Решение № 6141 от 16.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4436/2016 г.

ВАСV отделение16.05.2017 г.докладчик Диана Добрева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 288 от 23.02.2016 г., постановено по адм. дело № 1407/2015 г. по описа на Административен съд - Б. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 6141 от 16.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4436/2016 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция "Земеделие" - Б. срещу решение № 288 от 23.02.2016 г., постановено по адм. дело № 1407/2015 г. по описа на Административен съд - Б., с което по жалба на Ж. Г. Н., заемала длъжността началник на Общинска служба "Земеделие" - Б., е отменена издадена от касатора заповед № РД-11-255/07.07.2015 г. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" по чл. 90, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева. О. Н., чрез процесуален представител оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Първоинстанционното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, като правните изводи на съда се споделят. За да уважи жалбата на Н., съдът е счел, че голяма част от описаните дисциплинарни нарушения в оспорената заповед, които са приети за осъществени в хода на дисциплинарната процедура, са оборени в съдебното производство чрез заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза и показанията на разпитаните свидетели. Освен това, в разрез с разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл дисциплинарно наказващият орган нито е събрал, нито е оценил сочените в обясненията на Н. доказателства. Констатирано е и нарушение на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл поради несъобразяване на наложеното наказание с визираните в нормата критерии. Касационната инстанция намира, че в случая е налице нарушение на императивната разпоредба на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, съгласно която дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. И двете изисквания обаче не са изпълнени, което е довело до съществено накърняване на правото на защита на служителката в дисциплинарното производство. Според чл. 93, ал. 2 от ЗДСл, когато дисциплинарно наказващият орган не е изслушал държавния служител или не е приел и обсъдил писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество. Установява се от дисциплинарната преписка, че Н. е дала поискани й от органа писмени обяснения на 21.05.2015 г., 09.06.2015 г. и 22.06.2015 г., а на 15.05.2015 г. и 06.07.2015 г. е проведено изслушване на служителката, за което са съставени протоколи. Заповедта е издадена на 07.07.2015 г. Установява се също така, че дисциплинарният съвет е провел заседание на 23.06.2015 г. и единодушно е предложил Н. да бъде уволнена, което становище е представено на касатора на 30.06.2015 г. Съдържанието на протокола на съвета е почти изцяло инкорпорирано в съдържанието на заповедта, като с този протокол и становище служителката не е запозната, съответно липсват поискани от нея и дадени обяснения след изготвянето му. Изслушването й на 06.07.2015 г. е извършено по въпроси, които се различават съществено от съдържанието на протокола на дисциплинарния съвет. При така установената фактическа обстановка съдът приема следните правни изводи: Съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДСл, преди да наложи дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗДСл, дисциплинарно наказващият орган взема становището на дисциплинарния съвет, който образува дисциплинарно дело по негово нареждане. Цитираната разпоредба, както и тази на чл. 93, ал. 1, е императивна по своя характер. В случая е видно, че формално дисциплинарното производство срещу Н. е образувано на 15.05.2015 г., но дадените от нея писмени обяснения и проведеното с нея първо изслушване не удовлетворяват изискването на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. Към датите, предхождащи 23.06.2015 г. и 30.06.2015 г., служителката не е знаела срещу какво да се защити, тъй като към този момент не е било налице обвинение в извършени конкретни дисциплинарни нарушения, обосноваващи налагане на най-тежкото предвидено в закона наказание "уволнение". Незнанието е налице и към второто й изслушване на 06.07.2015 г., тъй като Н. не е била запозната с протокола на дисциплинарния съвет и становището му. Изпълнението на задължението по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл е следвало да бъде предприето от дисциплинарно наказващия орган след приключване на производството пред дисциплинарния съвет и преди налагане на наказанието, като писмените обяснения и изслушването на служителката биха били релевантни, ако са във връзка с фактите и обстоятелствата, приети за установени от съвета, чието предложение до органа по назначаването е за дисциплинарно уволнение. Това е ясно разписано в съдържанието на тази правна норма и в този смисъл е константната съдебна практика по последователността на действията в дисциплинарната процедура по ЗДСл. Допуснатото в случая съществено нарушение на административнопроизводствените правила не се санира нито от провеждането на заседанието на дисциплинарния съвет, който приема решение с необходимото мнозинство и представя същото на органа, нито от това, че становището на съвета относно наличието на основание за дисциплинарна отговорност, както и относно вида и размера на съответното на извършените нарушения дисциплинарно наказание, са възприети от касатора. При тези обстоятелства и на основание чл. 93, ал. 2 от ЗДСл касационната инстанция счита, че дисциплинарното наказание "уволнение" е следвало да бъде отменено, без съдът да разглежда спора по същество. Предвид изложеното оспореното съдебно решение е законосъобразно и обосновано, поради което следва да се остави в сила. Разноски от ответницата по касация не са претендирани и няма данни да са извършени. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 93, ал. 1