Решение № 56 от 3.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2786/2019 г.

ВКСI гражданско отделение03.07.2020 г.докладчик Теодора Гроздева

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 79 от 26.03.2019 г. по в. гр. д. № 469 от 2018 г. на Кюстендилски окръжен съд, гражданска колегия В ЧАСТТА по иска с правно основание чл. 346 ГПК до уважения размер от 4 117,28 лв. ВРЪЩА делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на Кюстендилския окръжен съд.

Мотиви

Решение № 56 от 3.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2786/2019 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Г. К. срещу решение № 79 от 26.03.2019 г. по в. гр. д. № 469 от 2018 г. на Кюстендилски окръжен съд, гражданска колегия, с което е частично отменено решение № 710 от 18.10.2018 г. по гр. д. № 1799 от 2016 г. на Кюстендилския районен съд в частта му за отхвърляне на предявения от Д. Н. К. срещу Т. Г. К. иск с правно основание чл. 346 ГПК за сумата до 4 117,28 лв., представляваща дължима стойност на извършени подобрения в съсобствения им имот /самостоятелен обект в сграда с идентификатор..... по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-96 от 28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, представляващ апартамент №...., намиращ се на втория етаж от жилищната сграда, построена в парцел...., имот пл. №.... в кв...... по плана на [населено място], с площ от 112,84 кв. м. /, като вместо това е осъдил Т. Г. Кокева да заплати на Д. Н. Киселичка на основание чл. 346 ГПК във връзка с чл. 61, ал. 2 ЗЗД сумата от 4 117,28 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от влизане на решението в сила до окончателното изплащане. Жалбоподателката Т. Г. К. поддържа жалбата. Ответницата по жалбата Д. Н. К. не взема становище по жалбата. С определение № 9 от 08.01.2020 г. настоящият състав е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /поради противоречие с практиката на ВС и ВКС/ по въпроса: Как се определя размерът на обезщетението за извършени от съсобственик подобрения в съсобствен имот, когато извършилият подобренията съсобственик е действал и в свой интерес, като владелец на своята идеална част от вещта и държател на частите на останалите съсобственици, без знанието и съгласието на тези съсобственици- според пазарната оценка на подобренията, според направените разходи или според увеличената стойност на имота ? По този въпрос в практиката на ВКС, включително и в посочените от жалбоподателката Постановление № 6 от 27.12.1974 г. на Пленума на ВС, Тълкувателно решение № 85 от 02.12.1968 г. на ОСГК на ВС, решение № 339 от 10.10.2011 г. по гр. д. № 1072 от 2010 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 487 от 30.11.2011 г. по гр. д. № 1503 от 2010 г. на ВКС, ГК, I г. о. и решение № 315 от 25.10.2012 г. по гр. д. № 1189 от 2011 г. на ВКС, ГК, I г. о., се приема, че когато съсобственикът е извършил подобрения в имота без съгласието и без знанието на останалите съсобственици и без този съсобственик да е изменил намерението си да е владелец на своята идеална част от имота и държател на частите на останалите съсобственици, отношенията между него и останалите съсобственици следва да се уредят съобразно правилата за водене на чужда работа без пълномощие. В този случай, ако съсобственикът е действал и в свой интерес /например за да осигури годно за обитаване за себе си жилище/, другите съсобственици отговарят за поетите задължения, необходимите и полезни разноски, но само до размера на обогатяването им - чл. 61, ал. 2 ЗЗД. Следователно, отговорността им се ограничава до по-малката сума между стойността на направените разходи и увеличената вследствие на подобренията стойност на съсобствения имот. В противоречие с тази практика на ВС и ВКС в обжалваното решение, въпреки че е приел, че съделителката Д. Н. К. е извършила претендираните подобрения в делбения имот и в свой интерес, като владелец на своята идеална част от вещта и държател на частта на другия съсобственик Т. Г. К., без нейното знание и съгласие, въззивният съд е присъдил обезщетение в размер на пазарната стойност на извършените подобрения към момента на огледа на вещото лице инж. Т. А. С., а не в размер на по-малката сума между стойността на направените разходи и увеличената вследствие на подобренията стойност на съсобствения имот. Поради това решението на Кюстендилския окръжен съд в обжалваната част е неправилно и като такова следва да бъде отменено. След отмяна на решението и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, тъй като се налага извършването на нови процесуални действия: служебно /съгласно приетото в т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС/ поставяне от съда на допълнителна задача на в. л. инж. Т. С. да даде заключение каква е стойността на действително направените разходи за извършването на всяко едно от претендираните подобрения в съсобствения имот и каква е увеличената стойност на имота към настоящия момент в резултат на извършването на тези подобрения. Евентуално вещото лице следва да даде заключение за увеличената стойност на имота в резултат на подобренията, без претендираните като подобрения библиотека и кухня /т. 1 и т. 8 от молбата на Д. К. от 12.01.2018 г. /, което е необходимо в случай, че по делото се приеме за установено, че библиотеката и кухнята не са вградени, а по съществото си са движими вещи, които могат да бъдат вдигнати. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

Цитирани разпоредби

1