Решение № 1020 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5007/2008 г.

Решение № 1020 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5007/2008 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Бранислава Павлова Производството е по чл. 7, ал. 5 от Закона за А. Н. И. Н. е обжалвала решението на В. а. с. № 165 от 26.09.2008 г., прието на заседание от същата дата. С това решение е оставена без уважение жалбата й срещу решението прието с протокол № 12 от 08.07.2008 г. с което е отказано вписване на дружество "В" в регистъра на адвокатските дружества на Софийския а. съвет. В жалбата се поддържа, че постановеното решение противоречи на Закона за адвокатурата, Договора за създаване на европейската общност и Д. 98/5/ЕО и се иска да бъде отменено и да се постанови вписване на адвокатското дружество. Направено е и искане за отправяна на преюдициално запитване до СЕО във връзка с приложението на чл. 11, т. 2 от директива 98/5/ЕО. Представителят на В. а. с. изразява становище, че с изменението на Наредба № 3 от 29.10.2004 г. за водене и съхраняване на регистрите от адвокатските с. Обн. Д. в. бр. 107 от 07.12.2004 г. и създаване на нова разпоредба - чл. 23а е отпаднала пречката за вписване на А. дружество и може да започне ново охранително производство. По подадената жалба Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение намира следното: Подадено е заявление за вписване в регистъра на адвокатските дружества към Софийския а. с. на А. дружество "В" със съдружници Р. В., А. Т. и Н. И. Н. Първите двама са членове на В. адвокатска колегия и вписани в списъка с адвокати във В., а в България са вписани в Е. регистър за чуждестранни адвокати по чл. 13, ал. 1 от Закона за адвокатурата, а Н. И. Н. е чл. на Софийската адвокатска колегия от 23.02.2005 г. Софийският а. с. не е уважил искането за вписване като се е мотивирал с разпоредбите на чл. 3, ал. 21 чл. 15, чл. 16, чл. 10, ал. 2, чл. 52, ал. 1 и чл. 60 от Закона за адвокатурата, съгласно които чуждестранните адвокати от страни-членки на Е. съюз могат да практикуват под професионално звание по произход в приемащата държава-членка, както и да бъдат съдружници в адвокатско дружество или съдружие след вписване в адвокатска колегия, намираща се на територията на приемащата държава-членка. САК се е позовал на чл. 10 и 11 от директива 98/5 ЕО, съгласно които условията и реда по които се упражнява съвместна практика в приемащата държава - членка се уреждат от законите, правилниците и наредбите в тази държава. Висшият а. с. е оставил без уважение жалбата срещу отказа да се впише адвокатското дружество. Той е приел, че Законът за адвокатурата съдържа подробна регламентация за статута на чуждестранните адвокати, включително и на гражданите на държавите-членки на Е. съюз като разпоредбите на Д. 98/5/ЕО са имплементирани чрез нормите на чл. 11 - 19а от Закона за адвокатурата. Според В. а. с. тези разпоредби изискват членовете на адвокатските дружества, учредени по реда на чл. 57 от Закона за адвокатурата да имат качествата на адвокат при условията на чл. 3, ал. 2 и 4 от Закона за адвокатурата. По отношение на чуждестранните адвокати, вписването в регистъра по чл. 13 ЗА поставя началото на трайното им установяване на територията на РБ, но за да участват като съдружници в адвокатско дружество трябва са вписани в адвокатска колегия - чл. 60 ЗА. Прието е също така, че наименованието на дружеството не е съобразено с изискването на чл. 59, ал. 1 ЗА като изискуемите думи "адвокатско дружество" липсват. В жалбата се поддържа, че отказът да се впише адвокатското дружество противоречи на чл. 12 от Закона за адвокатурата съгласно който чуждестранните адвокати, вписани в регистъра към ВАС са равнопоставени с българските адвокати, както и на Договора за създаване на европейска общност относно правото на установяване за осъществяваните на професионална дейност /чл. 43/ и на чл. 11, т. 2 от директива 98/5/ЕО. Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение като прецени доказателствата по делото и обсъди доводите на страните намира следното: Директива 98/5 ЕО на Е. парламент и С. има за цел да улесни постоянното упражняване на адвокатската професия в държава-членка, различна от държавата, в която е придобита професионалната квалификация. В чл. 11, ал. 1, т. 3 от директивата е предвидено, че приемащата държава-членка следва да приеме необходимите мерки за допускане на съвместна практика между няколко адвокати от различни държави-членки, които практикуват под професионалното звание по произход като условията и редът, по който тези адвокати упражняват съвместна практика в приемащата държава-членка, се уреждат от законите, правилниците и наредбите на приемащата държава-членка. Директивата е задължителна само по отношение на дължимия резултат за държавите членки, които следва чрез норми от вътрешното право да осигурят постигането на целите, които тя поставя. В случая това е Законът за адвокатурата, който регламентира придобиването и загубването на а. права, упражняването и организацията на адвокатската професия, статутът на чуждестранните адвокати както и учредяването и прекратяването на а. сдружения. Следователно приложимо е българското законодателство, не се налага тълкуване и прилагане на общностното право и няма основание за преюдициално запитване до С. на Е. общности. Формите за съвместно упражняване на а. права са адвокатското съдружие и адвокатското дружество, което се учредява на основание чл. 57 от Закона за адвокатурата само от адвокати. Чуждестранните адвокати, които упражняват адвокатска дейност под наименованието в държавата, в която е придобита адвокатската правоспособност следва да се впишат на основание чл. 13 от Закона за адвокатурата в Е. регистър на чуждестранните адвокати. С новелата на чл. 23а от Наредба № 3 на В. а. с. обн. Д. В. бр. 14/2009 г. вписаните от В. а. с. в регистъра на чуждестранните адвокати обстоятелства подлежат на вписване и в регистъра на чуждестранните адвокати, които се водят от адвокатските с., което се извършва служебно чрез пренасяне на информацията от единия в другия регистър. Това изменение отстранява една от пречките за вписването на адвокатското дружество в какъвто смисъл е и становището на В. а. с. . Не е изпълнено обаче друго императивно изискване на закона. Съгласно чл 59, ал. 1 от Закона за адвокатурата в наименованието на дружеството се вписват думите "адвокатско дружество" и имената на един или няколко съдружници. В учредителния договор е посочено наименование на дружеството "В" т. е. то включва само имената на част от съдружниците, но липсват думите "адвокатско дружество", което е самостоятелно основание за отказ от вписване на дружеството в регистрите на адвокатските дружества. Ето защо жалбата е неоснователна и решението на В. а. с. следва да бъде потвърдено. Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение