Решение № 6479 от 3.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12905/2014 г.

Решение № 6479 от 3.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12905/2014 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 175, ал. 2 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП срещу Решение № 1916/27.08.2014 г., постановено по адм. дело № 1897/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е оставена без уважение молбата му за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 1428/21.06.2013 г. по същото дело. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че в съдебния акт, чиято поправка се иска, е налице очевидна фактическа грешка, тъй като съдът е прогласил нищожността на РА и по отношение на декларираните от самото ревизирано лице задължения за ДДС за д. периоди м. 01 и м. 02. 2004 г. В подкрепа на тезата си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на исканата поправка. Ответникът по касационната жалба - Таня Кирилова Гинева, действащата като ЕТ "Миборта Трейд - Таня Гинева", гр. Пловдив не изразява становище по нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14 - дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Обжалваното решение е постановено в производство по реда на чл. 175, ал. 1 АПК по искане на Директора на Дирекция " ОДОП" - Пловдив за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в Решение № 1428/21.06.2013 г. по адм. дело № 1897/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив. За да достигне до извод за неоснователност на искането, първоинстанционният съд е съпоставил мотивите на постановения от него съдебен акт и диспозитива на същия, в резултат на което е достигнал до извод, че не е налице несъответствие между формираната истинска воля и нейното външно изразяване в писмения текст. Посочил е, че грешка във волята не би могла да се коригира чрез поправка на очевидна фактическа грешка, а именно това е искането на Директора на Дирекция "ОДОП". Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Производството пред АС - Пловдив е образувано по жалба срещу Ревизионен акт (РА) № 161005080/18.03.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 514/13.06.2011 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" ("ОУИ") гр. Пловдив, в частта относно установени задължения по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ, както следва: данък по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2004 г. в размер на 13 872.18 лв., ведно със законните лихви в размер на 10 497.43 лв.; данък по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2005 г. - 80 922.81 лв., ведно със законните лихви - 51 389.40 лв.; данък по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2006 г. - 3 652.32 лв., ведно със законните лихви - 1816.23 лв.; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. - 104 370.98 лв., ведно със законните лихви - 37 045.44 лв. (общо: 303 566.79 лв.) и изменен в частта относно допълнително установени задължения за ДДС от 99178.09 лв. на 52015.53 лв. и за съответно начислените лихви от 81569.57 лв. на 50039.24 лв. Делото е приключило с постановяване на Решение № 671/13.03.2014 г., в обстоятелствената част на което са изложени еднозначни мотиви, въз основа на които съдът е изградил крайния си извод за нищожност на оспорения РА в частта относно установените допълнително задължения за ДДС в общ размер на 40480,91 лв., ведно със законните лихви върху тази сума, за данъчни период м. 12/2003 г., м. 01/2004 г. и м. 02/2004 г. и за неоснователност на жалбата в останалата й част. Съпоставката между изразената в мотивите на съдебния акт воля и обективираната в диспизитива на същия сочи, че не е налице несъответствие между тях. Липсва смислово разминаване между формираните от съда правни изводи и следващия от тях диспозитив, поради което не е налице очевидна фактическа грешка в коментирания съдебен акт. Както правилно е посочил и първоинстанционният съд, искането по чл. 175, ал. 1 АПК не е средство за подмяна на волята на съда. Прогласяването на нищожността на РА има констативно действие, което не рефлектира върху посочените от касатора данни по подадените от ревизираното лице СД за процесните данъчни периоди, които следва да бъдат взети предвид така, както са декларирани. Ето защо като е приел, че искането за поправка на очевидна фактическа грешка е неоснователно и го е оставил без уважение, първоинстанционият съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение