Решение № 8771 от 11.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 5182/2022 г.

Решение № 8771 от 11.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 5182/2022 г., VIII о., докладчик съдията Мария Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против Решение № 142/4.04.2022 г., постановено по адм. д. № 680/2021 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 02-240-6500/6445#3 от 8.10.2021 г., издаден от Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". В касационната жалба се навеждат доводи за постановяване на първоинстанционното решение в нарушение на материалния закон. Оспорват се изводите на съда за немотивираност на административния акт и за издаването му в противоречие с материалноправните разпоредби закона. Подробни съображения за неправилност на изводите на съда и за законосъобразност на оспорения административен акт са изложени в представено по делото писмено становище от юрисконсулт Василева. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което подадената от И. Е. жалба бъде отхвърлена. Претендират се разноски за двете инстанции, като се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът – И. Е., чрез адв. Кънева, в представени по делото отговор и писмено становище, оспорва касационната жалба и моли същата да се остави без уважение като неоснователна. Претендира разноски съгласно представен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 211 АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт. По същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд – Стара Загора е отменен АУПДВ № 02-240-6500/6445#3 от 8.10.2021 г. на Заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с който на основание чл. 27, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 и чл. 20а, ал. 6 и ал. 5 предл. първо, вр. с ал. 1 и ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), вр. чл. 166 и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК е установено публично държавно вземане, представляващо недължимо платена сума по схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (домати, краставици, корнишони и патладжани) по заявление на И. Е. за подпомагане за кампания 2020 с УИН 24.28.0520/18205 в размер на 13 902,89 лв. За да отмени акта, първоинстанционният съд е приел, че същия е издаден от компетентен орган, но при допуснати съществени процесуални нарушения на процесуалните правила и в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Относно нарушението на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК съдът е приел, че акта не съдържа нито една материално правна разпоредба, под хипотезата на която да може съдът да подведе фактическите основания, които се претендират от ответника за установени. Приел е още, че от фактическите установявания, към които се препраща в други документи не става по никакъв начин ясно, че въпросният парцел, който е деклариран по конкретната мярка, е бил изначално недопустим за подпомагане по нея. Според първоинстанционния съд, в акта се съдържат вътрешно противоречиви и неразбираеми съображения, според които след първоначално извършената проверка на място, декларирания парцел е определен за допустим по останалите схеми, но след извършен допълнителен контрол на извършената проверка на място /доказателства в тази насока отново липсват по делото/, същия се явява недопустим за подпомагане по СЗ-ДККП. На следващо място съдът е установил съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се издаване на АУПДВ без наличие на издаден и влязъл в сила акт – уведомително писмо по чл. 10б, ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г., както и в нарушение на разпоредбата на чл. 32а от Наредба № 3 от 17.02.2015 г., съгласно която, когато след извършена оторизация на плащания по схемите ДФЗ установи недължимо платени и надплатени суми, предприема необходимите действия за събирането им съгласно чл. 27 от ЗПЗП. Според първоинстанционния съд, акта е издаден и в нарушение на чл. 7, § 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие, доколкото, с оглед липсата на издадено и връчено уведомително писмо по чл. 10б, ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г., жалбоподателят не е бил запознат с основанията за недопустимост на заявената площ и съответно за него грешката при изплащане на сумата не е била очевидна. С тези мотиви съдът е обосновал краен извод за незаконосъобразност на оспорения акт. Решението е правилно. Съдът е изяснил фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел самостоятелни и обосновани правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Правилни са изводите на съда за издаване на акта в нарушение на изискванията за мотивираност на административните актове. Оспорения АУПДВ е издаден на основание на чл. 27, ал. 7 във вр. с ал. 5 от ЗПЗП, предвиждащ дължимост на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони. Съгласно чл. 30, ал. 