Решение № 1595 от 8.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3136/2016 г.

Решение № 1595 от 8.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3136/2016 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е образувано по касационна жалба от "ДИ ЕЙЧ ЕЛ ЕКСПРЕС БЪЛГАРИЯ" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. С. с управители и представляващи заедно и поотделно С. К. и К. М., чрез процесуален представител адвокат Ю. С. от САК срещу решение № 7939/15.12.2015 г. на Административен съд С. град по адм. дело № 7377/2015 г. С него се отхвърля жалбата им срещу предписание по т. 3 от раздел четвърти от Протокол за извършена проверка изх. № 024523/02.06.2015 г. на дирекция "Инспекция по труда" П. като неоснователна. Поддържат се доводи за неправилност на решението с искане за отмяната му, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът, Дирекция "ИТ" П. не се представлява и не взема становище по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административен съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираните предписания. Възраженията са били за незаконосъобразността им с искане за отмяна. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. В контрола за законосъобразност на предписания, дадени по реда на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ съдът е установил, че са издадени от компетентен орган в рамките на правомощията си, при наличието на форма и при спазване на административно производствените правила и материално правните разпоредби. Спорният въпрос е относно приложението на на Наредбата за организация на работното време на лицата, които извършват транспортна дейност в автомобилния транспорт. Съдът е приел, че жалбоподателят е транспортно предприятие по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Наредбата и куриерът в това дружество при изпълнение на функциите си е транспортен работник по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредбата. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от Наредбата, работното време на транспортните работници се отчита от работодателите в индивидуален дневник за всяко лице по образец, съгласно приложението. При поискване работодателите предоставят на транспортните работници извлечение от индивидуалния дневник в 14 дневен срок от поискването. С Наредбата се определят изискванията за организацията на работното време и почивките на лицата които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт и има за цел да подобри защитата на здравето и безопасността им, както и да подобри пътната безопасност. От тези изисквания следват задължения за работодателя, посочени в чл. 3, 4, 5, 6, 7, 8 и чл. 11, ал. 1 от Наредбата, последното за отчитане на работното време. Спорните въпроси относно това дали куриерът е транспортен работник и дружеството е транспортно предприятие по смисъла на ДР на Наредбата са разрешение от съда с обосновани мотиви, основани на вида дейност на жалбоподателя, характера на труда на куриера и свързаната с функциите му транспортна дейност за превоз на товари. По въпросите относно времето и характера на работата при извършване на автомобилен транспорт и останалото време от работата на куриера по делото не са представени доказателства поради което съдът правилно е приел за недоказана претенцията. Правилни са изводите на съда относно приложението на международните норми, уреждащи автомобилния превоз които не изключват от приложното си поле автомобилния превоз на пощенски пратки. При тези данни и предвид характера на нормите от Наредбата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд следва да се приеме, че тя има приложение към настоящия случай. Предвид изложеното, решението като правилно следва да бъде оставено в сила поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК, ВАС шесто отделение