Решение № 3175 от 10.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12045/2008 г.

Решение № 3175 от 10.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12045/2008 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Екатерина Генчова Петрова, в качеството й на управител на "Реджи-ГГ" ООД срещу решение от 5.06.2008 г. по адм. дело № 450 по описа за 2006 г. на Пловдивския окръжен съд. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Пловдив не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, съгласно чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Предмет на съдебния контрол в производството пред Пловдивския окръжен съд е бил ДРА № 2151 от 18.11.2005 г. на данъчен орган при ТДД - гр. Пазарджик, потвърден в обжалваната част относно непризнато право на данъчен кредит в размер на 2 560.00 лв. и лихва за забава в размер на 344.44 лв. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на търговското дружество по прилагането на ЗДДС (отм.) за ревизиран период 1.09. - 30.09.2004 г., като актът се явява издаден в изпълнение на отменително решение № 594 от 3.06.2005 г. на РДД - гр. Пловдив. На ревизираното лице е отказано право на данъчен кредит в посочения размер по фактура, издадена от "Инфинити ТМ-2003" ЕООД, с предмет 400 куб. м букови дърва. При осъществяване на първата по време ревизия на доставчика на ревизираното лице е връчено ИППДОС, в резултат на което са представени писмени доказателства, като при осъществяване на втората ревизия, в изпълнение на дадените указания от по-горестоящия данъчен орган е връчено също ИППДОС, но на ревизираното лице, като в дадения срок доказателства от него не са представени. С оглед обстоятелството, че прекият доставчик посочва предходен доставчик ЕТ "Игбаля Али", с правоприемник ЕТ "Емил Карталов", е осъществена насрещна проверка и е връчено искане за представяне на доказателства, каквито не са депозирани. Данъчният орган се е позовал на чл. 64, ал. 1, във връзка с чл. 63 и чл. 6 и чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) и не е признал правото на данъчен кредит в посочения размер по цитираната фактура. В мотивите на обжалваното решение е обсъдена фактическата страна по спора, направените възражения в жалбата, събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и заключенията по двете ССчЕ, основно и допълнително. Представена е била служебна бележка на ДЛ "Белово", че през 2004 г. дружеството се е снабдявало с дърва от конкретно посочените пет броя лесничейства и дърво-добивна станция, че транспортът е осъществяван лично със собствен на дружеството такъв. Превозните билети и дневника на фирмата от м. 04.2002 г. до м. 08.2005 г. били отнесени от р. Марица при наводненията, както и сгради, суровини и материали. Представени са също 4 броя трудови договори с физически лица на длъжност шофьори при ревизираното лице. Разпитаните свидетели Д. Попов и М. Звездарски са дали показания във връзка с осъществяваната от тях дейност като шофьори, във връзка с превоза на дървесината и конкретно как е била организирана тя. Основното заключение е изготвено след преглед на доказателствата по делото и счетоводството на задълженото лице и е относимо към начисляване на ДДС, разплащането по фактурата, плащането на данъка по "ДДС-сметката" на доставчика. Установено е, че за м. 09.2004 г. в производство на дървени въглища са включени общо 850 куб. м дърва и са добити 80 000 кг. дървени въглища, включително процесните, като с МД за същия месец септември са изнесени 31 690 кг. въглища. От допълнителното заключение се установява, че през периода 1.09.-31.12.2004 г. дружеството е закупувало дърва за огрев и от други фирми, закупените количества са отразени като приход по с-ка 302 "Материали" и в дневника за покупки на фирмата. Прекият доставчик "Инфинити ТМ-2003" ЕООД не е открит от експерта, за да се осъществи проверка на счетоводството му. Решаващият съд е обсъдил разпоредбата на чл. 6 и на чл. 64 от ЗДДС (отм.), във връзка с изложените от него аргументи по повод облагането с ДДС, като е приел, че събраните в хода на административното производство доказателства са относими към материалноправните предпоставки, определени в ал. 1 от последната разпоредба, за да се признае претендираното право на данъчен кредит. Той е съсредоточил доводите си в преценка на основния спорен момент, а именно реалността на процесната доставка. Във връзка с това е направил анализ на чл. 59 от Закона за горите, в която разпоредба е уреден въпросът за "сечта и изводът на дървесина до временен склад". Направил е констатация за липса на превозен билет, който се издава от служител на съответното държавно горско стопанство или от