Решение № 388 от 12.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12696/2009 г.

Решение № 388 от 12.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12696/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано пред 5-членен състав на Върховния административен съд по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на "Топлофикация-Перник" ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, представлявано от изпълнителния директор Стойчо Василев, срещу Решение № 9888/21.07.2009 г., по адм. д. № 15106/2008 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени с произтичащите от това последици. Ответникът, министър на околната среда и водите, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и писмена защита, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е на становище, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд в настоящия 5-членен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото, във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение тричленният състав на пето отделение, в производство по реда на чл. 144 и сл. АПК, отхвърлил жалбата на "Топлофикация-Перник"ЕАД, срещу т. 3.4.1 от комплексно разрешително № 297-Н0-И0/08.10.2008 г. на министъра на околната среда и водите за експлоатация на инсталация и съоръжения "Сгуроотвал "Кудин дол", с която точка за жалбоподателя е създадено задължение, а именно "от влизане в сила на комплексното разрешително да се реализира технологията набиване под вода на "Сгуроотвал "Кудин дол" на "Топлофикация - Перник" ЕАД. За да постанови решението си съдът е приел, че разрешителното в оспорената му част е законосъобразно, че не са налице нарушения на административнопроизводствените правила и на материалноправни разпоредби, поради което жалбата е неоснователна. Решението е правилно. Видно от касационната жалба, в същата не се сочат конкретни касационни оплаквания за неправилност на решението, а се развиват такива за незаконосъобразност на процесното разрешително в оспорената му част, каквито са развивани и пред тричленния състав. С оглед на това следва да се приеме, че оплакванията в касационната жалба са за необоснованост на решението и за неправилно прилагане на материалния закон. Не са налице тези основания за отмяна на решението. Тричленният състав е обсъдил релевантните за спора факти и обстоятелства и правилно е приел, че включеното условие в оспорената точка на разрешителното за началния срок, от който следва да започне реализирането на посочената технология, след като не е нормативно уреден, административният орган има право да го определи при условията на оперативна самостоятелност. Правилно е приел също така, че съдът не е оправомощен да упражнява съдебен контрол върху преценката на административния орган, направени с оглед оперативната му самостоятелност, жалбоподателят, получил процесното разрешително за експлоатация на съответните съоръжения, следва да го изпълни съгласно посочените в него условия, а начина на изпълнението е въпрос на организация на работата. Като се има предвид изложеното, както и изложеното в мотивите към решението на тричленния състав, които настоящата касационна инстанция възприема изцяло, не са налице основанията по чл. 209, т. 3 АПК, а именно за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост, за отмяна на решението, поради което същото следва да се остави в сила. Не са претендирани разноски от министъра на околната среда и водите, поради което такива не се присъждат. Водим от горното Върховният административен съд в настоящия5-членен състав, на основание чл. 221, ал. 2 АПК