Решение № 2920 от 5.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13447/2008 г.

Решение № 2920 от 5.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13447/2008 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началник митница София, чрез процесуалния представител срещу решение без номер от 3.03.2008 г., постановено по адм. дело № 3951 по описа за 2003 г. на Софийски градски съд, III-е състав, с което е било отменено решение № Т-47-0293 от 8.11.2002 г. на началник митница София, потвърдено с решение № 4417-0146 от 29.05.2003 г. на директора на РМД София за определяне на допълнителни суми за внасяне от 13717 лв. - мито и 32901 лв. - ДДС. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Развива съображения свързани с преценката на доказателствата по делото и иска съдебното решение да бъде отменено. Ответниците - "Бекс шипинг" ООД, гр. Банкя и директор РМД-София, както и заинтересованата по делото страна - "Транстрейд" ООД не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол пред градския съд е било решение № Т-47-0293 от 8.11.2002 г. на началник митница София, потвърдено с решение № 4417-0146 от 29.05.2003 г. за определяне на допълнителни суми от ответника "Бекс Шипинг" ООД за внасяне от 13717 лв. - мито и 32901 лв. - ДДС. За да отмени акта съда е приел, че митническите органи не са представили доказателства за приложението на чл. 66 от Правилника за приложение на Закона за митниците, кои стоки и цени са приели за "сходни" и са установени разликите в цените. Решението е неправилно. С митнически декларации № 5002/4-12651 от 5.10.2002 г. и № 5002/4-13510 от 24.10.2002 г. на митница София, МБ Илиенци е оформен режим "внос" на разнородна стока от "Бекс Шипинг" ООД в качеството му на представител на "Транстрейд" ООД. Към МД са приложени фактури, митнически манифест, международни товарителници и опаковъчни листове. Декларираната митническа стойност на внесената стока е определена от вносителя съгласно чл. 35 от ЗМ въз основа на представените фактури. За нуждите на допълнителна проверка на основание чл. 6 от ЗМ вр. с чл. 98 ал. 4 т. 3 и чл. 102 от ППЗМ от вносителя на стоката са изискани допълнителни писмени доказателства за декларираната митническа стойност на стоката - външнотърговски договор, транспортни документи, нареждане за плащане със съответните данни. Такива доказателства не се представят, поради което на основание чл. 36 ал. 2 т. 2 и т. 3 от ЗМ е определя нова митническа стойност на тези разнородни стоки и съответно се определят нови задължения за заплащане. В съдебното производство доказателства не са изисквани и представяни от дружествата. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд, първо отделение намира, че обжалваното решение е постановено при твърдяните нарушения на материалния и процесуалния закон. Преценката на съда за прилагането на чл. 84 от ЗМ, която разпоредба дава възможност за последваща проверка на митническата декларация от страна на митническите органи е неправилна и не съответства на установеното по делото, с оглед на обстоятелството, че това правомощие е от изключителна компетентност на митническите органи. В изпълнение на чл. 6 от ЗМ задълженото лице е следвало да представи исканите му документи. Видно от мотивите на административния акт в него изрично е записано в мотивната му част, че такива доказателства не са представени. Следва да се отбележи, че при административното обжалване пред по-горестоящия данъчен орган жалбоподателите, задължени лица са могли да представят такива, т. е. това нарушаване на административнопроизводствените правила не е съществено, понеже не засяга възможността за реално осъществяване на правото им на защита. По повод основния довод в съдебното решение, във връзка с прилагането на чл. 36 ал. 2 т. 2 и т. 3 от ЗМ, то следва да се отбележи, че доказателствената тежест в случая се явява при задължените лица, понеже те оспорват административният акт, като при издаването му административният орган е доказал фактическите си и правните си основания за това. Задължените лица е следвало да ангажират писмени доказателства или експертиза, след като твърдят, че така определената митническа стойност е многократно завишена, още повече че в посочените разпоредби изрично е записано, че тя се определя от договорната стойност на сходни стоки, продадени за износ за РБългария и от стойността, основаваща се на единична цена, по която се продава най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от вносни идентични или сходни стоки на лица, които не са свързани с лицата, от които те купуват тези стоки. В пакетния списък към обсъждания внос са описани разнородните стоки по артикул и те съвпадат с тези по търговската фактура, което означава че за митническия орган е налице обективната възможност на определи стойността им по методите, визирани и преценени от него в чл. 36, ал. 2 от ЗМ. Направената проверка от митническите органи, описана в атакуваните актове, е по седем броя ЕАД за внос на сходни стоки и при съобразяване с всички останали необходими разходи. По повод последното възражение в жалбата пред градския съд, относно солидарната отговорност на "Бекс Шипинг" ООД, който е декларатор, то тя възниква по силата на закона и конкретно на разпоредбите на чл. 202, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗМ. В тях изрично е записано, че длъжник за плащане на митническото задължение е деклараторът, а при косвено представителство длъжник е и лицето, за сметка на което е изготвена митническата декларация, а когато за едно митническо задължение има повече от един длъжник, те са солидарно отговорни за неговото заплащане. В случая е без значение, че митническото задължение е определено впоследствие след реализиране на последващ контрол на декларирането по реда на чл. 84 и сл. от ЗМ, на което се е позовавал жалбоподателя пред първата инстанция. Липсата на каквито и да било доказателства и в съдебното производство, ангажирани от задълженото лице, е следвало да формира друг извод на съда, поради което следва съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон и в нарушение на съдопроизводствените правила, да бъде отменено. Няма пречка да бъде постановено решение по същество, с което се отхвърли жалбата срещу посочените решения. Няма искания за присъждане на разноски от касатора. По изложените съображения и на основани чл. 221 ал. 2 вр. с чл. 222 ал. 1 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение