Решение № 3457 от 16.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12710/2020 г.

Решение № 3457 от 16.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12710/2020 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. К. от Видин, чрез адв. Г. против Решение 192/30.10.2020 г., постановено по адм. дело № 136/2020 г. по описа на Административен съд – Видин, с което е отхвърлена жалбата му срещу РА № Р-04000518005373-091-001/21.01.2020 г., в частта потвърдена с Решение № 60/21.04.2020 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – Велико Търново, с която са установени допълнително задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 1 885, 00 лв. и лихви в размер на 1 287, 71 лв., за 2013 г. в размер на 1 602, 00 лв. и лихви в размер на 931, 62 лв., за 2014 г. в размер на 33 317, 00 лв. и лихви в размер на 15 989, 68 лв., за 2015 г. в размер на 1 598, 00 лв. и лихви в размер на 603, 32 лв. и за 2016 г. в размер на 595, 00 лв., и лихви в размер на 164. 30 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че мотивите на съда са неясни, доколкото не посочвали въз основа на кои доказателства съдът е изградил правните си изводи. Отделно от това се твърди, че съдът изцяло кредитирал с доверие тезата на органите по приходите и не обсъдил заключението по назначената ССчЕ. Твърди се, че не са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1 от ДОПК, след като е подавал редовно данъчни декларации за получените годишни доходи и коректно е заплащал задълженията си. Твърди се неправилно облагане на доходи от неустановен източник, представляващи суми преведени по банковите му сметки от Р. К., с която бил в граждански брак. Твърди се, че при липса на данни за договора и на какво основание е направения превод от М. К. на сума от 50 000 лева, неправилно дохода бил обложен. Твърди се, че неправилно бил включен разход за закупуването на недвижим имот в с. Шишенци по НА № 66/2013 г. с купувач Р. К. ва, вместо да се отчете, че този разход следва да се намали наполовина, предвид режима на СИО, действащ към момента на закупуването на имота. И на последно место се твърди, че съдът не обсъдил направено оплакване, че за 2012 г. ревизията е извършена извън законоустановения срок, което счита за съществено процесуално нарушение на административно производствените правила. Претендира се отмяна на решението, в обжалваната част и решаване на делото по същество, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – Директор на Дирекция "ОДОП" – Велико Търново, чрез юрисконсулт У., в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли Върховен административен съд да постанови решение, с което да потвърди решението, в обжалваната му част, както и присъди разноски за касационната инстанция в размер на 2 269, 20 лв. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна. Ревизионното производство е проведено по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, тъй като ревизиращите са приели, че са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК - наличие на данни за укрити доходи и получените доходи на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. При извършените съпоставки на приходите и разходите, органите по приходите са взели предвид следните получени доходи и източници на финансиране: налични парични средства по банкови сметки; нетните доходи от трудови правоотношения, декларирани от жалбоподателя; доходи от продажба на 1/2 ид. част от два недвижими имота в гр. Брегово; доходи от продажба на дялове на "АГРО ДАР 7" ЕООД; доходи от лихви по банкови сметки; доход от получен банков превод от М. К.; получени банкови кредити от ПИБ АД под формата на тегления от кредитни карти; получени обезщетения от НОИ. Към извършените от Д. К. разходи са отнесени: разходи за издръжка и живот в размер, посочен от жалбоподателя в писмените му обяснения; разходи по фактури, издадени и декларирани от регистрирани по ЗДДС лица; разходи за учредителен капитал на "АГРО ДАР 2012" ЕООД, "АКВА ДАР 111" ООД, "ДАС СИГУРНОСТ" ООД и "ЯКО-ВИНО" ООД; разходи за закупуване на дялове на "АГРО ДАР 7" ЕООД, "АГРО ЕЛИТ 2009" ЕООД и "АГРОКЛАС 7" ЕООД; разходи за погасяване на задължения по получени кредити по кредитни карти от ПИБ АД и ЦКБ АД и заем от "КАРЕЛА СТРОЙ" АД; разходи за банкови такси; разходи за застраховки по полици на "ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД и "ЗАД АРМЕЕЦ" АД; разходи за закупуване на 1/2 ид. част от недвижим имот в с. Шишенци по НА № 66/16.07.2013 г. с купувач Р. К.; разход за даден заем на Н. К. В съответствие с посоченото в дадените от жалбоподателя писмени обяснения, налични парични средства в брой не са определени. С решението на горестоящия орган при обжалване на РА по административен ред, РА е отменен частично за 2013 г. и 2015 г. и потвърден в останалата му част. Прието е, че разхода за даден заем на Н. К. бил неправилно отнесен към 2013 г., вместо към 2011 г., която е извън ревизирания период, поради което след корекция на разходите е установен по-нисък размер данъка по ЗДДФЛ за 2013 г. Прието е също, че определянето на данъчна основа за облагаеми доходи, за които не са внесени данъци - доходи от продажба на дялове на "АГРО ДАР 7" ЕООД за 2015 г. в размер на 112 000 лв. е незаконосъобразен и РА в тази му част е отменен. С обжалваното в настоящото производство решение, АС – Видин е отхвърлил жалбата на Д. К. от Видин, срещу РА № Р-04000518005373-091-001/21.01.2020 г., в частта потвърдена с Решение № 60/21.04.2020 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – Велико Търново, с която са установени допълнително задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 1 885, 00 лв. и лихви в размер на 1 287, 71 лв., за 2013 г. в размер на 1 602, 00 лв. и лихви в размер на 931. 62 лв., за 2014 г. в размер на ЗЗ 317. 00 лв. и лихви в размер на 15 989, 68 лв., за 2015 г. в размер на 1 598, 00 лв. и лихви в размер на 603, 32 лв. и за 2016 г. в размер на 595, 00 лв., и лихви в размер на 164. 