване на процесните фактури, както и че може да се проследи целия стоков поток. Установено е според съда от експертизата, че са налице плащания по банков път и реализация на стоките от страна на "Кенаров 2011" ЕООД към ЕТ "Мачев - Божидар Мачев", за което също и има установени разплащания, както и са начислени разходи за транспорт на стоките от инвойс фактурите, издадени от посочените превозвачи. От експертизата съдът е направил извод и за отчетени разходи за наем на помещение и персонал. Обжалваното решение е правилно постановено. Реалността на доставките на стоки е основополагаща за законосъобразното упражняване правото на данъчен кредит, което възниква за получателя по фактурите, които неговия доставчик му е издал. Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗДДС облагаема доставка на стоки е налице, когато е доказано прехвърляне правото на собственост върху процесните стоки. В чл. 14 от Директива 2006/112/ЕО не се изисква доставчикът да е собственик, а да се установи фактическото предаване на стоката. Това означава, че е допустимо за целите на данъчното облагане доставката на стока да се осъществи и от лице, което не е собственик, но при всички случаи, както в ЗДДС, така и в Директива 2006/112/ЕО се изисква да се установи реалното предаване на стоките. Спорът и в настоящия казус е свързан именно с установяване на обстоятелството за предаване стоките от доставчика на получателя и това дали последният законосъобразно е упражнил правото на данъчен кредит, което се изразява в приспадане на ДДС, който получателят е платил на своя доставчик, вследствие на получени облагаеми доставки. Доставките са за минерални торове, като е установено по делото, че доставчикът на ревизираното дружество ги е получил чрез ВОП от Румъния. Доказателства за това са ЧМР-товарителници и инвойс фактури, от които се установява, че стоките са закупени от "FertGas Handels" G. m. b. h. Налице са приемателно-предавателни протоколи по 4 бр. фактури, получени от "Кенаров 2011" ЕООД, от които се установява че процесните стоки са предадени на получателя в гр. Плевен, като във всеки един от тях е описана съответната фактура и описание на автомобила, който ги е превозил. Обстоятелството, че към всяка фактура не са приложени сертификат за качество и листове за безопасна работа със стоките, не може да разколебае съда в доказателствата, установяващи предаване на процесните минерални торове. Произходът на стоките не е предпоставка за правото на данъчен кредит, тъй като в ЗДДС, в сила от 1.01.2007 г. няма изискване да се изследват предходните доставчици, така както беше в ЗДДС в сила до 31.12.2006 г. Въпреки това по делото са представени достатъчно доказателства, установяващи че процесните стоки прекият доставчик ги е получил чрез ВОП от Румъния. Освен това правилно първоинстанционният съд е приел след откриване на производство по оспорване по чл. 193, ал. 3 ГПК наличие на автентичност на приемателно-предавателните протоколи между "Палант комерс" ЕООД и "Кенаров 2011" ЕООД и между последния и последващия получател ЕТ "Мачев - Божидар Мачев". Неправилно касаторът е изложил оплаквания, че съдът не е следвало да кредитира свидетелските показания. Именно по повод оспорване на посочените документи по реда на чл. 193, ал. 3 ГПК ответникът по касационната жалба е ангажирал гласни доказателства, с които да установи механизма на предаване на стоките, както и лицата, които са подписали приемателно-предавателните протоколи. Именно от свидетелските показания е установено, че веднага след пристигане на стоките от Румъния е извършвана продажбата им на "Кенаров 2011" ЕООД, а той ги е препродавал на ЕТ "Мачев - Божидар Мачев". Приходната администрация е оспорила пред първоинстанционния съд и представените ЧМР-товарителници и от съдебно-графологическата експертиза, неоспорена от страните е установено, че подписите за превозвач са на Тонко Киров като представител на "Евро транс перфект" ЕООД. Касаторът е изложил оплаквания, че не е следвало съдът да възприема съдебно-счетоводната експертиза, като установяваща доставката на стоките, което е неоснователно. Експертизата е проследила заприходяването и движението на процесните стоки при ревизираното дружество и неговия доставчик, респ. последващия получател, като тя не е била оспорена по надлежния процесуален ред от пълномощника на приходната администрация. Относно заплащането на цената по доставките следва да се отбележи, че тя не е част от необходимите законови предпоставки за признаване правото на данъчен кредит. Неотносими са и оплакванията относно формиране на цената от доставчика към "Кенаров 2011" ЕОД и от последния към ЕТ "Мачев-Божидар Мачев". По отношение на автомобилите, превозвали процесните стоки неоснователно касаторът възразява, че не е доказано тези автомобили собствени ли са на превозвачите или лизингови. Разминаването в датите в някои от документите, представени от получателя по фактурите, доставчика му и превозвачите правилно първоинстанционният съд е приел, че то не е оборило достоверността на представените доказателства за предаване на стоките. В този смисъл налице са предпоставките за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, чл. 69, ал. 1 във връзка с чл. 6, ал. 1 и чл. 25 ЗДДС. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е съобразено с приложимия материален данъчен закон и съдопроизводствените правила и затова като правилно следва да бъде оставено в сила, включително и в частта за разноските - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. С оглед изхода на делото на ответника по касационната жалба се присъждат 1 200 лв. разноски. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,

Цитирани разпоредби

1