Решение № 3224 от 27.3.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Околна среда" (ОПОС), подадена чрез пълномощник, против решение 1140 от 27.06.2022 г. по адм.д. 253/2022 г. на Административен съд - Благоевград, с което съдът е отменил негово решение от 02.03.2022 г. за определяне на финансова корекция на Дирекция "Национален парк "Пирин". Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател съдът неправилно е приел, че заложеният от възложителя критерий за вписване Централния професионален регистър на строителя (ЦРПС) не е ограничителен и заложеното условие се отнася само до участниците в обединението, които ще изпълняват строителна дейност. Наведени са доводи за прекомерност на присъденото от първоинстанционния съд в полза на Дирекция "Национален парк - Пирин" адвокатско възнаграждение. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отхвърляне на подадената от дирекцията жалба. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Дирекция "Национален парк "Пирин", чрез пълномощник, оспорва касационната жалба. Иска присъждане на разноските по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил и обсъдил подробно релевантните за спора факти и обстоятелства. Приел е от фактическа страна, че Дирекция "Национален парк "Пирин" е бенефициер по ОПОС по процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ чрез директно предоставяне "Подобряване на природозащитното състояние на видове и типове природни местообитания на територията на мрежата Натура 200, попадащи в национални паркове, природни паркове и поддържани резервати", приоритетна ос 3 "Натура 2000 и биоразнообразие" за проект "Подобряване на природозащитното състояние на видове и типове природни местообитания на територията на защитена зона BG0000209 "Пирин" за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, включена в списъка, приет с Решение 122/2007 г. на Министерския съвет (обн., ДВ, бр. 21/2007 г.)/ защитена територия "Национален парк "Пирин. Бенефициерът "Национален парк "Пирин" е провел открита процедура по Закона за обществените поръчки с предмет "Проектиране, СМР на съществуваща инфраструктура в защитената зона BG0000209 "Пирин", с 2 обособени позиции (ОП): ОП 1 - "Проучване, анализ, проектиране, СМР на съществуваща инфраструктура - Изпълнение на ремонтни работи на определени участъци от пътната инфраструктура в защитената зона BG0000209 "Пирин" и авторски надзор"; ОП 2 - "Проучване, анализ, проектиране, СМР на съществуваща инфраструктура - Изпълнение на рехабилитация на участъци на част туристическите маршрути в защитената зона BG0000209 "Пирин" и авторски надзор", и е сключил договори с избрани изпълнители. След осъществяване на повторна проверка на проведената открита процедура по ЗОП административният орган е издал оспореното пред първоинстанционния съд решение. С него ръководителят на УО на ОПОС е приел, че бенефициерът е въвел ограничително изискване по отношение участието на обединения, които не са юридически лица, поради което е допуснал нарушение на чл. 2, ал. 2 ЗОП във вр. с и чл. 59, ал. 6 ЗОП във вр. с чл. 3, ал. 3 ЗКС и чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОП, представляващо нередност по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ(загл. изм. - ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.). Квалифицирал е нередността по т. 11, б. "б" от Приложение 1 на Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата), за която е определил финансова корекция в размер на 5% от стойността на засегнатите от нарушението и признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране по ОПОС 2014-2020 разходи, представляващи средства по смисъла на чл. 1, ал. 2 ЗУСЕФСУ(загл. изм. - ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) от стойността на сключените с договори по ОП 1 и ОП 2 с изпълнител ДЗЗД Авон Пирин 2018. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената в чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ(загл. изм. - ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) форма, при спазване на процедурата по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ, но в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което го е отменил. Според съда, заложеното условие за регистрация в ЦПРС се отнася само до участниците в обединението, които ще изпълняват строителна дейност, съгласно договора за създаването на обединението, поради което не е налице констатираното нарушение. Приел е, че след като бенефициерът не е допуснал посоченото от органа нарушение, то липсва нередност по т. 11, б. "б от Приложение 1 към Наредбата, за която да бъде определена на финансова корекция. Решението е правилно. Правилен е първоинстанционният извод за валидност на административния акт като издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ (загл. изм. - ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.). Актът съдържа подробни фактически и правни основания, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно доказателствата по административната преписка възложителят е поставил изискване за регистрация в ЦПРС към Строителната камара за изпълнение на строежи от категорията строеж, в която попада обектът на поръчката: строежи от втора група, четвърта категория (за ОП 1) и четвърта група, четвърта категория (за ОП 2), като в случай, че участникът е обединение/консорциум, такава регистрация трябва да има всеки член на обединението/консорциума, който ще извършва строителни дейности. Оргтанът е приел поставеното изискване за ограничително, защото необосновано стеснява участието на субекти, които не разполагат с регистрация в ЦПРС за категорията строеж, изискана от възложителя, но имат право на основание чл. 3, ал. 3 ЗКС да участват в изпълнението на строително-монтажните работи. Според чл. 3, ал. 2 ЗКС строителите, които изпълняват строежи от първа до пета категория по чл. 137, ал. 1 ЗУТ или отделни видове строителни и монтажни работи, посочени в Националната квалификация на икономическите дейности, позиция "Строителство", подлежат на вписване в Централния професионален регистър на строителя. Според това изискване на закона, когато участник в обществената поръчка е обединение, което не е юридическо лице, задължителното условие за вписване в регистъра е относимо за тези от участниците, които с оглед на разпределението на дейностите, установено в договора за създаване на обединение, ще изпълняват строеж от първа до пета категория или отделни строителни и монтажни работи, посочени в Националната квалификация на икономическите дейности. За тези от участниците в обединението, които ще