изрично посочените в разпоредбата лица. Същият удостоверява произхода и качеството на дървесината и се издава за всяко превозно средство при условия и ред, уредени в правилника за прилагане на закона. Освен това съдът е отчел и фактът, че въпреки връченото искане за представяне на доказателства в изпълнение на отменителното решение на РДД - гр. Пловдив, ревизираното лице не е представило никакви доказателства. Застъпената от него теза, че документите са унищожени в резултат на наводнението според съда не може да бъде обоснована изцяло с това обстоятелство, понеже същото това ревизирано лице е могло да посочи други лица и учреждения, в които се намират документи свързани с дейността му и конкретно с процесната доставка. Прекият доставчик не е открит на декларирания от него адрес, включително и от експерта по ССчекспертизи. Предходният доставчик е открит, но той също не е представил доказателства. Също така съдът се е позовал на невъзможността за приложение на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.) в случаите, когато реалността на доставката не е установена. Не са ангажирани доказателства за движението на стоката, предмет на доставката, въпреки дадените указания при първата по време ревизия, понеже жалбоподателят-задължено лице осъществява дейност в гр. Белово, прекият доставчик е регистриран в гр. София, а е наемател на площ в гр. Ихтиман, предходният е регистриран в гр. Варна, като за място на издаване на опростената фактура е записано гр. Костенец. Въпреки липсата на превозни билети няма данни и за други транспортни документи, като нареждане за експедиция, товарителници, номер на МПС-а. Съдът не е кредитирал основното заключение в частта му относно износа на процесните 400 куб. м. дърва, понеже през периода м. 09 - м. 12.2004 г., който включва и ревизирания период дружеството е закупувало дърва за огрев и от други фирми, като няма конкретни факти, въз основа на които да се обоснове и възприеме извода на експерта. По отношение на гласните доказателства съдът е преценил, че те са общи в потвърждение на законовата уредба за товарене на дървесина в присъствие на представител от съответното горско стопанство. Няма представени писмени доказателства, като трудовите договори също не могат да обосноват реалност на доставката. Същото се отнася и за приемо-предавателния протокол, още повече че прекият доставчик не е открит на декларирания от него адрес. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно. Първото касационно възражение е относно допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което се отнася до необсъждане на събраните доказателства по делото в тяхната съвкупност. От направеното по-горе изложение относно фактическата страна на спора и мотивите на първоинстанционния съд при обсъждане на събраните от него доказателства и доказателствени средства във връзка с нея не може да се направи преценка за допуснато и твърдяно от касатора нарушение. Напротив съдът последователно е обсъдил доказателствата, събрани в административното производство и тези пред него, включително и доводите на жалбоподателя относно неправилното приложение на чл. 6, чл. 64 и чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.). Съобразно изложеното правилна е преценката за липса на реалност на доставката още повече, че е налице разминаване в твърдението за представените и относими към този спорен момент доказателства и тезата за унищожените доказателства по повод наводнението през м. август 2005 г., в който смисъл е и цитираната по-горе служебна бележка от 23.12.2005 г. Освен това последния по т. н. стокова верига търговец не е представил исканите документи в ревизионното производство, прекият доставчик не е представил поисканите доказателства във връзка с указанията при повторно извършената ревизия, а прекият доставчик не е открит на декларирания от него адрес и проверка в неговото счетоводство не е могла да бъде реализирана и от експерта в съдебното производство. Осъществен е съставът на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.). По повод възражението за неправилно прилагане на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.) следва да се има предвид, че тази разпоредба не може да намери приложение в случаите, в които се установи, че доставките, по повод на които се внася ДДС по "ДДС-сметките" на доставчиците са нереални, каквато е и установената съдебна практика на настоящото отделение на Върховния административен съд. Това се определя от спецификата на данъка като косвен и механизма на облагането с него, който на практика не се осъществява при нереални доставки. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, първо отделение