Решение № 3609 от 31.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 16480/2013 г.

Решение № 3609 от 31.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 16480/2013 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът ЕТ "Мишел комерс-Михаил Павлов" моли да бъде отменено решение № 2230/23.10.2013 г. по адм. д. № 2639/2012 г. на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против РА № 161106330/21.03.2012 г. на ТД на НАП - Пловдив като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Поддържа, че РД не може да бъде подписван от единия ревизор в процеса по съдебно обжалване на издадения въз основа на него РА. Поддържа, че РА е нищожен. Моли да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив, редовно призован, не изпраща представител. С молба представя подписан РД от ревизора Янчева и болнични, за невъзможността да подпише РД към датата на издаването му. В дадения от съда срок не е подал възражение по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № 161106330/21.03.2012 г. на ТД на НАП - Пловдив, с който на основание чл. 70, ал. 5, чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС не е признато право на приспадане на данъчен кредит общо 10 952,80 лв. с лихви за периода м. 2 - 5.2007 г. по фактури на "Дакар 95" ЕООД и "Милкони МГМ" ЕООД, тъй като фактурираните доставки на строителни услуги не са осъществени. Неоснователен е доводът за нищожност на РА, тъй като е издаден въз основа на РД, неподписан от единия от двамата органи по приходи, извършили ревизията. РД е основание за издаване на РА, но не е индивидуален административен акт и няма пречки да бъде подписан допълнително, след като при издаването му е имало обективни пречки да бъде подписан от инспектор Янчева поради отсъствие по болест. Съдът е обсъдил събраните доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно определяне в РА на данъчните задължения по ЗДДС за ревизираните периоди. В съответствие със закона съдът е приел, че за да възникне право на приспадане на данъчен кредит следва да е налице осъществена доставка. Съобразен с процесуалните правила е изводът на съда, че процесуалните нарушения, допуснати при провеждане на ревизията не съставляват отменително основание по чл. 160, ал. 1 и 4 ДОПК. Доводът, че е нарушена процедурата по чл. 32 ДОПК относно "Милкони МГМ" ЕООД е неоснователен, както правилно е приел съда. На л. 195 - 197 от делото са приложени протоколите за извършени две посещения на адреса за кореспонденция на дружеството в гр. Русе. Обосновано съдът е приел, че не е доказано осъществяване на строителните услуги от издателите на спорните фактури, които са издадени след фактурите, по които ревизираното лице - пряк изпълнител е доставил строителните услуги на своите възложители. Съдът е обсъдил доказателствената стойност на представените едва в съдебното производство протоколи за предаване на услугите от "Дакар 95" ЕООД на ревизираното лице и правилно е приел, че не могат да оборят първото писмо на "НЕК" ЕАД от 7.11.2011 г., в което са описани обектите и извършените строителни услуги от работници на ревизираното лице на ВЕЦ "Алеко" и ВЕЦ "Девин", където има пропускателен режим и за помощните сгради, на които е работено като на обекта са допуснати само работници на ревизираното лице, но не и работници на "Дакар 95" ЕООД и на "Милкони МГМ" ЕООД. Обоснован е изводът на съда, че единственият назначен работник на "Дакар 95" ЕООД е заинтересуван. Същият е дал обяснения, противоречащи на цитираното писмо на "НЕК" ЕАД, в което не е вписан като допуснат да работи на обекти на водните централи, поради което дадените от него обяснения са недостоверни. Второто писмо на "НЕК" ЕАД, представено в съдебното производство е съставено за нуждите на процеса и правилно не е възприето от съда като оборващо писмото, издадено в отговор на искането за представяне на документи при извършената насрещна проверка в ревизионното производство, обективирана с протокол № 13-1103999-04/9.11.2011 г. на ТД на НАП - Пловдив, ИРМ - Пазарджик. Правилен е изводът на съда, че счетоводното отразяване на спорните фактури не е достатъчно, за да се приеме, че описаните в тях доставки са осъществени. Решението е правилно и относно фактурите с предмет изработване на саморазливни настилки 140 кв. м. и 70 кв. м. от "Дакар 95" ЕООД. За тях първо се поддържа, че са изпълнени от работници на доставчика "Дакар 95" ЕООД, после, че са изпълнени от управителя на доставчика и членове на неговото семейство, като по делото не са представени никакви доказателства, въпреки указанията на съда за семейното положение на управителя. Правилно съдът не е възприел като доказателство обясненията на управителя на ревизираното лице и на управителя на доставчика, които противоречат на цитираното писмо на "НЕК" ЕАД на л. 275 от делото. Свидетелските показания на управителя на ревизираното лице предвид чл. 57, ал. 3 ДОПК и неговата заинтересованост не са годни да установят спорни за делото обстоятелства. За приемане на доставката по фактурата на "Милкони МГМ" ЕООД не са представени никакви доказателства по делото и обосновано съдът е приел, че доставката не е осъществена. Съдът обосновано се е позовал на практиката на СЕС по съединени дела С-642/11 и С-643/11 относно правното значение на липсата на корекции в РА, съставен на доставчика за ревизирания период. Съобразен с практиката на СЕО и СЕС е изводът на съда, че за да се признае правото на приспадане на данъчен кредит следва данъчнозадълженото лице да разполага с фактура, доставката по която е осъществена от издателя на фактурата. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО т. 17 и диспозива. Неоснователно е позоваването в жалбата на решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС, в които са разгледани хипотези на осъществени доставки, докато в случая доставките по спорните фактури не е доказано да са осъществени от издателите на фактурите. В решението на директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив по жалбата по административен ред срещу РА е прието, че съдържанието на фактурите не съответства на обективната действителност. В практиката на СЕО и СЕС съставянето на фактури с невярно съдържание се приема за част от данъчна измама. В този смисъл е т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС. Използването на фактура с невярно съдържание от ревизираното лице прави твърденията за неговата добросъвестност неоснователни. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,