Решение № 383 от 27.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 424/2009 г.

Решение № 383 от 27.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 424/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по жалба, подадена от С. община ч. адв. А от АК - София против решение на Софийски градски съд, постановено на 19.11.2008 г. по въззивно гр. д. № 239/2007 г. в частта му, с която С. община е осъдена да заплати на В. Г. М. сумата от 2000 лв. - обезщетение за причинените й болки и страдания при ухапване от безстопанствени кучета на 17.01.2006 г., ведно с лихва за забава от 09.03.2006 г. Касаторът твърди неправилност на въззивното решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост. В съдебно заседание поддържа и оплакване за недопустимост на решението, като постановено при неправилна материалноправна квалификация. Насрещната срана В. Г. М. не е взела становище. Контролиращата страна В. к. п. чрез прокурор С. излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Касационното обжалване е допуснато с определение № 1165/24.08.2009 г. по въпроса дали може да се ангажира отговорността на общината за вреди, причинени на граждани в резултат на ухапвания от бездомни кучета на територията на общината. Състав на Софийски градски съд по гр. д. № 2061/2007 г. е разгледал аналогичен случай, като искът е отхвърлен. В решението са изложени съображения, че пасивно легитимиран е държавния орган, като юридическо лице, чийто служител е осъществил незаконните действия. Приел е че, контролът на кмета, като административен орган е свързан със собствениците на животни, кучета компаньони и задълженията на последните, произтичащи от закона. В същото време са изложени доводи, че ищецът не се позовава на нормите, регламентиращи отговорността на кмета по отношение на безстопанствените кучета, както и на неговото задължение за залавянето им, поради което не може да ангажира отговорността на общината. В обжалваното решение е прието, че отговорността на общината произтича от задълженията, вменени на кмета в чл. 70 ЗВМД, вр. чл. 38 /отменени от 31.01.2008 г./. От установеното по делото, съдът е приел, че тези задължения - по залавяне и изолиране на безстопанствените кучета от общинската администрация, са недостатъчно ефективно осъществени. Дейността на общинско предприятие "Е" е да подпомага администрацията в нормативно закрепените й властнически правомощия като орган на изпълнителната власт и не я освобождава от отговорност за недостатъчните или неефективни мерки. Съставът на Върховния касационен съд намира, че отговорът на поставения въпрос зависи от правопораждащите юридически факти, на които се основава претенцията - противоправно действие или бездействие на длъжностно лице от самостоятелно обособена структура /юридическо лице/ или на бездействие на кмета и общинската администрация по организиране улавянето и изолирането на скитащи кучета /правната квалификация се дава от съда - неправилно съставът по гр. д. № 2061/2007 г. е вменил на страната да се позове на изрични законови разпоредби/. Във втория случай, доколкото се установи подобно бездействие, отговорността е пряко на общината, както правилно е приел съдът по обжалваното решение. Задължението пряко произтича от разпореденото в чл. 35, ал. 4 от ЗВМД от 1999 г. и е конкретно проявление на дейностите, които осъществява кмета, като орган на изпълнителната власт по осигуряване на жизнена среда на територията на общината, която да не съставлява опасност за живота и здравето на хората. Безспорно, безстопанствените кучета допринасят за замърсяването на градската среда, създават условия за смущаване почивката на гражданите, потенциална опасност са за здравето на хората и животните, а тези с агресивно поведение са и реално опасни. Поради това именно на кмета е вменено и задължение да настанява безстопанствените кучета в изолатор /чл. 70 ЗВМД от 1999 г./. Законът за ветеринаромедицинската дейност от 2005 г. /ДВ бр. 87/01.11.2005 г./ отменя закона от 1999 г. с изключение на цитираните по-горе разпоредби /чл. 35, ал. 4 и чл. 70/, които запазват действието си - § 3 ПР. Следователно, те са приложими и към казуса, който е за инцидент от 17.01.2006 г. В заключение, щом законът определя изискуемия резултат, който общината следва да постигне и ако не го е постигнала чрез създадената от нея организация, е налице бездействие, което е противоправно и при настъпване на вреди, тя носи отговорност. При така дадения отговор по реда на чл. 291 ГПК следва, че решението на въззивния съд е правилно. Въззивният състав е установил, че на 17.01.2006 г. в района на Ю. парк, около база "Л" в гр. С., В. М. била нападната от пет безстопанствени кучета, които я нахапали. В резултат на това, тя изживяла психически стрес, болки от причинените й наранявания, които продължили няколко месеца, през които се подложила и на лечебни процедури за възстановяване. От показанията на разпитаните свидетели, съдът установил още, че в района на местоживеене на ищцата М често се разхождат бездомни кучета, някои от които особено агресивни, като тя е ставала неколкократно жертва на техни нападения. Правилно поради това съдът е ангажирал отговорността на общината, независимо от съществуването на общинско предприятие "Е", доколкото в случая вредата е настъпила не от действие или бездействие на неин служител, а поради липсата на целенасочена, обоснована и ефективна програма за овладяване популацията на бездомните кучета, поради което са застрашени живота и здравето на гражданите и конкретното поради неизпълнение на задълженията по чл. 35, ал. 4 от ЗВМД в резултат на което са причинени неимуществените увреждания на В. М. Решението е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение