Решение № 8331 от 4.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1466/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ гр. Бургас, чрез процесуалния ѝ представител гл. юрк. Димчева срещу Решение 1259 от 12.12.2023 г., постановено по адм. дело 1407/2023 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е осъдена Областна дирекция на МВР Бургас, да заплати на П. Р. К. сумата от 140 лв., представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатена глоба по отменен с Решение 663 от 30.06.2023 г., постановено по а.н.д. 5047/2022 г. по описа на Районен съд Бургас, Електронен фиш /ЕФ/ за налагане на глоба Серия К 5941892, ведно със законната лихва върху тази сума от датата 19.07.2023 г. до окончателното изплащане на сумата. Изложени са съображения за неправилност на съдебния акт, поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на исковата молба като неоснователна. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът П. Р. К., в писмен отговор, чрез адв. А. Иванова от САК, ангажира становище за неоснователност на касационната жалба, както и за правилност на обжалваното решение, като сочи актуална практика на ВАС, с която е съобразено обжалваното решение. В заключение моли съда да се остави в сила изцяло обжалваното решение, като се претендират и разноски пред касационната инстанция за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание ответникът не се представлява. Постъпила е молба, чрез адв. А. Иванова от САК, с която се поддържа подаденият писмен отговор, както и искането за присъждане на разноски пред касационната инстанция за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд Бургас е образувано по искова молба по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ на П. К. срещу Областна дирекция на МВР Бургас, с която ищецът претендира присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 140 лева, представляващи 70 % от заплатена глоба по Електронен фиш за налагане на глоба Серия К 5941892, издаден от ОД на МВР-Бургас, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на решението на Районен съд-Бургас, с което е отменен електронния фиш, до заплащането ѝ. С обжалваното съдебно решение решаващият съд приел уважил изцяло исковата претенция на ищеца. За да достигне до този правен резултат решаващият съд е обосновал извод, че са налице предпоставките за реализиране на отговорността на ОДМВР - Бургас по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно имуществени вреди, изразяващи се заплатена глоба в размер на 140 лв. по електронен фиш, отменен с Решение 663 от 30.06.2023 г., постановено по а.н.д 5047/2022 г. по описа на Районен съд Бургас, влязло в сила на 19.07.2023г. и причинно-следствена връзка. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил правно-релевантните факти, въз основа на правилата на доказването в процеса, като е формирал правилни правни изводи по предмета на делото. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Между страните по делото няма спор по фактите, като фактическата обстановка е установена правилно от административния съд въз основа на всички събрани писмени доказателства, които са непротиворечиви, подробни и ясни, поради което правилно са кредитирани от административния съд. Правилно е прието от административния съд, че с влязло в сила на 19.07.2023г. решение 663 от 30.06.2023 г., постановено по а.н.д. 5047/2022 г. по описа на Районен съд Бургас, е отменен Електронен фиш /ЕФ/ за налагане на глоба Серия К 5941892, поради което е налице първата предпоставка за уважаване на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Правилно е прието от административния съд, че е установено настъпила имуществена вреда в патримониума на ищеца в размер на 140 лв., представляваща заплатена 70% от наложената с отменения ЕФ глоба, както и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт отменен ЕФ и настъпилия вредоносен резултат.Правно ирелевантно при преценка за правилността на първоинстанционното съдебно решение е обстоятелството, че сумата е била платена доброволно от ищеца и че съществува друг ред за компенсиране на вредата. Сочените в касационната жалба Указания за реда за възстановяване на средства не са основание за прилагането на чл.8 ал.3 от ЗОДОВ. В тази връзка, правилно и обосновано с оглед доказателствата по делото решаващият съд е приел, че на К. се дължи обезщетение по ЗОДОВ за причинената от незаконосъобразния акт вреда. Поради изложените съображения, не са налице твърдените касационни основания за отмяна и обжалваното решение следва да се остави в сила като правилно и законосъобразно. При този изход на спора искането на ответника по касация за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение е основателно. Същото е заявено своевременно и е доказано, видно от списък на разноските на ответника /л. 17/ от делото и договор за правна защита и съдействие /л. 18-19/ от делото. Ответникът претендира разноски за адвокат за настоящата инстанция в размер на 500 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение. Касаторът е направил възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на ответника, което настоящият състав намира за основателно. Делото не е с правна и фактическа сложност, претендираната с исковата молба сума е в размер на 140 лв. Ето защо настоящият състав като съобрази разпоредбата на чл. 8, ал. 1, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба 1 от 09.07.2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да бъде осъден касатора да заплати на ответника по касация сумата от 400 лв. за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, Трето отделение