извършват строителни и монтажни дейности, които не представляват строеж от първа до пета категория или които не са включени в Националната квалификация на икономическите дейности, не е налице законово изискване за вписване в регистъра. Поради това в съответствие със закона това изискване е конкретизирано от възложителя. То е приложимо единствено за тези от участниците, които ще извършва строителни дейности. Съгласно чл. 3, ал. 3 ЗКС при обединение на физически и юридически лица за извършване на дейностите по чл. 3, ал. 2 ЗКС поне един от участниците в обединението трябва да е вписан в регистъра. Тази възможност следва да се преценява в контекста на установеното в ал. 4 - участието в обединение не поражда права за лицата, които не са вписани в регистъра, самостоятелно да изпълняват строежи или отделни строителни и монтажни работи по смисъла на ал. 2. При тази законова уредба и предвид конкретно въведеното от възложителя условие за допустимост в откритата процедура, правилно първоинстанционният съд е приел за неправилен изводът на органа за нарушение на чл. 59, ал. 6 ЗОП. Ако един или повече от един от членовете на обединението ще извършва дейности в обществената поръчка, за които се изисква регистрация, то само тези членове на обединението следва да бъдат вписани в ЦПРС, защото останалите членове може да изпълняват строителни дейности, за които не се изисква регистрация. Разпределението на дейностите в обществената поръчка между членовете на обединението, даващо отговор и на въпроса кой от тях следва да е вписан в ЦПРС, се предвижда в договора за създаване на обединението. В конкретния случай, видно от съдържанието на поставеното от възложителя изискване, то е относимо не към всички участници в обединението, а само към тези, които ще изпълняват съответната дейност по строителство, за която е необходима посочената регистрация. Предвид изложеното, изводът на съда за отсъствие на посоченото от органа нарушение на националния закон при провеждането на проверената обществена поръчка е правилен. След като възложителят не е допуснал соченото от органа нарушение, то липсва нередност, за която да бъде определена финансова корекция. Ето защо, като е отменил оспорения административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното от ответника искане за разноски, в полза на Дирекция "Национален парк "Пирин" следва да бъдат присъдени съдебни разноски за настоящата инстанция в размер на 4600 лв. съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 23.08.2022., в който е посочено, че уговореното адвокатско възнаграждение е заплатено по банков път и е представен отчет по сметка за получения паричен превод в договорения размер. Касаторът е направил своевременно възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна съдебни разноски. Възражението е неоснователно. Неоснователно е твърдението, че спорът не се отличава с фактическа и правна сложност. Предмет на делото е издаден индивидуален административен акт по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ за определяне на финансова корекция. Съгласно чл. 71, ал. 1 от същия закон чрез извършването на финансови корекции се отменя предоставената по глава трета финансова подкрепа със средства от Европейските фондове за сподеблено управление или се намалява размерът на изразходваните средства - допустими разходи по проект, с цел да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, подадени пред Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. Тези дела се определят като такива с висока степен на правна и фактическа сложност предвид приложимостта на европейското право, уредбата на относимата материя в различни национални нормативни актове, сложният фактически състав на финансовите корекции и доказване на всеки от елементите на нередностите, за които се определят, сравнително новото и динамично законодателство в тази област с цел по-добра защита и осигуряване на ефективно разходване на европейски средства по различните оперативни програми. Неоснователен е доводът, че при определяне размера на разноските за защита от адвокат не е съобразена преследваната легитимна цел - справедливо възмездяване на спечелилата спора страна и разумното натоварване с разноски на загубилата спора страна. Съгласно чл. 36, ал. 1 от Закона за адвокатурата адвокатът има право на възнаграждение за своя труд. То се определя въз основа на сключен договор за правна защита и съдействие, като уговореният размер трябва да бъде справедлив и обоснован, но не по-нисък от предвидения в Наредба 1/2004 г. Въпросът за минималното адвокатско възнаграждение е коментиран от СЕС по съединени дела С-427/2016 и С-428/206. Това решение не може да се използва пряко от националните съдилища, тъй като Съдът е посочил, че преценката на всички относими обстоятелства, необходими за осигуряване изпълнениета на посочената легитимна цел, се извършва от националния съд. Разумният характер на подлежащите на възстановяване разноски се преценява във всеки конкретен случай съобразно предмета на спора, материалноправния интерес, положения труд, продължителността на процеса, проявената активност и съдържанието на предоставената защита, като техният размер следва да бъде съобразен и с действително направените от спечелилата страна разходи за защита от адвокат. В условията на свобода на договаряне Дирекция "Национален парк "Пирин" е избрала да бъде защитавата пред съда от адвокат, понесла е разноски, като е заплатила уговорено между страните адвокатско възнаграждение. Уговореното възнаграждение за адвокатска услуга по сключен двустранен възмезден договор е при съобразяване с принципа на свободата на договаряне. Неговият размер не е необосновано и неразумно висок предвид проявената процесуална активност при водене на делото, неговия материален интерес, сложността на спора от фактическа и правна страна, а претендираните разноски не са и в рамките на минималния размер, предвиден в Наредбата. Правоотношението между юридическото лице и юрисконсулта е неотносимо към правото на присъждане на разноски. Разноски се дължат на спечелилата спора страна, без значение дали възнаграждението на процесуалния представител се следва по силата на договор за правна помощ и съдействие или по силата на служебно/трудово правоотношение. За разлика от неравнопоставеността на страните в производството по издаване на административния акт с оглед характера на материалното административно правоотношение на власт и подчинение, в съдебния процес те имат равни процесуални права и задължения, включително за разноски. Воден от горното, Върховният административен съд