Решение № 10782 от 19.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 942/2011 г.

ВАСI отделение19.07.2011 г.докладчик т Виолета Ковачева

Диспозитив

ОСТАВЯ в сила решение № 1501 от 11.11.2010 г., постановено по адм. дело № 1120 от 2010 г. по описа на Административния съд - Пловдив. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 10782 от 19.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 942/2011 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Тянков" ООД - гр. Асеновград, чрез пълномощника му - адв. Теодора Чочева, против решение № 1501 от 11.11.2010 г., постановено по адм. дело № 1120 от 2010 г. по описа на Административния съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 160902251 от 25.02.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, и потвърден с решение № 252 от 15.04.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. Пловдив, с който на дружеството е отказано признаване на данъчен кредит по ЗДДС за периода 01.04-30.09.2009 г. в размер на 14 974,75 лв. и определени лихви в размер на 592,17 лева. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че съдът не е обсъдил направените от него възражения и неправилно е приел, че е налице безвъзмездна доставка, което показва непознаване на приходообразуването и организацията на медиите и тяхното излъчване. Излага съображения за неправилно тълкуване от страна на съда на разпоредбите на чл. 9, ал. 3, т. 1 и чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС и моли да се отмени като неправилно постановеното решение. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Пловдив при ЦУ на НАП, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че съдът обосновано е приел, че се касае до безвъзмездни доставки и че жалбоподателят няма право на данъчен кредит. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея доводи и предвид доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административния съд - Пловдив, е отхвърлена жалбата на "Тянков" ООД против РА № 160902251 от 25.02.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - град Пловдив, и потвърден с решение № 252 от 15.04.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. Пловдив, с който на дружеството е отказано признаване на данъчен кредит по ЗДДС за периода 01.04-30.09.2009 г. в размер на 14 974,75 лв. и определени лихви в размер на 592,17 лева. С решението дружеството е осъдено да заплати на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив, разноски по делото в размер на 760,80 лева. За да постанови това решение, съдът е приел, че обжалваният пред него РА е издаден от компетентен орган при спазване на процесуалните и материалноправните разпоредби при издаването му. Изложил е, че правото на данъчен кредит за посочените периоди е отказано на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС, като е прието, че дружеството жалбоподател е заплащало ежемесечно суми за предоставените му от "Теленор България" ЕООД сателитни мрежови услуги, изразяващи се в предаване на телевизионен сигнал чрез сателит. Наред с това обаче, обсъждайки обясненията на самия управител на дружеството и останалите доказателства - договори за безвъзмездно предоставяне и излъчване на телевизионен сигнал от "Тянков ТВ", действали в рамките на ревизирания период, е приел за безспорно доказано, че тези доставки за безвъзмездни. Прието е, че предоставените от "Теленор България" ЕООД услуги, представляващи облагаеми доставки, се явяват предназначени за изпълнението на безвъзмездни доставки от "Тянков" ООД. Приел е за доказана хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС и по тези съображения е отхвърлил жалбата срещу акта. Настоящият касационен състав на съда намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е установено по делото, че ревизираното лице "Тянков" ООД за ревизирания период е получавало услуги от "Теленор България" ЕООД, изразяващи се в сателитни мрежови услуги, даващи възможност за предаване на канала чрез сателит. Услугите се предоставят 24 часа, 365 дни в годината, като на 30-о число на всеки месец "Тянков" ООД е задължено да заплаща на доставчика договорените месечни суми за съответния месец. Във връзка с така сключения договор между "Теленор България" ЕООД и "Тянков" ООД са били издадени 7 бр. фактури от доставчика на стойност 74 738,77 лв. и общ размер на ДДС 14 947,75 лева. С процесния РА е отказано на "Тянков" ООД ползването на данъчен кредит по тези фактури, тъй като въз основа на сключените договори между него и кабелните оператори, както и при извършена проверка е било установено, че тези услуги се използват за извършване на безвъзмездни доставки от "Тянков" ООД към кабелните оператори, на които е предоставено правото за временно и безвъзмездно разпространение и излъчване на телевизионен сигнал от телевизия "Тянков ТВ". За твърденията на жалбоподателя в противния смисъл - че доставките са възмездни, не са представени никакви доказателства. При така установената фактическа обстановка правилно е прието от органа по приходите и от съда, че е налице хипотезата на чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗДДС, според която правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. В случая не се спори по въпроса дали доставките, по които ревизираното лице е декларирало право на приспадане на данъчен кредит, са извършени, а за това дали лицето има право на данъчен кредит. По изложени съображения първоинстанционният съд е дал правилен отговор на този въпрос, като е възприел изводите на органите по приходите и е отхвърлил жалбата против РА. Предвид това и тъй като не се установиха твърдените касационни основания за отмяна, следва обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. При този изход на спора по делото не се следват разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,

Цитирани разпоредби

1