Решение № 13811 от 5.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1961/2012 г.

Решение № 13811 от 5.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1961/2012 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОУИ") против решение № 2059/02.12.2011 г. по адм. д. 1557/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което по жалба на Иван Митов Митов е отменен ревизионен акт (РА) № 161005116/23.02.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 416/20.05.2011 г. на ДД "ОУИ", в частта, с която на Иван Митов Митов е начислен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 186 018,24 лв., ведно с лихвите за забава в размер на 36 706,41 лв. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение по съображения, изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът Иван Митов Митов, представляван от адв. Георгиев, оспорва касационната жалба по съображения, подробно развити в писмена защита. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 2059/02.12.2011 г. по адм. д. 1557/2011 г. по описа на АС - Пловдив е отменен РА № 161005116/23.02.2011 г. на ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 416/20.05.2011 г. на ДД "ОУИ", гр. Пловдив, в частта, с която на Иван Митов Митов е начислен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 186 018,24 лв., ведно с лихвите за забава в размер на 36 706,41 лв. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, която е следната: през 2005 г. и 2007 г. Иван Митов е придобил по дарение собствеността върху три недвижими имота, находящи се в землището на с. Радиново, местност "Кривата нива", представляващи имот № 21056, имот № 21058 и имот № 21060. На 31.10.2007 г. са съставени учредителен протокол и учредителен акт на ЕООД, вписани в Агенцията по вписванията на 28.12.2007 г., за учредяване на "Делта" М ЕООД, като едноличен собственик на капитала в дружествения договор е вписан Иван Митов Митов; капиталът на дружеството е в размер на 1 950 000 лв., който ще бъде внесен изцяло със стойността на непарична вноска, представляващо правото на собственост върху придобитите по дарение недвижими имоти (описани по горе). Междувременно на 01.11.2007 г. е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижимите имоти, предмет на непаричната вноска в капитала на "Делта" М ЕООД. Договорът е сключен между Иван Митов в качеството му на едноличен собственик на капитала на "Делта" М ЕООД - продавач и "Ес Ти Инвест" ООД - купувач, с продажна цена 1 056 160 евро. Договорено е, че в срок до 02.11.2007 г. купувачът ще заплати сумата от 105 616 евро, а остатъкът от 950 544 евро, купувачът ще заплати непосредствено преди нотариалното прехвърляне на имота. На 25.02.2008 г. между Йордана Митова, в качеството й на управител на "Делта" М ЕООД, "Ес Ти Инвест" ООД и "Сифер" ООД е сключен договор за субективна новация, съгласно който правата и задълженията на купувача по предварителния договор от 01.11.2007 г. се поемат от третото лице "Сифер" ООД, като първоначалният купувач се освобождава от задълженията си по предварителния договор. Уговорено е, че окончателният договор ще бъде сключен на 27.02.2008 г., на която дата ще бъдат изплатени остатъкът от 950 544 евро и сумата от 22 500 евро - неустойка по т. 15 от предварителния договор. След преглед на представените банкови извлечения и бордера е установено е, че всички дължими суми по договора са изплатени от купувача на продавача. На 03.09.2008 г., на общо събрание на съдружниците в "Делта" М ЕООД е взето решение за ефективно намаляване капитала на дружеството от 1 950 000 лв. до законоустановения минимум от 5 000 лв., като посочената цел е връщане на част от основната вноска в капитала, поради негативни промени в инвестиционния климат и промени в инвестиционните намерения на "Делта" М ЕООД. През 2009 г., на няколко отделни вноски, сумата от 1 581 355,80 лв. е реално преведена по банковата сметка на физическото лице Иван Митов Митов. При тази фактическа обстановка приходният орган е направил извод за извършено от Иван Митов Митов заобикаляне на закона (отклонение от облагане по ЗДДФЛ) чрез извършването на поредица от предварително планирани действия и сделки, които преценени в тяхната съвкупност са извършени с цел отклонение от данъчно облагане - укриване на действително дължимия от физическото лице данък при продажба на недвижим имот и формиране на ниска данъчна основа за облагане с корпоративен данък. Прието е от органа по приходите, че "Делта" М ЕООД е учредено с единствената цел да се апортира и впоследствие продаде процесния недвижим имот, предвид разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 2 от ЗДДФЛ, преди изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г. Като косвено доказателство за това е прието неизвършването въобще на икономическа дейност от "Делта" М ЕООД, като единствената извършена сделка е именно покупко-продажбата на процесния недвижим имот. Допълнително начисленият данък по чл. 48 от ЗДДФЛ на физическото лице е извършено на основание чл. 77 от ЗДДФЛ, вр. чл. 16, ал. 1 от ЗКПО. Тези констатации на приходния орган са възприети от съда като неправилни и незаконосъобразни. Прието е, че в конкретния случай са неприложими разпоредбите на чл. 16, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗКПО, визиращи хипотези на отклонение от данъчно облагане. Цитирайки разпоредбите на чл. 13, ал. 2, т. 2 от ЗДДФЛ и чл. 33, ал. 6, т. 5 от ЗДДФЛ (в приложите им за процесния период редакции), съдът е направил извод, който може да се тълкува в смисъл, че след като по силата на закона не се смятат за доход получените акции и дялове за направени непарични вноски в търговско дружество (вкл. и разликата между стойността на получения дял/акции и цената на придобиване на апортираното имущество), то не следва да се облагат и евентуалните насрещни парични престации, които лицето, апортирало недвижим имот, би получило срещу негови дялове от капитала на дружеството. Съдът е приел, че не са налице хипотезите на чл. 77 от ЗДДФЛ, вр. чл. 16 от ЗКПО, доколкото всички извършени от жалбоподателят действия не са забранени от закона, а напротив покриват законови възможности, от които няма пречка да се възползват всички правни субекти. Прието е, че всички действия на жалбоподателя са израз на нормални и логично развили се търговски отношения. Относно твърдението на ответника, че "Делта" М ЕООД е учредено единствено с цел да се продаде апортираното в капитала му имущество, съдът е приел същото за неоснователно, предвид свидетелските показания, дадени по делото, от които са установени инвестиционните намерения на ревизираното лице, като фактът че същите са се променили и не са се реализирали по независещи от лицето причини. Относно продажбата на недвижимите имоти, съдът е приел, че приходният орган не е доказал да са водени такива преговори или да е имало уговорки още преди стартиране на процедурите по създаване на "Делта" М ЕООД, за да се приеме, че същото е създадено единствено с цел да се продаде апортираното имущество. Съдът е приел, че дори и при възприемане тезата на ответника, то за придобит доход по смисъла на чл. 11 от ЗДДФЛ може да се говори едва през 2009 г., когато след ефективното намаляване капитала на дружеството, сумата от 1 581 355,80 лв. е реално преведена по банковата сметка на Иван Митов. Така постановеното съдебно решение е правилно. Касационната инстанция намира, че при разглеждане на спора пред АС - Пловдив и при постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати никакви процесуални нарушения. На практика и в касационната жалба не са изложени конкретни твърдения за наличието на посоченото касационно основание за отмяна - съществени нарушения на съдопроизводствените правила, защото не представлява процесуално нарушение допускането на до разпит на свидетели за обстоятелства, за които са допустими свидетелски показания, както и обсъждането и кредитирането на събраните допустими свидетелски показания. Законодателят не предвижда за кредитирането на свидетелските показания те да бъдат подкрепени с писмени доказателства. Първоинстанционният съд е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност, подробно е изложил мотиви за разпределението на доказателствената тежест и въз основа на това разпределение е приел, че не е доказано осъществяването на някоя от хипотезите на чл. 77 от ЗДДФЛ във връзка с чл. 16 от ЗКПО. В този смисъл неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че за фактите, които са приети за установени от показанията на свидетелите Йотова и Драгнева, е необходимо да бъдат представени и писмени доказателства и в противен случай следва да се приеме, че не са осъществени. Административният съд много подробно е обсъдил всички възможни хипотези на чл. 77 от ЗДДФЛ, за да достигне до правният извод, че не са налице предпоставките на този закон, за да се приложат съответно разпоредбите за предотвратяване на отклонението от данъчно облагане от ЗКПО. Мотивите на решаващия съд съдържат множество и различни хипотези, доколкото в РА не е посочено еднозначно на коя от четирите хипотези на чл. 77 от ЗДДФЛ са се позовали органите по приходите, за да определят данъчната основа за облагане на Иван Митов Митов. Касационната инстанция намира за най-съществен и категоричен изводът, че не е налице "придобит" доход през ревизирания период от физическото лице Иван Митов Митов, защото по негова сметка са постъпили парични суми през 2009 г., а не през 2008 г. Обстоятелството, че физическото лице Иван Митов Митов осъществява дейност като адвокат е констатирано от органите по приходите в РА, но няма никакво отношение към преценката на съответствие с данъчното законодателство на действията по учредяване на "Делта М" ЕООД като едноличен собственик на капитала, поради което и не е относимо към предмета на касационно обжалване. Като е достигнал до същите правни изводи, административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. По отношение решението в частта относно присъдените разноски касационната инстанция не констатира допуснати нарушения, поради което също следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане, липсата на възражение относно размера на направените разноски, касаторът дължи на Иван Митов Митов разноски в размер на 7000 лв. (договор за правна защита и съдействие № 21983). По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение