Решение № 6007 от 22.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8221/2018 г.

Решение № 6007 от 22.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8221/2018 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. Йолов от [населено място], обл. Враца, подадена, против решение № 852 от 30.04.2018 г. по адм. д. № 2437/2017 г. по описа на Административен съд (АС) – Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 5, б. "б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), приложена с Протокол за осъществено преместване на неправилно паркирано ППС № 0000074 от 10.08.2017 г., издаден от К. Карапачов, служител на Община Несебър. Касаторът развива доводи за неправилност на съдебния акт и твърди, че е постановен при нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на съдебния акт и произнасяне по съществото на спора, при което приложената ПАМ бъде отменена като незаконосъобразна или делото да бъде върнато за ново разглеждане, или да се произнесе съдът по същество, като се отмени наложената ПАМ и се уважи предявения иск за имуществени вреди. Претендира разноски. Ответникът – К. Карапачов – служител в Община Несебър, редовно призован не се явява и не се представлява. Ответникът – Община Несебър, редовно призована не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Първоинстанционният съд е установил, че на 10.08.2017 г. в 14, 37 часа е паркиран неправилно в нарушение на пътен знак В 28 – лек автомобил марка "Рено Меган Сценик" с ДК [рег. номер на МПС], за което от административния орган е съставен Протокол за осъществено преместване на неправилно паркирано ППС № 0000074 от 10.08.2017 г., както и 4 бр. снимков материал. По делото било приложено и свидетелството за регистрация на автомобила, от което е установено, че ППС е собственост на жалбоподателя. По делото е представена Заповед № 1422/11.07.2017 г. на Кмета на Община Несебър, с която К. Карапачов е определен на основание чл. 44, ал. 1, т. 4, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 167, ал. 2, чл. 168, ал. 1 и чл. 189, ал. 1 във връзка с чл. 171, т. 5 от ЗДвП и чл. 101 от ППЗДвП и Наредба № 1 на Общински съвет гр. Несебър за длъжностно лице, което да прилага ПАМ – преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач на територията на гр. Обзор, както и трудов договор № 216 сключен между К. Карапачов и Кметство Обзор. След репатрирането на автомобила, жалбоподателят е заплатил дължимата за това такса, видно от представения по делото фискален бон, след което автомобилът е бил освободен. При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че ПАМ е приложена от компетентен орган, като автомобилът на оспорващия е паркиран неправилно в зоната на действие на знак В-28. Процесната ПАМ е приложена в хипотезата на чл. 171, т. 5, б. "б", предложение първо ЗДвП, паркирано в нарушение на правилата за движение превозно средство на място, обозначено с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудителното преместване на ППС. След съвкупната преценка на посочените по-горе писмени доказателства и веществени доказателствени средства, съдът е посочил, че ответникът е доказал причината за принудителното преместване на ППС, а именно: неправилно паркирано МПС, което се намира в зоната на действие на пътен знак В-28. Съставът на първоинстанционния съд е установил, че при издаването и прилагането на оспорената ПАМ не са допуснати съществени нарушения на процедурата, които да са опорочили фактическите констатации на органа или да са нарушили други права на оспорващия. При тези съображения, съдът е обосновал извод, че приложената ПАМ е издадена при правилно тълкуване и приложение на материалния закон. Решението е неправилно. Случаите при които може да бъде приложена ПАМ "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач" са регламентирани изрично в чл. 171, т. 5 ЗДвП. С нормата на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП са предвидени три отделни хипотези, в които може да се приложи ПАМ, а именно: 1) когато ППС е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство; 2) когато ППС създава опасност; или 3) когато ППС прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Предписанието е императивно и при наличие на визираните предпоставки, административният орган прилага в условията на обвързана компетентност предвидената по закон ПАМ с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административното нарушение. Приложения по делото снимков материал не установява по никакъв начин, че процесният автомобил е паркирал в зоната на пътен знак В – 28. Снимковият материал не дава представа за действителното разположение на автомобила спрямо пътя, като в тежест на административния орган е да установи предпоставките за прилагане на процесната ПАМ. Също така от приложените по делото чертеж/разрез № 17 – 3 и 17 – 4 от генералния план за организацията на движението на гр. Обзор, се установява че няма отразен знак "Забранено паркирането на МПС" и табела с обозначение "Зона, контролирана от техническо средство "Паяк". Съвкупната преценка на доказателствата по делото не обуславя несъмнен извод, че репатрираното МПС у е било паркирано в нарушение на чл. 98, ал. 2 от ЗДвП или на други правила за движение в зоната на действие на неподвижен пътен знак В28, предупреждаващ преместване на паркираното превозно средство, нито че създава опасност за преминаване на други участници в движението или прави преминаването им невъзможно. Вярно е, че доказателствената тежест за установяване на факти, оборващи констатациите на административния орган, е на жалбоподателя, както правилно е приел първоинстанционния съд, но административния орган е този, който следва да установи съществуването на фактическите и правни основания за издаване на акта, което не е сторено(чл. 170, ал. 1 АПК). Предвид изложените съображения следва да се приеме, че в конкретния случай не са били налице материалните предпоставки, визирани в хипотезата чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП за прилагане на ПАМ "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач". Ето защо като е отхвърлил жалбата против процесната ПАМ, АС – Бургас е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен и вместо него – постановен друг, с който процесната ПАМ бъде отменена като незаконосъобразна. С оглед на изложеното, следва да се уважи и предявения иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на имуществени вреди в размер на 70 лева. Видно от направения доклад в съдебно заседание 16.11.2017 г. производството се е развил по реда на чл. 204, ал. 2 от АПК, като искът е предявен заедно с оспорването на ПАМ. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В конкретния случай, с оглед отмяната на наложената ПАМ са налице предпоставките на ЗОДОВ за уважаване на предявения иск за имуществени вреди в размер на 70 лева. По отношение на искането за присъждане на дължимата лихва, следва да се приложи ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС, съгласно което обезщетението за вреди от незаконосъобразни административни актове, може да се иска след тяхната отмяна с решение на съда, като унищожаеми, а при нищожност - с констатиране на нищожността в самия процес по обезщетяване. Когато вредите произтичат от фактически действия или бездействия на администрацията, обезщетението за тях може да се иска след признаването им за незаконосъобразни. Когато се търси обезщетение от незаконосъобразен административен акт, какъвто е конкретния случай, обезщетението за вреди става изискуемо от момента на влизане на решението, с което се отменя акта в сила и от тогава се дължи и лихва. Ето защо искането за присъждане на дължимата лихва следва да се присъди от датата на влизане в сила на решението на Върховния административен съд, до окончателно изплащане на сумата. Предвид направеното искане от касатора, на основание чл. 228 и чл. 143 АПК, Община Несебър следва да бъде осъдена да заплати на Л. Йолов от [населено място] направените по делото разноски в общ размер за сумата от 15 лв., от която 10 лева държавна такса заплатена пред АС – Бургас и 5 лв. държавна такса заплатена пред Върховен административен съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. второ АПК, Върховният административен съд, трето отделение