30 лв. За да постанови решението, в обжалваната му част, АС - Видин е приел за доказани основанията за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК, а именно основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК - наличие на укрити доходи и декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. След това съдът е приел, че констатациите на органите по приходите не са опровергани, а дори и назначената ССчЕ е в подкрепа на изводите на приходната администрация. Съдът е приел за неоснователно и възражението за изтекла погасителна давност за 2012 г., като е посочил, че съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, смятано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Обжалваното решение е правилно. При постановяване на обжалвания съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Неоснователно е твърдението на касатора за допуснати такива, изразяващи се в липса на собствени мотиви. Първоинстанционния съд е изложил мотиви за приемане тезата на органите по приходите, отговорил е на възраженията на жалбоподателя, поради което решението не страда от липса на мотиви. АС – Видин е установил правилно фактическата обстановка, а правните му изводи относно спорните по делото въпроси са съобразени с приетите по делото доказателства. Неоснователен е довода на касатора, че не са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1 от ДОПК, след като е подавал редовно данъчни декларации за получените годишни доходи и коректно е заплащал задълженията си, след като са доказани основания за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК. Правилно АС - Видин е приел за доказани основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК - наличие на укрити доходи и декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Констатациите за укрити доходи и несъответствие на разходите с приходите на ревизирано лице не са оборени. Неоснователен е довода на касатора за неправилно облагане на доходи от неустановен източник, представляващи суми преведени по банковите му сметки от Р. К., с която бил в граждански брак. Видно от изготвените стокови потоци в хода на ревизията, потвърдени и със заключение по назначена ССЕ, такива доходи не са обложени. Единствения обложен доход от неустановен източник по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ след постановяване на решението на горестоящия административен орган е доход от неустановен източник по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ - получен по банкова сметка паричен превод от М. К. в размер на 50 000 лв. Няма спор, че на 20.02.2014 г. по банковата сметка на Д. К. в ПИБ АД е получен превод от М. К. в размер на 50 000, 00 лв. с посочено основание "по договор". От жалбоподателя с искане N° Р-04000518005373-040-003/03.04.2019 г. са били изискани документи, доказващи основанието за получената сума, но такива не са били представени. Неоснователен е довода на касатора, че при липса на данни за договора и на какво основание е направения превод, неправилно дохода бил обложен. Тежестта да докаже, основанието на получения доход и обстоятелството, че е обложен, се носи от ревизираното лице. При липса на доказателства, правилно е прието, че получената сума от 50 000 лева представлява облагаем доход от неустановен източник по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ и подлежи на облагане. Неоснователен е довода на касатора, че неправилно е включен разход за закупуването на недвижим имот в с. Шишенци по НА № 66/2013 г. с купувач Р. К. ва, вместо да се отчете, че този разход следва да се намали наполовина, предвид режима на СИО, действащ към момента на закупуването на имота. Видно от изготвените стокови потоци в хода на ревизията, потвърдени и със заключение по назначена ССЕ, в разходната част е включен разходи за закупуване на 1/2 ид. част от недвижим имот в с. Шишенци по НА № 66/16.07.2013 г. с купувач Р. К., поради което органа по приходите е съобразил режима на СИО при извършване на разхода. Неоснователен е довода на касатора, че съдът не обсъдил направено оплакване, че за 2012 г. ревизията е извършена извън законоустановения срок. Съдът е обсъдил този довод и приел за неоснователно възражението за изтекла погасителна давност. Този извод на съда се споделя от настоящата инстанция. Приложим закон относно погасителната давност за задълженията за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за обжалвания период от 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г. е ДОПК. Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, смятано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. С оглед разпоредбата на чл. 67, ал. 4 от ЗДДФЛ (сегашна ал. 5), дължимият данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ се внася до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода. Следователно срокът по чл. 171, ал. 1 от ДОПК за данъка чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ започва да тече за 2012 г. на 01.01.2014 г. и следвало да изтече на 01.01.2019 г., но давността е спряна на основание чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК с връчването на ЗВР № Р-04000518005373-020-001/05.09.2018 г. за периода от 30.10.2018 г. до 30.10.2019 г. Същевременно давността е спряна и на основание чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК с издаването на няколко поредни Постановления за налагане на предварителни обезпечителни мерки, които не са вдигнати до издаване на РА, с издаването на който давността е прекъсната на основание чл. 172, ал. 2 от ДОПК. От прекъсването на давността започва да тече нова давност. По тези съображения, изложените в касационната жалба доводи срещу решението на АС - Видин са неоснователни, поради което решението, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, неоснователна е претенцията на касатора за присъждане на разноски по делото, а на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК на НАП следва да се присъдят разноски за юрисконсулт за касационното производство в размер на 2 269, 20 лева, определени съобразно материалния интерес на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, първо отделение Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, първо отделение.