1 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, право на подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за зеленчуци (домати, краставици, корнишони и патладжан) имат земеделски стопани на територията на цялата страна, които стопанисват минимум 0, 5 ха допустими за подпомагане площи със зеленчуци – полско производство (заедно или поотделно), от следните видове култури: домати, краставици, корнишони, патладжан, пипер, лук, моркови, зеле, дини, пъпеши, чесън, картофи, и/или със зеленчуци – оранжерийно производство (заедно или поотделно), от следните видове култури: домати, пипер, краставици. По силата на ал. 2 на цитираната норма: заявените площи от кандидатите по схемата по ал. 1 подлежат на подпомагане, когато: т. 1. са заети с домати, краставици, корнишони и патладжан и са с минимална площ на парцела 0, 1 ха; площи, заявени за подпомагане по схемата, на които се установи различна култура от домати, краставици, корнишони и патладжан, се считат за наддекларирани; т. 3. отговарят на условията за подпомагане по смисъла на чл. 32, параграфи 2, 3 и 4 от Регламент (ЕС) № 1307/2013; т. 4. през годината на заявяване е получен и реализиран на пазара добив от допустимите площи със заявените за подпомагане домати, краставици, корнишони и патладжан съгласно приложение № 5. В случая, нито в акта за установяване на публично държавно вземане, нито в останалите документи по преписката се съдържат мотиви за това, какво е основанието да се приеме, че декларираните площи са недопустими за подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за зеленчуци. Противно на изложеното в АУПДВ, основанията за недопустимост не са посочени нито в доклада за проверка на площи, нито в писмата от 13.07.2020 г. и 21.09.2020 г. Цитираните писма съдържат единствено общи положения относно начина на извършване на проверките за допустимост, а според съдържанието на доклада за проверка на площи, на място е установено наличие на заявената култура, но в начален етап на растеж, тъй като културата е засадена от семка; площта е затревена и не може да се установи гъстотата на посева по категоричен начин. Имено по тези причина е прието за необходимо да се удължи срока на проверка, което обаче не е сторено. При тези данни правилно административния съд е приел, че оспорения акт е немотивиран и на това основание следва да бъде отменен. С оглед на изложеното, правилен се явява и извода на първоинстанционния съд за приложение на изключението, предвидено в чл. 7, пар. 3 от Регламент № 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие (Регламент за изпълнение 809/2014). Съгласно цитираната норма, в случай на извършване на неправомерно плащане, бенефициерът възстановява въпросната сума заедно с лихвата, изчислена съгласно параграф 2, когато е приложимо. Параграф 3 на същия регламент гласи: "Задължението за възстановяване, посочено в параграф 1, не се прилага, ако плащането е извършено поради грешка на компетентния орган или друг орган и ако грешката не е била очевидна за бенефициера." Нормата не конкретизира от какво естество е грешката, единствените условия са тя да е на компетентния или друг орган и да не е очевидна за бенефициера. В настоящия случай, в акта административния орган се позовава на "пропуск" в отразяване на резултата от извършена проверка на място при извършване на калкулацията, допуснат поради "техническа причина", което е наложило "прекалкулация", при която разликата между изплатената и полагаемата финансова помощ се явява недължимо изплатена. Така описана причината за изплащане на финансовата помощ е неясна и немотивирана, но в случай че бъде определена като грешка на компетентния административен орган при отпускане на безвъзмездната финансова помощ, същата не може да се приеме, че е очевидна за бенефициера. Както правилно е приел и административния съд, по делото не се съдържат данни И. Е. да е бил запознат с това че заявените площи са недопустими за подпомагане и съответно на какво правно и фактическо основание, за да се приеме, че за него е очевидна грешката в размера на подпомагането. Такива основания не са посочени, нито в доклада за проверка на площи, на който се позовава издателя на оспорения акт, нито в цитираните писма от 13.07.2020 г. и 21.09.2020 г. С оглед на изложеното, настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно постановено и следва да се остави в сила. При този изход на спора, разноски за касационното производство следва да се присъдят на ответника в размер на 1 000 лева, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение, платени по договор за правна защита и съдействие от 17.05.2022 г. Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касатора, тъй като размерът на заплатеното от ответната страната възнаграждение е малко над нормативно определения минимален размер по чл. 8, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение